След ескалацията на напрежението между Израел и Иран реакцията на пазарите беше бърза, но не паническа. Петролът скочи с около 9% в петък – Близкият изток все пак е критичен за глобалното предлагане на петрол. Златото отново доближи исторически върхове – около 3500 долара за унция. Доходността на облигациите спадна – което е сигнал, че инвеститорите търсят сигурност. Фондовите пазари – в САЩ и Европа – отчетоха еднодневен спад между 1,8%-2%. Фючърсите на борсите обаче показват леки признаци на възстановяване с около 0,5%. Това каза Божидар Балевски, финансов анализатор, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

В ранните часове на 13 юни израелската армия започна операция „Изгряващ лъв“,  насочена към ирански ядрени обекти, учени и бази за балистични ракети. Това е кулминация на дългогодишно напрежение в Близкия изток.

Въпреки несигурността обаче, Балевски предвижда стабилизация на пазарите след краткосрочната волатилност. Той даде пример с войната между Ирак и Кувейт между 1990 и 1991 г., в която петролът се покачва от 20 на 35 долара за дни, но 6 месеца по—късно цената се връща близо до изходната точка. 

„При подобни ескалации в първите часове, дни или седмици имаме повишено ниво на несигурност, защото пазарите не обичат несигурността и винаги реагират по-емоционално. Но впоследствие винаги има успокояване и възстановяване на тези загуби.“

Събеседникът очаква стабилизация и повишаване на S&P 500, ако новият конфликт в Близкия изток не се разрасне и няма нов „черен лебед“, който да помрачи настроенията на финансовите пазари.  

Според него в краткосрочен план „в рамките на следващите седмици цената на петрола няма да достигне 100 долара за барел.

„Основният риск е Иран да не се опита да така възпре доставките през Ормузкия проток, през който минава огромен дял от глобалния петролен транспорт. Засега Иран няма икономически интерес да го прави, тъй като това би повлияло и на тях негативно и да ограничи доставките им.“

Въпреки това петролът остава „най-важната суровина що се отнася до инфлацията“. Ако цената на петрола трайно се повиши, това ще затрудни централните банки. Балевски заяви, че „допълнителна ескалация в Близкия изток ще е още една спънка пред Фед да намали лихвите“, а това влиза в противоречие с интересите на президента Доналд Тръмп.

Capital Economics изчисляват, че цена от над 100 долара би добавила 1% към инфлацията в развитите икономики. Това не е катастрофално, но е значимо, смята финансовият анализатор. Той обаче добави, че няма да видим повторение на инфлационните шокове вследствие на войната между Русия и Украйна.

Въпреки това несигурността остава. „Индексът на страха“ – VIX – се е покачил, но това е очаквано. Активите убежища също виждат движения нагоре. Златото отново катери върха до 3500 долара за тройунция, а централните банки в световен мащаб продължават купуват злато в рекордни количества – над 1000 метрични тона годишно през последните 4 години.

„Очаквам тази макротенденция да се задържи… Златото вече е втората най-голяма резервна позиция в глобалните активи след долара, но то е инструмент за съхранение на стойност, не за изграждане на богатство.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването„В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Тръмп разчита на споразумение Израел-Иран

Израел и Иран разменят все по-силни удари

Петролът продължава да поскъпва заради напрежението в Близкия изток

Петролът се превръща в поредния проблем за засегнатата от мита световна икономика