Трябва ли ООН да издава паспорти на бежанци?

От скорошен доклад на Организацията на обединените нации (ООН) стана ясно, че 200 000 сирийци са били изселени в резултат на военната операция, ръководена от Турция в североизточната част на Сирия. Това е поредното доказателство за това, което вече знаем: Сирия е най-ужасната катастрофа за човешките права за 21 век. През последните две седмици научихме за още екзекуции, побоища и военни престъпления срещу цивилни, извършени от подкрепяните от Турция сили, пише Мариана Дахан в свой коментар за Bloomberg.

Тези зверства, вероятно ще имат своя принос към приблизително 6,5 милионата изселени сирийци. Повечето бежанци нямат документи за самоличност и дори тези, които успяват да избягат от страната в Турция, казват, че са изложени на риск да бъдат депортирани обратно в Сирия. Както и да се разглежда това, човешки животи се губят, когато се извършват ужасяващи престъпления.

ООН обаче би могла по уникален начин да се справи с епидемията на липса на идентичност: Може да предостави на всички бежанци нансенов паспорт (бел. ред. даващ право на преминаване през границите).

Издаден от офисите на ООН в Ню Йорк и Женева, нансеновият паспорт, известен в дипломатическата общност като „син паспорт“- е документ за пътуване и форма на валидна идентификация, позволяваща на притежателя си безвизов достъп до много държави. Докато тези паспорти обикновено се дават на служители на Световната банка и други международни организации, привилегията трябва да се разшири за тези, които наистина се нуждаят от тях: всеки мъж, жена и дете, бягащи от насилие, пише още Мариана Дахан.

Още по темата

Образование и заетост - основните предизвикателствата пред бежанската общност у нас

В ЕС към момента има над 20 млн. души с бежански статут

Наличието на идентификационен документ би позволил на много бежанци да пътуват до убежища и да избягат от трафикантите на хора; те биха могли да си отворят банкови сметки, да кандидатстват за визи и да си намерят работа. Регистрирането на бежанци преди пристигането им в определени горещи точки би подобрило ефикасността на административното обслужване, което понастоящем оставя мигрантите в легална забрава за месеци, дори години, преди да бъде определен техния статус. Приемните центрове и управляваните от ООН бежански лагери, биха могли по-добре да ръководят притока на търсещите убежище и да подобрят разпределението на храна и помощи.

Нансеновите паспорти биха улеснили и приемащите страни при определянето на бежанци без самоличност като непълнолетни. Този проблем е довел до това, че имиграционните служители определят децата мигранти като зрели лица заради това, че са в добра физическа форма, като по този начин ги поставят в условия на живот, които не са добри.

“Изготвянето на програма за син паспорт може да се извърши заедно с текущи програми за идентификация, като тези, ръководени от инициативата ID4D на Световната банка, за създаването, на която помогнах през 2014 г.“, обяснява Мариана Дахан за Bloomberg.

Първоначално е предвидено да предоставя насоки и финансиране на правителствата, желаещи да модернизират съществуващите си системи за идентификация.

Върховната комисия на ООН за бежанците вече работи върху подпомагането на тези общности и върху облекчаването на последствията от принудително изселване, но без по-обширна координация между всички заинтересовани страни, управлението на непрекъснато нарастващия приток на бежанци вероятно ще стане хаотично. Международната общност за развитие, включително организации като Световната банка, трябва да се застъпи за Върховната комисия на ООН да получи манда да издава сини паспорти на лицата, пристигащи по границите, да обозначи горещите точки, като същевременно гарантира коридори за безопасно преминаване и договаряне на транзитни споразумения със съседните страни. Предоставянето на идентификация по границите би позволило на бежанците да пътуват от разкъсани от войната региони в безопасни страни.

„Като бивш служител на Световната банка, се възползвах от нансеновия паспорт, когато бях по работа в Сомалийския полуостров. Но привилегията наистина трябваше да обхване хиляди бежанци от Еритрея, които търсят животоспасяваща подкрепа на границите на Етиопия или Джибути - много от които все още не са избягали след всичките тези години“, пише още Дахан.

Критиците могат да възразят, че всъщност индентифицирането би означавало политика на отворени граници, потвърждаваща страховете от нещастни мигранти, нахлуващи в богата Европа.

Но проучванията показват, че подредената и добре управлявана имиграция всъщност може да помогне на приемащите държави да увеличат своето богатство, като увеличат производителността си чрез новата работна сила. Издаването на сини паспорти на бежанци в затруднено положение ще помогне на мигрантите да се интегрират по-добре с приемащата ги общност, спазвайки закона.

Вече не можем да чакаме бюрократичните процеси да се изравнят с реалностите на света, в който живеем. При липса на подходяща документация милиони бежанци ще останат изселени. Мнозина ще се обърнат към престъпници за подправени документи, излагайки се на допълнителен риск от експлоатация от трафиканти. С непрекъснато нарастващия брой на хора без гражданство, кризата с бежанците ще се изостри и ще направи намирането на решения още по-голямо предизвикателство в бъдеще.

Изселването на хора вероятно ще продължи на фона на продължителното насилие и предизвиканите от климата катаклизми. До 2030 г. се смята, че половината от крайно бедните в света ще се окажат в нестабилни и засегнати от конфликти страни. За глобалната общност тази криза ще изисква консенсус, координация и дългосрочно решаване на проблеми. Нансеновите паспорти не са решение на по-големия проблем, но те дават на изселените хора някакво достойнство - и шанса да започнат да възстановяват живота си и да допринасят за подслонилите ги страни.