Задачата на Кристин Лагард е да ръководи културна революция

Новият гуверньор на ЕЦБ трябва да настоява за по-тясна фискална координация между икономиките в еврозоната

Новоизбраният ръководител на ЕЦБ Кристин Лагард и нейният предшественик Марио Драги. Снимка: Alex Kraus/Bloomberg Новоизбраният ръководител на ЕЦБ Кристин Лагард и нейният предшественик Марио Драги. Снимка: Alex Kraus/Bloomberg

В деня, в който Кристин Лагард поема поста на гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ), работата изглежда по-малко плашеща, отколкото когато нейният предшественик Марио Драги я наследи през 2011 г. Това обаче е подвеждащо. Благодарение на усилията на Драги еврозоната не е заплашена от разпад, но това далеч не значи, че всички нейни проблеми са преодолени. Вероятно скоро проблемите, които Драги заглуши, ще се завърнат, пише в свой анализ Bloomberg.

Когато обаче това се случи, инструментите за реакция на ЕЦБ ще бъдат по-безсилни отпреди. Като бивш ръководител на Международния валутен фонд Лагард е добре запозната с тези въпроси. Нейната основна задача е да помогне на европейските политици да видят риска и да ги убеди този път да поемат повече от икономическото бреме.

Целта на ЕЦБ за инфлацията е „под, но близо до 2%“. Цените в еврозоната нарастват с едва 0,8%, като междувременно европейските икономики дават сигнали за стагнация. Също така, основните лихвени проценти не могат да бъдат значително намалени – лихвите по депозитите на ЕЦБ вече са -0,5%. Централната банка поднови програмите си за изкупуване на активи, но ефективността на количествените улеснения не оправда надеждите.

Още по темата

Още по темата

Ситуацията за Лагард е усложнена и от разделението в Управителния съвет на ЕЦБ. Миналия месец седем от неговите членове се противопоставиха на новия рунд парични улеснения, като представителят на Германия подаде оставка в знак на протест. „Ястребите“ в ЕЦБ са ръководени от ядрото Германия, Австрия и Холандия. Някои от тях се противопоставиха на ниските лихвени проценти и всички отхвърлиха количествените облекчения.

Лагард не може да се надява да заглуши тези гласове, така че ще ѝ се наложи да спечели спора. Още повече, тя ще трябва да изглежда като печеливша, тъй като в противен случай очакванията на инвеститорите ще бъдат дестабилизирани и паричната политика ще загуби дори ограничената си ефективност. За тази цел Лагард трябва да сложи край на необичайната практика на ЕЦБ да пази своите протоколи в тайна - това значи да направи дебатите прозрачни, да надделее над противопоставянията и да настоява за колективна отговорност за решенията на банката.

Още по темата

Това ще е трудно, но не и колкото другата голяма задача пред нея. Лагард трябва да убеди политическите лидери в еврозоната, че паричната политика не може повече да работи без помощта на фискалната. Драги и неговият предшественик Жан-Клод Трише се опитаха да разпространят тази идея, но се провалиха. Германия и някои други икономики имат достатъчно възможности за увеличаване на правителствените разходи или намаляване на данъците, като начин за насърчаване на търсенето, но не го правят. Фискалните стимули в страните от еврозоната остават незначителни въпреки много ниската инфлация и свиването на търсенето.

Лагард трябва да даде началото на по-тясна фискална координация между икономиките в еврозоната и по възможност създаването на нейн общ бюджет. Всеки друг валутен съюз вече има такъв.

Необходимо е по-внимателно фокусиране върху нуждите на цялата еврозона, а не само върху отделните икономики, а това на практика означава културна революция. Пада се на Лагард да я ръководи.

Последни новини
Още от Новини от света