Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Влизането в Банковия съюз ще подобри доверието в нашата икономика

Проф. Ганчо Ганчев, преподавател в катедра Финанси в Югозападния университет, Светът е бизнес, 07.06.2018

21:00 | 7 юни 2018
Автор: Даниел Николов
Проф. Ганчо Ганчев, преподавател в катедра Финанси в Югозападния университет. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Проф. Ганчо Ганчев, преподавател в катедра Финанси в Югозападния университет. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

България не бива да роптае срещу изискването да участва в Банковия съюз по пътя към присъединяването към еврозоната, защото това ще подобри доверието в икономиката ѝ. Това каза проф. Ганчо Ганчев, преподавател в катедра „Финанси“ в Югозападния университет, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

„Решението на правителството за придвижването към еврозоната е правилно. Основната причина е това, че ни е крайно време да излезем от механизма на валутен борд, който е крайно ограничаващ. Така че идеята е правилна, но въпросът е в каква степен ЕЦБ и ЕК ще подкрепят това желание на България“.

Според госта формално те нямат основание да ни отказват, тъй като ние изпълняваме маастрихтските конвергентни критерии, за разлика от повечето страни от еврозоната. Единственият „препъникамък“ се очертава участието в Банковия съюз, което, от гледна точка на формалните критерии, не е изискване. Това е част от политиката на ЕЦБ да подобри равнището на банковия надзор в еврозоната.

Тъй като Банковият съюз засяга по-големите транснационални банки, чиито дъщерни дружества са в България, по-големите банки на практика са част от този надзорен механизъм в рамките на еврозоната.

„От друга страна, за нашата икономика би било добре да имаме допълнителна гаранция за тези банки, защото след краха на КТБ има някакво известно недоверие извън страната в нашата банкова система. Така че влизането в Банковия съюз и подобряването на надзорните практики у нас би било добре за подобряване на цялостното доверие в нашата икономика“.

„Възможността за макроикономическо регулиране е сведена до нула, което е много съществен недостатък и една от причините да имаме по-бавен растеж в сравнение с всички останали страни от източноевропейски страни и останахме единствената страна с валутен борд в ЕС. Другите страни се отказаха от това, поради причината, че той е ограничаващ механизъм, намалява свободата за провеждане на политики“, добави проф. Ганчев.

По думите му България е единствената страна, която реално има плосък данък:

„Защото всички останали имат необлагаем минимум. Това означава, че имате като минимум две скали – нулево облагане за хората с ниски доходи и плосък данък за другите. Във всички страни се прилага концепцията за хоризонтална прогресивност – това означава, че имате плосък данък, но, манипулирайки с данъчната основа, признавайки някакви разходи за отглеждане на деца, свръзани с пътуване до работа, вие налагате по-ниско облагане на хората с по-ниски доходи, променяйки данъчната основа. Във всички страни, особено в Естония, този принцип се прилага. Тоест те прилагат прогресивност не като увеличават високите ставки, а като намаляват облагаемия доход на хората с по-ниски доходи. Ние сме единствената страна, в която тази концепция не съществува. Ние имаме най-несправедливото данъчно облагане в ЕС“.

Целия коментар вижте във видеото.