Египет не е в по-добра ситуация от преди Арабската пролет

След провала на Арабската пролет мнозина считаха, че хората са изгубили вяра в силата на уличните демонстрации, но сега ситуацията се променя

Снимка: Shawn Baldwin/Bloomberg Снимка: Shawn Baldwin/Bloomberg

Преди 9 години египетският народ свали от власт Хосни Мубарак, който управляваше Египет в продължение на близо 30 години. Това, което започна като протести срещу полицейската бруталност, бе вдъхновено от успеха на демонстрациите срещу режима в Тунис. Впоследствие общественото недоволство в Египет се засили осезаемо и бяха отправени ясни искания за край на диктатурата. Сред популярните лозунги в столицата Кайро бе „хляб, свобода и социална справедливост“, пише Тимотей Калдас в коментар за Bloomberg.

Близо десетилетие по-късно, въпреки позитивните движения на някои макроикономически показатели в страната, тези искания не са изпълнени.

За известно време египетските граждани усетиха повече свобода. Непосредствено след края на ерата на Мубарак свободата на словото процъфтяваше. Бяха формирани редица политически партии с различни идеологии. Частните и държавни медии започнаха да публикуват съдържание с критики към правителството. Тази картина до този момент бе непозната за гражданското общество в африканската страна.

Но исканията за „хляб и социална справедливост“ така и не бяха изпълнени. С това не се справи първо военната администрация, която завзе властта след Мубарак, и след това избраното ислямистко правителство. Новите управляващи в Египет наследиха структурни проблеми, които десетилетия дърпаха назад египетската икономика. Сред проблемите са неразвита инфраструктура, неефективни държавни предприятия, струващи скъпо субсидии и неподходящи регулации.

През годините преди преврата Египет отчиташе и някои обещаващи макроикономически данни, но те не бяха усетени от мнозинството граждани. През десетилетието преди свалянето на Мубарак нарастването на брутния вътрешен продукт на страната бе сравнително стабилно. През две от годините ръстът бе 7%. Преките чуждестранни инвестиции тогава достигнаха най-високото ниво в модерната история на Египет. Също така резервите на твърда валута достигнаха своя пик - до 37 млрд. долара. 

Още по темата

Очакванията след свалянето на Мубарак бяха високи. Новата свобода на изразяване доведе до повишаването на индустриалната дейност и до искания за повишаване на заплатите в дългосрочен план. Служебното военно правителство обеща вдигане на заплатите, но докато икономическата активност стагнираше и разходите за предпазването на египетската лира се увеличаваха, голяма част от държавните резерви се изпариха.

Когато „Мюсюлмански братя“ взеха властта, тяхната неопитност и некомпетентност водят до пълен провал при опитите за справяне с икономическите нужди на страната. Превратът през 2013 г. бе белязан от внезапния край на свободата на словото. Тези, които се противопоставяха на новия управляващ генерал Сиси, биваха разстреляни или арестувани. Медиите бързо се възвърнаха към предишното си положение от времето на Мубарак. Но Сиси обещаваше хляб и социална справедливост. На египтяните бе казано, че ще трябва да изтърпят някои трудности, докато новият президент се опитва да възстанови икономическото състояние на държавата.

Сега макроикономическите показатели на Египет изглеждат добре, което носи похвали на Сиси от инвеститори и Международния валутен фонд (МВФ). Но зад това подобрение се крият тежки проблеми. Египет преговаря с МВФ за нефинансова програма за структурни реформи, която ще спомогне за подобряването на инвестиционната среда в страната, коментира управителят на Египетската централна банка Тарек Амер.

Дали египтяните отново ще търсят отговорност на управляващите, както преди девет години. Въпреки че достоверните обществени допитвания са оскъдни, има много доказателства за задълбочаване на недоволството. Сред тях са и протестите от септември 2019 г. заради корупция по високите етажи на властта. След провала на Арабската пролет много коментатори заключиха, че Арабският свят е загубил вяра в силата на уличните демонстрации. Но през 2019 г. Судан и Алжир показаха, че хората все още могат да свалят брутални режими. В Ирак и Ливан демонстрациите за свобода, хляб и социална справедливост продължават.

В Египет, въпреки арестите на десетки хиляди опозиционни политици и активисти от 2013 г. насам, заплахата и страхът от преврат остават високи. Особено когато народът бе принуден да жертва свободата си за икономическа сигурност. Сега повечето египтяни нямат нито свобода, нито икономическа сигурност.

Последни новини
Още от Новини