В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

5000 тона риба, която се произвежда в България, не се декларира

Д-р Йордан Господинов, Асоциацията на производителите на рибни продукти BG Fish, във "В развитие", 06.12.2021

15:40 | 6 декември 2021
Обновен: 11:57 | 7 декември 2021
Автор: Галина Маринова

Ситуацията с цените на рибата и морските дарове е динамична и това продължава година - година и половина. През последните месеци особено ярко се отрази и покачването на тока - пет пъти, и покачването на цената на газа - около два пъти. Всичко това касае съхранението, подготовката и преработката на риба и рибни продукти. Това каза д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти BG Fish, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Вероника Денизова. 

Гостът обаче подчерта, че това "като цяло прясната риба запазва цената си, особено тази, която се добива от нашите географски ширини, от нашето море, от нашите водоеми и рибарници. Цената на рибата бележи лек спад и няма да се учудя ако утре спадне още. Трябва да се отбележи, че има доста добър улов на сафрид и чернокоп, които са най-масовите риби по море, които традиционно се консумират не само от "морските" хора, но и във вътрешността на страната, и в столицата. Шарановите риби запазват цената си, като се движат в диапазон от 5 до 7, като зависи от големината и качеството на рибата. Въпреки драстичния ръст на фуражите, рибите не поскъпват. Има достатъчно риба, която да презадоволи пазара. 

Въпреки това всички риби поскъпнаха, подчерта събеседникът. "Ние ловим много малко и произвеждаме много малко видове риби спрямо това, което пазарът изисква. Не повече от 8-10 вида са рибите от морето, които имат стопанско значение и още толкова (даже няма и толкова) от сладководните риби. На пазара има около 200 вида артикули риби и морски дарове, вкл. миди, които са нехарактерни за нашите географски ширини. Те поскъпват, защото са вносни и свързани с транспорта. Освен това повечето пристигат в дълбоко замразен вид и изискват съхранение в хладилни условия. Изискват много електроенергия".

Рибите, които ловим, ние замразяваме докато те стигнат до пазара, защото нямат трайност повече от един ден, обясни Господинов. "Максимум 8 часа след улова те се замразяват и се съхраняват при минус 20oС. Това са световни стандарти и тенденции, които не мисля, че трябва да изненадват някого. Храните поскъпват заради промяната на цената на енергоизточниците, донякъде и Covid кризата даде отражение, спъването на транспорта на пазарите, проваляне на договори с други фирми, трудния транспорт точно поради Covid ограниченията".

"Трудно Европа успя да напасне зелените коридори, разрешенията за транспорт, контейнерите които пристигат със замразена риба от световния океан, от азиатския пазар или от американския пазар там цените поскъпнаха неимоверно много. Говорим за двойно и тройно увеличение  - 3-4 хил. евро беше цената на един контейнер замразена риба, а сега е 12-13-14 хил. евро. Няма как да не се отрази. Трябва и заплатите да се увеличат. Всичко влияе на цената на крайния потребител. Да, ние прилагаме различни начини за овладяване на ситуацията, като бизнесмени, които не по-лошо от политиците виждаме как трябва да се управлява сектор икономика и даже бих казал, че в нашите среди има хора, които могат да бъдат перфектни консултанти на всеки едни нов министър, който иска да реши проблема с цената на храната, защото тя влияе на крайния потребител".

"Ако една държава иска да стабилизира икономиката си, явно това не става с "тоягата". Контролните органи не са в състояние да изкарат на светло сивата икономика. Напротив. Всяко повишаване на данъците води до укриване на обороти", каза Господинов. "2500 водно-стопански обекти развъждат риба, а само 750 са регистрирани. Ще се наложи и корабите, и лодките, които зареждат масово хотели, ресторанти, магазини без всякакви документи и проследимост, да излязат на светло. Не може нормалният сектор да се бори със сивия, ако държавата не вземе решение. Ние предлагаме помощта да бъде, като се свали драстично ДДС. В Европа има няколко държави, които са с нулево ДДС на храните или с няколко процента. Ние предлагаме 9%, като средното за Европа 8,3%". 

Господинов представи данни, според които платените данъци от рибния сектор в Румъния драстично са се увеличили след като ставката за ДДС е била намалена от 24% на 9%.

5000 тона риба, която се произвежда в България, не се декларира, категоричен бе гостът. 

Една от мерките е намаляване на ДДС при рибата и рибните продукти - как се обосновава това искане? В коя потребителска кошница трябва да се постави този тип хранителен продукт? Продава ли се масово риба и рибни продукти без фактури и проследяемост? Помогна ли държавата на сектор "Рибарство и аквакултури" за преодоляване на Covid кризата? Как изглежда есенния риболовен сезон? Влияят ли климатичните промени? Ще оцелее ли секторът? Ще се стигне ли до там в България да ядем само вносна риба?

Повече вижте във видеото.