Бизнес старт

Всеки делник от 9:30 часа
Водещи: Роселина Петкова и Христо Николов

Проектозаконът за филмовата индустрия адаптира българския финансов и нормативен регламент към европейския

Жана Караиванова, изпълнителен директор на Националния филмов център, Бизнес старт, 19.09.2018

10:00 | 19 септември 2018
Обновен: 10:43 | 19 септември 2018
Жана Караиванова, изпълнителен директор на Националния филмов център. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Жана Караиванова, изпълнителен директор на Националния филмов център. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Публикуваните за обществено обсъждане промени в Закона за филмовата индустрия целят адаптирането на българския регламент към европейския по отношение на финансирането, след като вече е извършена адаптация на нормативната база през март. Без адаптация на българското законодателство с европейското браншът не може да усвоява парите, предвидени за кино. Това заяви Жана Караиванова - изпълнителен директор на Националния филмов център, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. Гостът коментира още, че привеждането в съответствие е трябвало да стане още през миналата година. Предстои "затваряне на тази тежка страница" и внасяне на закона в Парламента, каза Караиванова.

"ЕС  разделя филмовите индустрии на големи - с бюджет над 50 милиона евро на година, и на по-малки - с бюджет под 50 милиона евро. Нашият бюджет за филмопроизводство възлиза на 6,5 милиона евро - съответно спадаме към по-малките индустрии.  Длъжни сме да влезем в регламента към индустрии от нашия мащаб, който регламентира взаимоотношенията между нашите държави".

ЕС се опитва да не унифицира пазарите, каза още гостът, да ги раздели. Интензитетът на помощта може да бъде на 80 % за т. нар. "трудни" аудио-визуални произведения. "Труден филм" означава, че единствената му и оригинална версия трудно достига до глобален пазар, допълни още Жана Иванова, а не защото тези филми трудно се правят или защото са трудни за гледане.

Като изпълнителен директор на Националния филмов център тя установява тежко наследство от несъвременна машина със стара законодателна база. С помощта на държавните институции (защото секторът  е държавен и има пълната институционална подкрепа на държавата) ще се постигат ефективни резултати, надява се гостът.

Няма значение дали киното е финансирано с държавни пари. Добре е да има инициатива от страна на продуценти, но индустрията има нужда да се осъвремени като процес.Този процес стимулира всеки по веригата. Осъвременяването напроцеса е задачата, която си поставя гостът. Например, успехът на „Под прикритие“ е значителен за БНТ. Но телевизия с кино не можем да сравняваме, поясни Жана Караиванова и се съгласи с по-рано заявеното в ефира на Bloomberg TV Bulgaria от г-н Ярив Лернер по отношение на липсата на държавни протекции към външните инвестиции.

"Държавите създават стимул, като връчват една част от похарчените за кино суми. За момента България остава един остров, неконкурентноспособни сме по отношение на външни инвестиции. Нашите продуценти в НФЦ са много по-малки, но частни структури. Могат да бъдат по-ефективни, ако имат стимул."

София има много добре развита индустрия, също така добра инфраструктура в сравнение с Македония, например, която е въпрос на време е да се изравни с нас. Ниската данъчна ставка в съседката ни също е предимство, сподели още Жана Караиванова.

Още по темата и целия разговор - гледайте във видео материала.