Миграцията поради ниски доходи ще продължи и през следващите 15 години

През 2030 се очаква недостиг на работна сила от около 250-440 хил. души, сочи анализ на БАН

Левове. снимка: Bloomberg Левове. снимка: Bloomberg

Ако България запази сегашните темпове на икономически растеж, през 2030 г. разликата между доходите у нас и богатите европейски страни ще е достатъчно голяма, за да продължи да стимулира миграцията. Този извод правят авторите на годишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН. Днес те представиха данни за миграционните нагласи и за аграрния сектор.

Ръководителят на проекта проф. д-р Искра Белева посочи, че през 2030 г. се очертава недостиг на работна сила от около 250 хил. – 440 хил. души, ако приемем, че безработицата ще е 5 на сто.

Тя припомни, че половин милион българи в трудоспособна възраст нито учат, нито работят и една от причините за това са ниските заплати, които не стимулират включването в пазара на труда. Затова според икономистите има реална опасност икономическият растеж да не бъде достатъчно добре захранен с трудов ресурс в близко и по-далечно бъдеще, пише Investor.bg

През 2014 г. домакинство с двама работещи и две деца има 6,2 пъти по-нисък доход, в сравнение със средните данни за ЕС. През 2001 г. обаче разликата е била 19 пъти.

Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под една пета от това в ЕС-28, според доклада. Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС-28.

Така и в 2030 г. няма да сме успели да компенсираме негативното влияние на заплащането върху формирането на миграционни нагласи, смятат икономистите. 

Според доклада заради емиграцията населението на страната намалява и трайно се изтощават трудовите й ресурси.
Ако през 2000 г. паричните трансфери на мигранти към България са около 300 млн. евро, през 2007 г. те нарастват до 600 млн. евро, а през 2015 г. размерът им е над 1,3 млрд. евро, по данни на БНБ, заявиха икономистите.

В доклада те коментират, че трансферите като процент от БВП растат: през 2008 г. те са 2,7%, през 2011 г. - 3,2%, през 2012 г. – 5,2%, през 2013 г. – 5,7%.

Най-много трансфери получават изоставащите области. Парите от работещите в чужбина роднини се използват основно за потребление, здравеопазване и образование. Малко хора използват средствата за бизнес.

Емиграцията с цел подпомагане на домакинствата е придобила устойчив характер, тя вече се превръща от модел на оцеляване в модел на трудова реализация, казаха авторите на доклада.

Те смятат, че дисбалансите на пазара на труда могат да бъдат намалени, ако се включат икономически неактивните и за тях се осигурят адекватни услуги и преквалификация.

Трябва да имаме по-ясна политика какви емигранти искаме да привлечем и да се работи с българската диаспора, за да има тя принос към икономическото развитие, казаха още икономистите.

България ще продължи да губи население заради миграцията, заради разликите в заплащането у нас и в ЕС, изтъкна и проф. Веселин Минчев – един от авторите на доклада. Той смята, че напусналите страната през последните 15 – 20 г. са не повече от 1 млн. души, а 600 – 700 хил. души работят сезонно в чужбина.

Страни като България, Румъния и Полша са миграционно изтощени. Население губят и Ирландия, Испания и Кипър, каза той.

По думите му около 18% от населението на страната заявява намерение да я напусне за повече от една година.

Нагласите за емиграция са по-силни в Североизточния и Югоизточния район на страната. От заминалите у нас се завръщат средно 13 на сто.

Реалните политики срещу миграцията трябва да са на регионално ниво, заявиха икономистите.

Последни новини
Още от Новини