Италианските облигации са подвластни на ЕЦБ

Италия като един от най-слабите суверенни кредитори в Европа е особено уязвима от опитите на ЕЦБ да ограничи инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти

16:00 | 26 октомври 2023
Автор: Маркъс Ашуърт
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

За 10-годишните италиански облигации настъпиха напрегнати времена, като доходността им нарасна десетократно през последните две години, а този месец достигна 5%. Макар че разходите по заемите не са по-високи от тези на другите държави, въпреки че страната се възприема като една от най-слабите икономики в еврозоната, италианският дълг е подвластен на позицията на Европейската централна банка за намаляване на нейния раздут баланс. Политиците трябва да действат предпазливо, пише анализаторът Маркъс Ашуърт за рубриката Bloomberg Opinion.

Като един от най-слабите суверенни кредитори в Европа Италия е особено уязвима от опитите на ЕЦБ да ограничи инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти, в резултат на което лихвеният процент по депозитите се увеличи с 450 базисни пункта само за 15 месеца. Въпреки че централната банка запази политиката си непроменена през миналия месец и се очаква да я запази отново в четвъртък, съществува риск Управителният съвет да премине към друг вид затягане на паричната политика, като ускори раздържавяването на портфейла си от облигации. Това би било опасно.

Годишните разходи на Италия за обслужване на дълга са се увеличили с около 10 млрд. евро в резултат на рязкото повишаване на доходността на облигациите. Но в сравнение с Германия, която е основният кредитополучател в Европа, увеличението е скромно. При премия от около 200 базисни точки спрямо облигациите 10-годишният спред на доходността на Италия не е далеч над средните стойности за едногодишен или петгодишен период.

Това може да се окаже кратък отдих. Италия трябва да набере нов дълг в размер на 100 млрд. евро през следващата година, в допълнение към облигациите за рефинансиране на стойност 210 млрд. евро, включително 68 млрд. евро през двата месеца до края на ноември. Срокът на погасяване на дълга му има среден купон от около 2%, но средната доходност на седемгодишния ѝ падеж сега е 4,5% - така че замяната на това финансиране ще бъде скъпа. Ограничаването на темпа на емитиране не е опция, тъй като бюджетният дефицит вече е 100 млрд. евро през тази година. По данни от август правителството е депозирало в централната банка само 20 млрд. евро.

Има едно спасение. Въпреки че дългът на страната възлиза на 3,3 трилиона евро, тя има желаещи инвеститори на дребно. През последната година спестовниците наистина се активизираха, като закупиха държавни облигации с пет- до осемгодишен матуритет на стойност 150 млрд. евро, предлагани под примамливите наименования Futura, Valore и Italia. За съжаление, банковите депозити съответно намаляха значително. Това е леко обезпокоително, тъй като местните финансови институции са най-големите притежатели на държавен дълг, докато чужденците са се освободили от почти 150 млрд. евро през последните две години. Италианската централна банка пое част от задълженията си, като използва паричния си баланс, за да ограничи предлагането на облигации, но вече няма големи възможности да задържи нетните нови емисии на по-ниско равнище.

ЕЦБ не е от голяма полза. Най-големият запас от облигации, натрупан чрез количествени улеснения, посредством Програмата за закупуване на активи, спря да реинвестира обратно изкупените облигации. Макар че постъпленията от изкупуване на облигации, закупени по програмата за спешни покупки при пандемия, са насочени към периферните държави, по-нататъшното намаляване на падежите за рециклиране ще засегне пряко Италия. А в ЕЦБ се чуват призиви за намаляване на изкупуването на ПЕПП през следващите месеци. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард вероятно ще бъде запитана по този въпрос на пресконференцията си след политическата среща в четвъртък.

Италианското правителство повиши прогнозата си за съотношението между дефицита и брутния вътрешен продукт за тази година до 5,5%. През следващата година тя едва се подобрява, като спада до 4,5%, което все още е далеч от предполагаемата граница от 3% за еврозоната. Междувременно икономиката едва се разраства, като все още оптимистичните прогнози за растежа отново бяха намалени. Италия вече има достъп до 86 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми от ЕС за възстановяване от пандемията, но този подарък ще спре да се дава до 2026 г. Според реалната политика, докато министър-председателят Джорджия Мелони изпитва границите на търпимост в Брюксел, нейната администрация все още е в правилната част на политическата приемливост в Европейската комисия.

Кредитоспособността на Италия може да се окаже под допълнителен натиск. Миналата седмица S&P Global Inc. остави рейтинга на страната BBB непроменен, с което тя се изкачи с две стъпала нагоре по стълбицата на инвестиционния рейтинг. На 10 ноември следва Fitch Ratings Inc., която вероятно също ще запази сегашната си оценка BBB. Най-важният арбитър е Moody's Corp., 67 която понастоящем има най-ниската оценка Baa3, точно на границата на инвестиционния клас, но с отрицателна перспектива. Съществува немалък риск Moody's да присъди на Италия рейтинг „junk“ на 17 ноември.

Но най-големият риск за разпространението на италианските облигации остава ЕЦБ. Политиците трябва да устоят на изкушението да увеличат темпа на количествено затягане поне до следващата година. В противен случай те рискуват да превърнат неотдавнашната драма на пазара на облигации в криза.

Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейските пазари. Преди това той е бил главен пазарен стратег за Haitong Securities в Лондон.