Бюджетът за войната оставя Нетаняху притиснат между пазарите и политиката

Тъй като войната на Израел срещу "Хамас" струва на икономиката около 260 милиона долара всеки ден, изплащанията за ултраортодоксални училища и други каузи, подкрепяни от десните в управляващата коалиция, поставиха премиера Бенямин Нетаняху в неудобно положение.

Конфликтът нанася мъчителни жертви на живота. Освен това войната се оказва по-скъпа за Израел от първоначалните прогнози и натоварва публичните финанси. Но противоречивите раздавания на пари са тези, които запалиха национален дебат и държаха пазарите на ръба, докато министърът на финансите Безалел Смотрич се подготвя в рамките на няколко дни да разкрие нов бюджет за това, което остава от 2023 г., и след това да представи планове за следващата година.

В разходната програма на Израел са включени така наречените „коалиционни фондове“ или дискреционни разходи, предназначени за петте партии, съставляващи правителството на Нетаняху, най-религиозното в историята на Израел. Рекордните 14 милиарда шекела (3,6 милиарда долара) в трансфери, одобрени миналия май, ще отидат частично към религиозни училища – някои освободени от преподаване на предмети като английски и математика. Други предпочитани проекти включват развитието на еврейски селища в окупирания Западен бряг.

Въпреки че специалните разпределения са малка част от общия бюджет за 2023-2024 г., те се превърнаха в знак на конкуриращи се приоритети в момент, когато Израел е изправен пред най-тежкия си въоръжен конфликт от половин век.

Войната започна на 7 октомври, когато "Хамас" нахлу от Газа в южните израелски общности и уби около 1200 души. Повече от 11 000 са загинали в Газа, според управляваното от "Хамас" здравно министерство, откакто Израел започна ответни въздушни удари, последвани от сухопътна офанзива.

Това, което се случва с коалиционните фондове, може да определи колко ще прощават пазарите на правителство, което вече вижда как войната е нанесла икономически щети от почти 8 милиарда долара, според оценки на Министерството на финансите.

„Докато правителството се придържа към своите коалиционни фондове, то ще плаща повече за дълга си“, казва Рафи Гозлан, главен икономист в IBI Investment House.

Присъдата на глобалните търговци ще има значение, тъй като правителството все повече се обръща към облигации, за да плати за войната. Бюджетният му дефицит нарасна повече от седем пъти през октомври спрямо година по-рано. Освен това Министерството на финансите обяви планове да вземе 75% повече заеми през ноември в сравнение с миналия месец.

Израелските активи от шекела до облигациите са възстановили повечето, ако не и всичките си загуби от последиците от атаката на "Хамас". Но аура на риск все още витае над дълга на правителството.

Разходите за застраховане на израелските държавни облигации срещу неизпълнение са повече от двойно по-високи от тези, които бяха преди началото на войната. И рисковата премия, или спред, който инвеститорите изискват да държат израелски доларови банкноти над американските държавни облигации, остава с около 25 базисни пункта по-висока.

Безпрецедентното финансиране на религиозни програми и селища на Западния бряг беше поставено под въпрос много преди войната да преобърне икономиката на стойност 520 милиарда долара, като критиците предупреждаваха, че това ще потисне растежа.

Но сега то се откроява още повече, след като Нетаняху се ангажира да плати „каквато и икономическа цена ни наложи тази война“.

Бюджетните планове за 2023 г., очертани от Смотрич, предвиждат увеличение на разходите с 35 милиарда шекела, голяма част от които са за военните, като по-голямата част се финансират от дълг.

Коалиционните средства, които все още не са използвани, възлизат на почти 8 милиарда шекела. И все пак управляващите партии досега се съпротивляваха на пълното отклоняване на тези средства или съкращаване на програмите, свързани с тях. Цената им надвишава общия бюджет за 2023 г. за държавни болници или държавно финансирано висше образование.

Смотрич, който подкрепя програмата за селища, предложи орязване с по-малко от това, което бюджетният отдел на Министерството на финансите предложи, въпреки обещанието му да премахне разходите, които не са „съществени за подкрепа на войната“.

Позицията на правителството си навлече гнева на инвеститорите и много топ анализатори. В писмо, изпратено миналата седмица до Нетаняху и Смотрич, 300 видни икономисти от Израел и чужбина ги призоваха „незабавно да се опомнят“.

„Основна и необходима стъпка би била да се спре финансирането на всичко, което не е от съществено значение за войната, преди всичко на коалиционните фондове“, се казва в писмото на групата, подписано от хора като Нобеловия лауреат по икономика Джош Ангрист.

Перспективите се влошават след кратък обрат миналата година, при който Израел отбеляза първия си бюджетен излишък поне от 2000 г., като военните разходи намаляха за първи път от повече от десетилетие.

Смотрич каза, че бюджетният дефицит може да достигне 4% от икономическото производство тази година и 5% през 2024 г. Това е повече от два пъти повече от предишните прогнози на правителството, но все пак по-малко от цифрата от 7,1%, прогнозирана от Moody's Investors Service.

„Израел вероятно ще харчи повече, а не по-малко, за отбрана в бъдеще. Това би обърнало многогодишна тенденция, която доведе военните разходи на Израел от около 9% от БВП през 90-те години до 4,5% миналата година", коментираха Зиад Дауд, главен икономист за нововъзникващите пазари, и Джерард ДиПипо от Bloomberg Economics.

За Нетаняху и неговите съюзници финансирането може да се окаже ключово за политическото им оцеляване. Още през май някои партии заплашиха да развалят коалицията, освен ако разходите не бъдат предоговорени.

Разногласията по въпроса са осезаеми в Министерството на финансите, създавайки разрив между Смотрич и подразделение, управлявано от технократи, смятани за по-малко задължени към политическите интереси.

Бюджетният отдел призова за по-строги мерки за покриване на по-големи разходи и спад в приходите - включително отклоняване на коалиционни средства и закриване на някои държавни министерства. В писмо до Смотрич ръководителят на отдела предупреди, че фискалните решения ще бъдат внимателно проучени от рейтинговите компании.

Задачата за съставянето на нов бюджет се е паднала на Смотрич. Той каза, че целта е „структурни реформи, стимулиращи растежа“.

Но 43-годишният мъж, който оглавява ултранационалистическа партия, също иска да запази 1,2 милиарда шекела, предназначени за увеличаване на заплатите на учителите в ортодоксалните училища, като същевременно продължава с повече разходи за селища - финансирането им, според него, е „необходимо за защита“ в момент, когато напрежението на Западния бряг нараства.

Символиката да се щади облагодетелстван избирателен район - където много мъже не работят и са освободени от военна служба - само разгневи критиците.

„Ако не бъде направена значителна промяна в бюджета, Израел рискува да сигнализира за слаб капацитет за управление“, пишат двама бивши управители на централната банка, Карнит Флуг и Джейкъб Френкел, във вестникарска колонка, предполагайки, че резултатът може да бъде понижаване на рейтинга.

Още по темата

Израел ще изпадне в стратегическа безизходица, която ще навреди и на САЩ

Израел се опасява от втори фронт на войната с „Хизбула“ от север

Ердоган е ключът към разрешаването на кризата в Газа

Американската дипломация в Близкия изток е просто политически театър

Шекелът възстановява загубите от войната след интервенции за $8,2 милиарда