Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Живка Попатанасова и Христо Николов

БСК: Вдигането на осигурителните доходи - изненадващо и рисково

Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камера, Бизнес старт, 26.01.2022

14:10 | 26 януари 2022
Обновен: 15:32 | 26 януари 2022
Автор: Галина Маринова

Твърде оптимистичен е заложеният в бюджета ръст на БВП от 4,8%, защото се разчита основно на Националния план за възстановяване и устойчивост и на капиталови разходи, които са доста завишени спрямо миналата година, а България традиционно не успява да изпълни плана си за капиталови разходи. Това каза Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камера, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Гостът коментира заседанието на Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и бюджетът за 2022 г.

"Прогнозата на Министерството на финансите се различава доста от тези на ЕК (4,1%), Световната банка и Fitch. Ръстът се обосновава с повече държавни инвестиции, като до голяма степен се залага на Националния план за възстановяване и устойчивост, от който се очаква поне 2,5 процентни пункта от тези 4,8. Това е немалък риск, тъй като ние изпуснахме възможността за авансово плащане. Това означава, че първо трябва да се одобри, след което да се изготвят проекти, по които ние да извършим плащания, след което да очакваме възстановяване. Друг е въпросът до каква степен имаме готовност с проекти, които да стартират в рамките на тази година, да се инвестират средства в тях и да допринесат за осъществяването на този ръст".

Очевидно инфлацията също ще участва в този прогнозиран ръст, а частните инвестиции въобще не се виждат в проектобюджета, каза още гостът. "Очакванията на правителството за преките чуждестранни инвестиции през 2022-2024 година са да има задържане".

Подкрепяме определени мерки, сред които финансовата подкрепа за бизнеса, която е в рамките на 860 млн. лв., мярката 60 на 40, както и компенсациите за повишените цени на енергията, сподели събеседникът. "Добра мярка е повишаването на индивидуалния размер на ваучерите за храна от 80 на 200 лева, както и повишаването на общата годишна квота". 

"Предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. беше доста изненадващо, защото предварителните разговори бяха, ако това се случи, да бъде след 1 юли. Защото в коалиционното споразумение е записано, че предстои анализ на пенсионната система, който ще е готов в края на юни. Покачването на максималния осигурителен доход с 400 лв. е 13,5% от съществуващия. Не е ясно на база на какъв анализ е направено това, а и така се наказват хората с по-високи доходи, без да им се даде нищо насреща", подчерта Попдончев. По думите му няма ясна политика по отношение на максималния осигурителен доход. Той напомни, че фискалните ползи за осигурителната система са нищожни.

"Минималният осигурителен доход за земеделските стопани дълго време не се е повишавал. В същото време 65%-ното увеличаване със сигурност ще генерира напрежение и трябва да се помисли за постепенно покачване. В година с висока инфлация и високи цени на материали, суровини и електроенергия това може да изправи пред фалит част от представителите на този сектор". 

БСК отдавна настоява за програмен бюджет с ясно поставени цели и с ясни индикатори за тяхното изпълнение, каза още събеседникът. "За съжаление това не се вижда и сега. Голяма част от реформите, които бяха договорени, не се виждат в бюджета, вероятно защото беше предвидено да се извършат анализи. Това предполага актуализация на бюджета от 1 юли, което също е много лош сигнал, защото бизнесът няма никаква предвидимост и дългосрочност. За една година ние ще работим поне по три бюджета". 

Дали заложената политика за минималната работна заплата няма да действа проинфлационно? Кои други предложения на работодателите са останали извън погледа на правителството? Дават ли се "двупосочни сигнали" на майките, които искаме да стимулираме да се връщат на работното си място? Какви са притесненията около повишеният таван на размера за ваучери за храна и доколко са резонни притесненията, че това ще се отрази негативно на осигуровките, които постъпват в НОИ?

Вижте целия коментар.