fallback

ЕС неглижира сближаването между Сърбия и Китай заради пандемията

Азиатската страна се ангажира с все повече проекти в региона на Западните Балкани, но малка част от тях достигат до реализация

17:49 | 21 юни 2020
Обновен: 18:16 | 21 юни 2020
Автор: Николета Рилска

В средата на май, когато повечето европейски държави тепърва започваха да обмислят бавния процес на отваряне на националните граници след налагането на мерки за овладяване на коронавирусната пандемия, Сърбия започна кампания за привличане на туристи от Китай, пише Financial Times.

Сръбският президент Александър Вучич стана лице на инициативата на фона на широките очаквания тя да “спаси” туристическия сезон в страната. Китайските граждани могат да пътуват до Сърбия без визи от 2017 г. - знак за заздравяването на връзките между двете страни. През първата половина на 2019 г. Сърбия отчете 36-процентен ръст на посетителите от Китай на годишна база. 

Отношенията между двете страни не се ограничават само до туризма. Най-голямата футболна лига в Сърбия беше наречена миналата година „Linglong Superliga“ - на името на нейния спонсор - китайски производител на автомобилни гуми. През март 2019 г. Linglong започна работа по първата си европейска фабрика, която избра да разположи в Зренянин. Проектът за близо един милиард долара е емблемаричен за китайския бизнес и вижданията му за страната - кандидат за членство в Европейския съюз, като притегателен център за инвестиции. 

От 2012 г. западнобалканската страна с население от 7 милиона души е получила 9.5 милиарда долара китайски инвестиции - повече от половината инвестиции на китайската страна в региона. През 2018 г. китайските компании са генерирали около 20-процентен дял от всички преки чужди инвестиции в Сърбия.

Белград е и част от инициативата на Китай “Един пояс, един път”. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) най-голямата икономика в региона на Западните Балкани е „стратегическа котва за Китай, където страната може да инвестира много без регулаторните тежести на ЕС, демонстрирайки своите технологични и инфраструктурни проекти на съседни държави“.

Китайските компании са закупили и някои от най-големите индустриални съоръжения в Сърбия, включително стоманодобивна фабрика в Смедерево и медна мина в Бор. От 15 проекта за информационни и комуникационни технологии в региона, девет са стартирани през 2018 и 2019 г., предимно в Сърбия, сочат данни на CSIS. 

Въпреки това остава голямо разминаване между обявените и завършени проекти, като според CSIS само една четвърт от плановете наистина се реализират. „Китайското финансиране често се осъществява при непрозрачни условия и чрез неконкурентни договори“, пише още CSIS.

Китайските инвестиции в Събрия идват и с политическо сближаване. Пекин подкрепя отказа на Белград да признае Косово като отделна държава, която обяви независимост през 2008 г., докато Сърбия подкрепя позицията на Китай по отношение на Тайван и териториите в Южнокитайско море. 

Covid-19 доближи още повече Сърбия до Китай. Първоначално Западните Балкани не бяха изключени от забраните на ЕС за износ на критично медицинско оборудване. Тогава президентът Вучич заяви, че „европейска солидарност не съществува, това са просто приказка на хартия“. 

Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 г., но напредъкът ѝ по пътя към присъединяването е бавен, а мнозина я обвиняват в отстъпление от демократичните ценности. Американската неправителствена организация Freedom House вече не определя Сърбия като демократична страна. 

Анкета на Международния републикански институт, фокусирана върху насърчаването на демокрацията, установи през март, че 20-процентен дял от сърбите приемат Китай за най-голям нетен донор, а 71 на сто от тях гледат на азиатската страна като на най-важния икономически партньор. ЕС всъщност е най-големият нетен донор на Сърбия.  

fallback
fallback