В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Нов подход при формиране на обезценките участва при стрес тестовете на 6 български банки

Борис Петров, финансист, В развитие, 19.02.2019

19:00 | 19 февруари 2019
Борис Петров. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Борис Петров. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Европейският банков орган има претенции към надзорните компетентни органи в Дания и в Естония, той има право да възбуди такова разследване за да изясни дали тези органи са нарушили европейското законодателство, в частност законодателството по отношение на прането на пари. Неговата реакция беше по повод казуса с Danske Bank, която в Естония властите поискаха да напусне страната. Този казус доби популярност в контекста на санкциите към Русия и повишената чувствителност от европейските и американските банки, отговорни за прилагане на съответното санкционно законодателство. Това обясни Борис Петров, финансист, в предаването "В развитие", с водещ Делян Петришки.

"В ход е разследване на Федералния резерв на Дойче банк, която е кореспондентската банка, през която са извършени голяма част от плащанията на  Danske Bank, затова че германската банка не е проявила достатъчно бдителност, за да предотврати тази доста мащабна операция по пране на руски пари", каза финансистът.

По другата тема, за започващия независим преглед от страна на ЕЦБ на активите на 6 български банки, как те ще реагират върху стрес тестовете, ще разберем след изборите за европейски парламент, в началото на отпускарския сезон, уточни Петров. Тогава ще излязат  резултатите. Същественият елемент, който прави този преглед различен, е че ЕЦБ ползва компания, която извършва тестовете.

"Основната разлика е, че методологията беше адаптирана по отношение на влезлия от началото на 2018 година Международен счетоводен стандарт №9 за отчитане на обезценките по финансовите активи на банките, който въведе по-различен подход за формиране на обезценките. Той акцентира върху очакваната стойност на обезценките, а не на историческата им стойност. По този начин се счита, че се въвежда една допълнителна консервативност в политиката на банките по отношение на обезценките, която би следвало да засили тяхната защитна позиция в случай на влошаване на макроикономическата среда", уточни финансистът.

Логиката на този режим, по думите на Петров, е че в добри времена банките трябва да правят повече като обем провизии, за да се защитят при настъпването на лоши времена. Банковите финансови резултати са чувствителни към макроикономическата среда. Хубаво е да заделят от по-високите си печалби, при бурен икономически ръст, за да посрещнат цикличното влошаване на макроикономическа среда.

Още по темата гледайте във видео материала.