Разклатените западни демокрации сами насърчават китайската инвазия

Предстоят трудни месеци за Европа и САЩ

11:30 | 28 април 2019
Китайският президент Си Дзинпин. Снимка: Qilai Shen/Bloomberg
Китайският президент Си Дзинпин. Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

През следващите няколко месеца световните настоящи и предишни суперсили ще се подложат на голямо самонараняване. Най-големите жертви от него вероятно ще са демокрацията и близо четирите милиарда души, които живеят в несъвършената ѝ прегръдка, пише CNN.

И докато Лондон и Вашингтон се тресат, Пекин продължава да поглъща култури по един наистина притеснителен начин. 

Тази седмица бъдещето на китайската глобална доминация беше представено на чуждестранните лидери, които заминаха за Пекин в опит да си осигурят участие в проектите на азиатската страна по време на форум, част от инициативата на Китай “Един пояс, един път”.

Политиката на китайския президент Си Дзинпин, която се стреми да установи икономическото влияние на страната в целия свят, е подобна на тази на лидерите на всяка една империя - изграждане на мрежи от инфраструктура (в случая и технологични) в останалия свят, чрез които да се създаде зависимост.

Въпреки това обещанията за увеличена търговия с бъдещата най-голяма икономика в света изглеждат твърде изкушаващи за западния свят и разклатените демократични системи в него.

Така амбициите на Си започват да изглеждат все по-перфектни за времето си.

В следващите седмици в САЩ ще започне президентска кампания, която ще изправи настоящия държавен глава Доналд Тръмп пред тълпа от врагове от Демократическата партия, още повече, че и бившият сенатор Джо Байдън ще вземе участие в президентската надпревара.

Междувременно Великобритания продължава публично да си причинява щети, нарушавайки градената с векове демокрация, с решението си да се раздели с Европейския съюз (ЕС).

Brexit вече разедини не само представителите на парламента в Кралството, но и всички негови жители. Дебатите по темата са все по-остри, а демокрацията е все по-отслабена. Някои вярват, че политиците са се провалили в изпълняването на желанието на народа, докато други смятат, че взетото решение на референдума през 2016 г. далеч не е било информирано. Все по-често се чуват и искания за нов референдум и оставката на премиера Тереза Мей.

И не става въпрос само за Великобритания и САЩ. Времената за Европа като цяло никак не са лесни.

Във Франция движението на “жълтите жилетки” тества политическите възможности на президента Еманюел Макрон от края на 2018 г., принуждавайки го да предприеме редица реформи.

В Италия, подобно на много европейски държави, се наблюдава нарастващ национализъм, още повече, че и управляващите коалиционни партньори са все по-далеч не само от разбирателството си с Брюксел, но и от това помежду си.

В същото време страни членки на ЕС като по-скоро авторитарна Унгария сякаш тестват социалните инстинкти на блока, като търсят нова версия на демокрацията, докато управляващите в тях сякаш никак не бързат да стават демократични.

Трябва да се отбележи, че все пак блокът винаги е намирал своя начин да се справи с нарастващите предизвикателства. Новата индустриална стратегия на германския министър на икономиката Петер Алтмайер например вече отчете заплахата, като предвиди създаването на национален фонд, чрез който държавата да може да изкупува дялове от германските компании, за да ги предпазва от чуждестранни придобивания.