Джийн Спърлинг за икономическото достойнство за всички

Исках да напиша различен тип икономическа книга и искам да кажа, че тя е напълно достъпна за средностатистическия човек.

Тя не е за целта за БВП или други икономически показатели.

Тя иска да отстъпим малко и да се запитаме защо вършим това, с което се занимаваме?

Какъв е крайният ни стремеж за икономическата политика?

И определяйки го като икономическо достойнство говоря за три фактора.

Първият е – дали всеки от нас има капацитета да се грижи за семейството си и да бъде до тях в най-ценните, най-значимите, най-радостни и тъжни момента в живота?

Второ, дали всеки използва първия и втория си шанс да изпълни своя потенциал и своята цел, след като идеалът за страната ни е толкова изкривен?

И третото и най-основно, можем ли да допринасяме към икономиката чрез уважение, а не с доминация и унижение?

Аз смятам, че въпреки че нямаше как да го знам, когато пишех книгата, че действително се намираме в момент на истината за икономическото достойнство.

Винаги цитирам изказването на Мартин Лутър по време на стачката на санитарните работници от 1968г. Той прави едно от известните си изказвания, според които всеки труд е достоен.

Но малко преди това изречение, той казва: някой ден страната ще осъзнае, че санитарите са също толкова важни, колкото и лекарите за нашето здраве и благополучие.

И това е този момент.

Има работници и позиции, на които наистина разчитаме за благосъстоянието си.

Това са хората, които винаги гледат децата ни или пък са до възрастните ни роднини, когато имат нужда от тях.

Това са работниците във фермите, доставчиците и всички в здравната система. И сега дойде момент, в който осъзнаваме, че те са жизненоважни. Те са герои и получават аплодисменти, когато отиват на работа.

Но другото нещо, което Мартин Лутър Кинг казва е следното – признанието на достойнството, без да се приемат наредби, за да се отнасяме към хората с достойнство може да изглежда кухо.

В същата реч той пита, какъв е смисълът да спечелите правото да седите и да се интегрирате на една маса за обяд, ако нямате достатъчно пари, за да осигурите прехрана за семейството си.

Ако сте домашен здравен асистент, който рискува живота си, заради здравето на други хора, но получавате 12-14$ на час, а половината от тези хора нямат право на нито 1 ден платен болничен, за да се погрижат за собствените си семейства...

Или работите в завод за месо и ви наредят да се върнете в него, особено тези от птицевъдния сектор, който са най-опасни, но ви кажат, че няма реални гаранция за безопасността си.

Би трябвало да се запитате – дори ако смятате, че се отнасят към вас с достойнство и ако други хора ви аплодират заради работата ви, може ли да кажете, че усещате икономическо достойнство, за да можете да отглеждате семейството си и да се грижите за него с достойнство.

Мисля, че въпросът е дали ще направим нещо по този въпрос за този тип работници и дали ще преосмислим социалния си пакт и каква трябва да бъде постоянната гаранция за икономическо достойнство за работниците.