Как ще се приспада ДДС за леки автомобили

Проектът за данъчни промени, внесен в парламента, предвижда сложен режим за ДДС за колите

Владислав Горанов, министър на финансите, фото: МФ Владислав Горанов, министър на финансите, фото: МФ

Правителството предлага сложна схема за регулиране на използването на активи за лични нужди на собствениците и служителите в компаниите. Това стана ясно, след като проектозаконът за промяна на данъчните закони бе внесен в парламента. Той изменя ЗКПО, а с преходните му разпоредби - всички останали нормативни актове, включително Закона за ДДС, където е дискутираната мярка.

Първоначалната идея, която предизвика редица критики, предвиждаше фирмите да подават предварително декларация за това дали и в какъв процент използват за лични нужди лаптопи, коли или други активи, закупени с право на данъчен кредит. В първия вариант бе предвидено това да се отнася за всички активи над 700 лева.

Впоследствие МФ реши да ограничи мярката до имоти и вещни права върху тях, както и автомобили на стойност над 5000 лева. Запазва се правилото, ако не е подадена декларация, целият данъчен кредит да се дължи от датата на придобиване на актива или вещното право.  Някои новости обаче стават известни едва от окончателния проект.

Опитите на МФ да ограничат правото на данъчен кредит върху леките автомобили имат дълга история и се градят на това, че на практика фирмите приспадат данъчния кредит, макар че не ги използват за дейността си.

В закона бе въведено определение за лек автомобил, за да може да се ограничат автомобилите, които не са леки, за които е налице право на пълен данъчен кредит. Това предизвика много спорове. В крайна сметка, върховният съд излезе с трайна практика, според която като доказателство за вида на автомобилите следва да се приемат документите от производителите, определящи техническите характеристики или технически експертизи.А Европейската комисия обаче наложи на България да признава правото на данъчен кредит и за наети автомобили, поради което и законът бе променен от началото на 2013 г.

Очевидно МФ прави пореден опит да реши трайно проблема с ползването на автомобили за лични нужди. От проекта става ясно, че България ще поиска дерогация от ДДС директивата и ще отказва 30% от данъчния кредит на леки автомобили с до 8 места за сядане, на въздухоплавателни средства и на плавателни съдове. Докато бъде получено обаче положително становище за такова отклонение от директивата, правото на данъчен кредит за тези автомобили ще се регулира по правила, които ще се прилагат и за всички други активи и вещни права над 5 хил.лв., които се използват както за дейността на фирмите, така и за лични нужди на собствениците и работниците. Въвежда се разграничение между видовете леки автомобили, като се добавя категорията автомобили с до 8 места.

Сега действащите текстове на закона също съдържат разпоредби, които ограничават правото на данъчен кредит за стоки или услуги, за които при придобиването е ясно, че ще се ползват за лични нужди. Когато обаче, при придобиването им е бил ползван данъчния кредит и впоследствие такива стоки или услуги се ползват за лични нужди, законът приема, че фирмата извършва доставка на собственика или служителя, което води до начисляване на данък.

С новите правила данъчната основа, върху която се начислява данък, свързан с личното потребление, се изчислява пропорционално на степента на използване на актива за лични нужди.

Само когато автомобили или вещни права върху тях, недвижими имоти и вещни права върху тях, се използват както за икономическата дейност, така и за лични нужди, се изисква предварително подаване на декларация за разпределяне на преките разходи, по посочената по-горе методика. Фирмите, които вече притежават активи, които използват и за лични цели на собствениците или служителите, трябва да подадат декларация до края на февруари 2016 г.

С цел предотвратяване на ДДС измами, законът ще третира като злоупотреба неподаването на декларация. С предложените промени, очевидно МФ се опитва да реши и проблема с нови недвижими имоти, за които се ползва данъчен кредит, но които се ползват за лични нужди. Според експерти е много вероятно презумпцията, че активите се ползват изцяло за лични нужди, да породи поредица от спорове между фирмите и НАП.

 

Последни новини
Още от Анализи