Българските компании биха могли да намерят във Франция сектори на растеж

Ексклузивно интервю за Силвия Грозева от Bloomberg TV Bulgaria с Лоик Ерве, вицепрезидент на Сената на Франция, член на комисията по външна политика и отбрана, Париж, 19 юни 2025, посолство на България във Франция, в рамките на бизнес форум по повод 20г Френско-българска търговско-индустриална камара в София.

Много благодаря, че приехте това интервю като член на групата за приятелство между Франция и България и неин президент в Сената. Как бихте могли да оцените икономическите отношения между двете страни и какви перспективи забелязвате?

Първо, икономическите ни отношения датират много отдавна. Те се засилиха с влизането на България в ЕС, вече от двайсетина години. Освен това отбелязваме рождения ден на Френско-българската търговско-индустриална камара. Така че бихме могли да погледнем какво сме постигнали за 20г.

Френските инвестиции в България са много сериозни, във всякакви области. Те биха могли да са още по-големи в бъдеще. Също така и в обратна посока. Това е целта на този икономически форум днес в Париж, да позволи по-доброто разпознаване на България за френските компании. Както и по-доброто опознаване на Франция от българските компании.

Има реална воля икономическите ни връзки да станат още по-тесни, също и в бизнеса и търговските отношения. Има перспективи, отворени в редица области. В областта на инфраструктурата, в ядрената енергия и сигурността. Освен това смятам, че българските компании биха могли да намерят във Франция сектори на растеж, защото българският опит в областта на новите технологии е съвсем реален. И френският пазар, както и западноевропейският пазар е вече напълно отворен, благодарение на ЕС. Освен това от следващата година с влизането на България в еврозоната ще имаме още един допълнителен етап. Още една спирачка ще отпадне между нас. Това ще позволи да разгърнем още повече бизнес връзките между двете страни.

Ролята ми в Сената като президент на групата за приятелство е да поддържам приятелските връзки между двата ни парламента – Сената и българското Народно събрание. Но също така, разбира се, между двата ни народа и икономиките и търговията. Това също е начин да се заздравят тези връзки.

Вие говорите много с френския бизнес, с вашия регион, където сте бил избран. Какви са интересите на тези бизнес групи за инвестиции в Европа като цяло?

Аз идвам от региона на От-Савоа, горна Савоя. Това е планински регион. Известен с туризма си. Вярно е, има зимни курорти и в България, както и в моя департамент. Има изградени отношения между отделните зимни курорти в двете страни. При редовни полети между Женева и София бихме могли да засилим туристическите връзки, които вече съществуват между нашите две страни и различните региони в тях.

Моят департамент е също така и индустриален. Развива се автомобилната индустрия, оръжейната и авиокосмическата. Тази седмица в Париж се провежда международното авиационно изложение в Бурже. Много хубави компании като Латекоер например работят в България. Виждате, съществуват връзки между нас. Имаме възможности да развиваме още повече търговските си връзки.

Това е за което трябва да работим.

Това е и ролята ми на член на парламента, да намеря начин в рамките на общия пазар да работя за още повече облекчаване на връзките ни.

Все още силен ли е Общият пазар? Какви са в момента трудностите за него? Какво можем да направим, за да стане още по-силен?

Аз съм убеден европеец. Вярвам, че общият пазар, който е в самата основа на европейската икономическа структура, помогна всички европейци да имат възможност да предложат своите компетенции и продукти – продукти и услуги. Това е изключително важно.

Ние сме в конкуренция от вноса от чужбина. Светът, ясно го виждаме в областта на автоиндустрията, в момента се движи към изключително дълбока промяна.

Би трябвало да защитаваме нашата индустрия, нашето ноухау от конкуренцията, която е нелоялна. Тя е нелоялна в екологичен и социален план. Трябва да вземем съдбата в ръцете си и по този начин да гарантираме духа на пазарната икономика, към която сме силно привързани.

Ние освен това сме в състояние да защитаваме нашите икономически и индустриални инструментариуми и това трябва да премине през изключително силни мерки. Това са граничните бариери, за да можем да имаме справедлива и добра конкуренция, за да съществува пазарът. Разбира се, при правилата, които са ясно определени.

Международната търговия не означава липса на правила. Международната търговия, това са общи правила, които са дефинирани от всички.

Според вас докъде Европа може да стигне в компромиса си? До 10 или 25% със САЩ?

О, и не става дума само за САЩ. Първо, трябва да имаме предвид, че преговорите трябва да се проведат общо. Няма такива неща – отделни държавни или правителствени ръководители да обсъждат отделно с Вашингтон. Това трябва да е ясно. Трябва да носим отговорността си на най-голямата икономическа сила в света. Трябва да можем да кажем: ето, ние, европейците искаме това и това.

Относно САЩ – видяхте, че се правят декларации от страна на американския президент и след това същият се отвръща от думите си. Това е доста нестабилно.

Колкото по-солидни са предложенията, колкото по-солидарни сме, колкото по-колективно решаваме, толкова по-голяма възможност ще имаме да упражняваме влияние върху решенията на американския президент. И очевидно, щом той реши какъв ще е размерът на митата, ние ще бъдем длъжни да наложим абсолютното същите мита върху американските продукти.