През миналия век външната политика на САЩ се ръководеше от схващането, че като страна ще се справим добре, ако правим добро - че има морални и материални дивиденти от това да помагаме на нашите приятели и съседи. Сега администрацията на президента Доналд Тръмп разбива тази философия с поразителна скорост. Как ще реагират другите клонове на американското правителство, държавите и мултинационалните компании през следващите месеци и години, ще бъде определящият въпрос поне до края на живота ни.
Американските практици на алтруистичното държавно дело бяха известни с високите си идеали и възвишената си реторика. „Не е нужно да ви казвам, господа, че положението в света е много сериозно“, казва държавният секретар Джордж Маршал през 1947 г. пред студенти в Харвардския университет в реч, която все още е изпълнена с исторически резонанс. Той представя плана „Маршал“ - програмата за възстановяване на разкъсаните от войната страни от Западна Европа. „Логично е Съединените щати да направят всичко, което е по силите им, за да подпомогнат възстановяването на нормалното икономическо здраве в света, без което не може да има политическа стабилност и гарантиран мир.“
Всеобщо възхваляван от историците, планът „Маршал“ (на стойност около 170 млрд. долара в днешни долари) има достатъчно прецеденти. Чрез програма, наречена „заем-наем“ (или „lend-lease“ на английски), Франклин Д. Рузвелт снабдява Великобритания с оръжия за борба с нацистка Германия през 30-те години на ХХ век, без да иска заплащане, с аргумента, че когато къщата на съседа ти гори, ти гарантираш, че пожарът няма да се разпространи, като му дадеш градински маркуч, без да се пазариш за цената. Уинстън Чърчил нарича това „най-безкористното в цялата история“.
Разбира се, Америка неведнъж не е спазвала собствените си ценности. Войната във Виетнам, подкрепата за тираните в Близкия изток и Латинска Америка, нахлуването в Ирак, Абу Граиб - списъкът е дълъг и, ако използваме думите на Чърчил, гнусен. Но американските президенти, независимо от партията, като цяло възприемат концепцията за САЩ като етична суперсила. Това със сигурност важи както за Джими Картър, който поставя правата на човека в центъра на външната си политика, така и за неговия наследник Роналд Рейгън, който съчетава моралното лидерство с яростна антикомунистическа политика, подкрепяйки инициативи като Радио „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и хуманитарна помощ за бедните страни. „С изключение на някои ясни примери, като Виетнам, американската общественост вярваше, че нейното лидерство в света е принципно и стойностно“, казва Робърт Кеохан, преподавател по международни отношения в Принстънския университет. „А Тръмп се опита да преобърне и двете тези предпоставки.“
По този начин Тръмп се опира на друг набор от силни американски традиции: изолационизъм, нативизъм и тесен личен интерес. Негови предшественици са Хенри Форд през 20-те години на ХХ век, радиодемагогът отец Кофлин от 30-те години и сенаторът Джоузеф Маккарти от 50-те години, които твърдят, че сигурността и просперитетът у дома са по-важни от всякаква по-висока международна решимост. „Под ръководството на президента Тръмп доларите на трудолюбивите американски данъкоплатци винаги ще бъдат харчени разумно, а властта ни винаги ще бъде използвана благоразумно и в посока на най-доброто за Америка.“, заяви държавният секретар Марко Рубио в речта, която беше подготвил за изслушванията за утвърждаването му в Сената. Тръмп формулира философията по-ясно в публикация в социалните мрежи миналата година, като направи ясен контраст с щедростта на Франклин Д. Рузвелт и Хари Труман в Европа: „Край на раздаването на чуждестранна помощ. Отсега нататък САЩ ще дават само заеми. Ако не ни върнат парите, няма да получат нищо.“
