ДДС драмата в исторически контекст

Предисторията и контекстът на тази драма са следните. Групата за обществен натиск, гражданско сдружение БОЕЦ (т.е. България обединена с една цел), e поискало и получило от НАП данни за несъбрания данък добавена стойност от 2000 до 2017 по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), пише в коментар председателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.

От групата са неудовлетворени от отговора на агенцията, смятат, че са излъгани и искат от НАП, с ново заявление по ЗДОИ, да им бъде предоставен пълен списък на всички търговци и фирми, установени по веригите на данъчните престъпления за източване на ДДС. „Не само малоимотните бушони, а имената на всички по веригата“, казват от сдружението. Всичко това, включително отговорът на НАП, може да се прочете на страницата на сдружението в Интернет.

Междувременно, практически няма вестник, който да не обръща внимание на новината. Тя се разраства до размерите на апокалипсис, при който държавата „отписва“ гигантски потенциални приходи, които не „стигат до нас“ и е съучастник (поне като шеф на НАП, министър на финансите и министър-председател) в „грандиозна схема за източване на ДДС“.

Внимателният прочит на отговора на НАП показва, че няма почти никаква драма и още, че:

• Много от невнесените в държавния бюджет суми по този данък са следствие на естествени процеси като рецесия и неизбежните при нея фалити и неизпълнение на плащания;

• Тези суми не са чак толкова огромни в сравнителен аспект: например най-голямата несъбрана сума по ДДС е за 2012 и е 742 млн. лв.; тя е 0,95% от БВП за онази година (78,09 млрд. лв.);

• След 2012 събираемостта на ДДС значително се подобрява, сумата на „загубите“ спада от 742 на 271 млн. лв. (0,27% от прогнозния БВП, но вероятно ще се окаже и по-малко), т.е. подобрението е 2,73 пъти;

• Всичко това не е толкова лошо: в населението са останали малко повече пари, с тях са купени стоки и услуги според нуждите на онези, у които те са останали и поне 1/5 са се върнали в централния бюджет само по линия на ДДС.

Казано иначе драматизацията е излишна. Ако се иска от правителството и данъчните да събират сто процента от всички планирани приходи, това е равнозначно да се иска икономиката и хората на страната да работят като в концентрационен лагер. Такива опити са правени в миналото и винаги са били неуспешни.