В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Мартин Търпанов: Предстои дългова криза в ЕС, ако няма фискално затягане

Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, във "В развитие", 17.08.2022

16:19 | 17 август 2022
Обновен: 17:16 | 17 август 2022
Автор: Галина Маринова

​​Антифрагментационният инструмент на ЕЦБ е последно оръжие, което може да запази някаква фискална цялост на евросъюза, но ако не се вземат много сериозни мерки на фона на тази европейска криза, която показа, че ЕС е много уязвим, за съжаление предстои дългова криза и ние не трябва да си заравяме главите в пясъка. Това каза Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. "Ако няма фискално затягане, ако няма по-задълбочена конвергенция в Европейския съюз, за съжаление предстои дългова криза. Ако европейските политици не се вземат в ръце, предстои една дългова криза". 

"Далеч сме от това да говорим за успокояване на европейските облигационни пазари, след като в първата половина на годината пазарът беше изцяло доминиран от галопиращата инфлация, след средата на годината рецесията взе превес като понятие, което тревожи пазара". 

За първата половина на годината водещите индекси направиха най-лошото си представяне, откакто се води статистика, в следствие на страха на пазара, че банките ще вдигат лихвите, за да се опитат да успокоят инфлацията. В средата на месец юни, с оглед на все по-обезпокоителите икономически данни, доходностите на на водещите бенчмаркове на пазара на облигации започнаха да спадат, като това се дължи най-вече на страховете от рецесия. На страховете, че централните банки, с вдигането на лихвите ще задушат икономиките, каза гостът. 

Със сигурност има различия между усилията на Фед и на ЕЦБ по пътя им към овладяване на процесите, добави експертът. “Докато в САЩ последните данни за инфлацията от миналата седмица показаха може би формиране на плато, в Европа тепърва може би ще видим пика на инфлацията”.

“За съжаление енергийната криза бушува с пълна сила - виждате какво се случва с цените на газ и електричество. Те са на рекордно високи нива. Докато в САЩ започват да се чуват гласове как Фед може би трябва да намали темпото, то в Европа ЕЦБ все още е пред доста сериозна дилема, защото е в началото на цикъла на вдигане на лихви”.

Има определени нюанси, каза още събеседникът. “В САЩ видяхме и много силен пазар на труда преди две седмици, тоест борбата с инфлацията е в самото си начало. Защото не говорим за инфлация от порядъка на 3-4-5%, която да е над дългосрочния таргет от 2%. Тук говорим за инфлация от 8-9%. И независимо, че се формира някакво плато, инфлацията е все по-широкомащабна”.

“В Европа, заради газовата и енергийната криза, едва ли скоро ще видим такова плато. Надеждите са, че със свиването на икономиката, инфлацията донякъде ще спадне от само себе си”. 

Централните банки са в изключително деликатно положение, от една страна да предпазят растежа от задушаване и да се изпадне в тежка рецесия, от друга страна те трябва да се борят с рекордно висока инфлация, подчерта Търпанов. 

На въпроса дали българският дългов пазар се адаптира спрямо предизвикателната среда, гостът каза, че през последния месец виждаме “сериозно свиване на кредитните спредове на рисковите премии в региона и България също попадна в тази благоприятна тенденция”. 

“Много интересни времена предстоят и пред българския дългов пазар, защото еврооблигация не беше емитирана в предходното правителство и в зависимост от това как върви изпълнението на бюджета и дали ще се направят всички заложени разходи и дали ще се достигне до този заложен дефицит от близо 7 млрд. лв., зависи дали до края на годината ще има много активно емитиране на международните и на вътрешните дългови пазари”. 

Мартин Търпанов прогнозира, че “едва ли ще бъдат направени всички разходи и някои от тях ще бъдат спестени”. “Т. нар. капиталови разходи са на много ниско ниво на изпълнение и вероятно те ще бъдат жертвани, за да се запази бюджетният дефицит в рамките на 3-те процента, а не да излиза, както в момента е заложено, до 4,5%. Това ще намали нуждите от финансиране. Но моята лична прогноза е, че до края на годината ние ще трябва да излезем на международните дългови пазари с една или две емисии, като ще продължи и умереното емитиране на местния пазар”.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.