Администрацията на Тръмп не губи време, за да приложи тази безкомпромисна визия. Тя разформирова Американската агенция за международно развитие, духовен наследник на плана „Маршал“, и твърди, че е съкратила над 80 % от всички безвъзмездни средства за развиващите се страни. Тя преустанови изпълнението на части от Pepfar - усилие, което не беше нищо друго освен алтруистично, въведено от президента Джордж Буш- младши през 2003 г. за борба с разпространението на ХИВ по света. Тръмп се оттегли от международните споразумения за климата и световните здравни организации, спря вноските в Световната търговска организация и спря прилагането на вътрешните закони за корупция, като заяви, че те вредят на американския бизнес и ресурсите се използват по-добре за борба с наркокартелите и престъпните организации. „Това беше най- суровият вид изолационизъм“, казва историкът Джон Мийчъм. „Създава усещането, че това отстъпление казва на света, че сте сами.“ И светът го забелязва. В проучване на Ipsos, проведено в 29 държави тази пролет, 46% от анкетираните заявиха, че САЩ ще имат положително влияние върху света в бъдеще, което е рязък спад спрямо 59% миналата есен. (В Канада, която Тръмп желае да присъедини като „51-ви щат“, спадът от 33 пункта за същия период е най-големият в историята на проучването). За първи път анкетираните смятат, че Китай има по-добро влияние; 49% от тях твърдят, че той ще има положителен ефект върху световните дела, което е с 10 пункта повече.
Ако принципните действия са начин за натрупване на „мека сила“ - да накараш други държави доброволно да подкрепят интересите на Америка - то президентът лесно се отказа от това влияние. „Тръмп е напълно готов да се откаже от силата на привличането и силата на възхищението“, казва Кеохан. „Той не се интересува от това. Той иска да му се възхищават лично за това, че е силен, твърд и отдаден. Но не му пука за това, че възхищението от американското общество се прелива в подкрепа на американската политика или цели“. Китай, който в отношенията си с останалия свят никога не е поставял на първо място правата на човека, свободата на пресата или каквито и да било понятия за добросъвестен капитализъм, изглежда е облагодетелстван.
Сега от други институции зависи дали ще забавят моралното отстъпление на Америка или ще запълнят вакуума, който тя е оставила. Въпреки че Конгресът на САЩ досега е забележително отстъпчив към президента, американските съдилища показват твърдост, блокирайки указите на Тръмп за спиране на субсидиите за здравни изследвания, възстановявайки визите за чуждестранни студенти и защитавайки Радио „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ от съкращаването на разходите на Тръмп. Други държави също се активизират. Докато в САЩ отпадат изискванията към компаниите да оповестяват отделените въглеродни емисии, Европейският съюз установява нови екологични стандарти, като изисква от компаниите да представят задълбочени доклади за въздействието си върху околната среда (стр. 42). След като Тръмп се отказа от борбата с подкупите и корупцията, през март властите във Франция, Швейцария и Обединеното кралство обявиха създаването на международна работна група, която да гарантира, че мултинационалните компании няма да отслабят програмите си за прилагане на законодателството. „Между Европа и Съединените щати през последните 10 години се наблюдава огромно подобрение в използването на технологиите, за да започнат наистина да се държат под отговорност повече лоши играчи“, казва Гари Калман, изпълнителен директор на американския клон на Transparency International, международна организация, която се бори с корупцията. „Сега има признаци, че те казват: „Ей, чакайте малко, всъщност не смятаме, че проследяването ще бъде полезно за света“.
През 1947 г., когато Маршал говори откровено пред студентите от Харвард, времето е било по-просто: „Нашата политика е насочена не срещу някоя държава или доктрина, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса. Нейната цел трябва да бъде съживяването на работеща икономика в света, така че да се позволи появата на политически и социални условия, в които могат да съществуват свободни институции.“ Администрацията на Тръмп твърди, че наследството на Маршал - мирен световен ред, съставен предимно от свободни демократични държави, в крайна сметка вреди на интересите на американците. Това е същността на доктрината „Тръмп“: Дългогодишната мечта на Маршал вече е остаряла.
