Намерението на испанското правителство да вдигне изкуствено заплатите и пенсиите е популизъм и социализъм, а като дойде кризата ще му мислят следващите управляващи. Това каза икономистът Георги Найденов в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Испания за първа година успява да достигне маастрихтския критерии за бюджетен дефицит малко над БВП с 3,1%. Последните 4 години Испания е водеща икономика от гледна точка на икономически растеж и вместо да се предприеме рязко намаляване на дълга, увеличаване на дефицита и намиране на различни финансови буфери, които при следваща рецесия да могат да запазят икономиката, защото икономиката е цикличен процес, правителството действа нелогично. Ако не си намалил драстично публичните си задължения, тогава кой ще трябва да те спасява – еврозоната“.

Разходите на Испания растяха до 2013 г., включително в период на криза, и тя драстично ги сви, и то под палката на кредиторите, защото ѝ бяха поставени условия, които трябваше да изпълни, за да ѝ бъде отпуснат спасителният пакет. Другата помощ, която оказа централната банка, е нулевите лихви, добави експертът.

„Когато имаш нулеви лихви, растяща икономика, намаляваща безработица, по-високи заплати в частния сектор, които водят до по-голяма покупателна способност и повече данъци в бюджета, ти успяваш да постигнеш 3% дефицит. Ами, ако лихвата се промени? Една нормална лихва от 3% и автоматично този дефицит ще скочи и ще стане 6%“.

Той добави:

„Публичният дълг на Испания е 98,3%, така че те са много далече от критерия за пакта за стабилност от 60%. И тук прави впечатление, че не чухме някакъв коментар от централната банка или от ЕК относно заявената политика на испанското правителство. Това ме кара да си мисля, че това се позволява на големите икономики, защото Испания, Франция, Италия са с големи публични проблеми“.

Целия разговор вижте във видеото.