Цената на санкциите ще удари Русия по-тежко с времето, показва доклад на ЕК

Прекъснатите връзки с останалата част от света означават, че неефективните местни фирми завладяват вътрешния пазар, забавяйки растежа на производителността

12:03 | 8 юли 2023
Автор: Алберто Нардели
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Санкциите на Европейския съюз срещу Русия ще се натрупват с течение на времето и ще имат нарастващо дългосрочно въздействие върху икономиката на Москва, според изпълнителния орган на блока.

Оценка на въздействието, изготвена от Европейската комисия и видяна от Bloomberg, очертава ефектите върху Москва от санкциите на блока, които са прекъснали около 91 милиарда евро внос от Русия и които покриват 48 милиарда евро от износа на ЕС.

Според доклада санкциите „значително са влошили промишления и технологичен капацитет на Русия“.

„Тези ефекти ще се засилят допълнително с времето, тъй като мерките имат структурно, дългосрочно въздействие върху бюджета на Русия, финансовите пазари, чуждестранните инвестиции и нейната индустриална и технологична база.“

ЕС е санкционирал почти 1500 души и 250 организации след атаките на Русия срещу Украйна, като се започне с анексирането на Крим през 2014 г. и последвано от нахлуването в Украйна през февруари миналата година. С мерките, предназначени да сведат до минимум въздействието върху държавите-членки, въздействието върху ЕС беше ограничено, но беше „осезаемо“ в някои области най-вече поради контрамерките на Русия и поради самата война и произтичащото от това нарастване на цените, се казва в документа.

Оценката отбелязва, че европейската промишленост е докладвала за няколко „тежки“ свързани с вноса прекъсвания на веригата за доставки на редки газове като неон и ксенон, които се използват за производството на чипове. Железопътният товарен превоз между ЕС и Китай, преминаващ транзитно през Русия, намаля, а забраната за внос на дървени продукти, както и руските контрамерки допринесоха за повишаване на цените и някои проблеми с доставките, особено за шперплат и дъб.

Износът на ЕС и вносът от Русия са намалели с повече от 50% в сравнение с 2021 г., което води до „безпрецедентно отделяне“, се казва в оценката. Това доведе до особено бързо свиване на технологично зависимите преработвателни индустрии, като производството с високи и средно високи технологии регистрира 13% годишна загуба.

При износа на артикули с двойна употреба и модерни технологии спадът е особено рязък, спадайки със 78% през 2022 г. в сравнение с 2019-2021 г.

Все пак Москва успя да натрупа някои материали, както и да се снабди с някои забранени стоки и други заместващи технологии от трети страни, включително Китай, Казахстан, Турция и Обединените арабски емирства.

Оценката отбелязва, че Китай е изнасял рекордни обеми от някои стоки. Докладът обаче поставя под въпрос способността на Москва лесно да се снабдява с ключови артикули, отбелязвайки, че мерките „са предназначени да засегнат ключови капиталови и междинни стоки, където зависимостта на Русия от доставки от ЕС, Обединеното кралство, Съединените щати и Япония е над 60% и където Китай в момента доставя по-малко от 25% (т.е. области, в които китайският бизнес има ограничен капацитет да запълни празнините).“

Ето защо голяма част от последните усилия на ЕС бяха насочени към налагане на ограничения и потискане на способността на Русия да заобикаля санкциите, включително чрез трети страни.

Докладът изчислява, че близо една трета от федералния бюджет на Русия ще бъде изразходван за отбрана и вътрешна сигурност тази година. Руското производство на стомана е намаляло със 7% миналата година в сравнение с 2021 г. и се очаква допълнителен спад от 10% тази година.

„Далеч отвъд непосредственото си въздействие, ограниченията върху вноса на ЕС проникват дълбоко в тъканта на руската икономика“, според документа.

„Санкциите и цената на военните усилия ще имат бавно въздействие върху дългосрочните перспективи за растеж на Русия. Прекъснатите връзки с останалата част от света означават, че неефективните местни фирми завладяват вътрешния пазар, забавяйки растежа на производителността", коментира Александър Исаков, икономист за Русия и ЦИЕ в Bloomberg Economics.

Междувременно въздействието на мерките, въведени от ЕС и неговите съюзници от Г-7 върху енергийния сектор на Русия, включително таван на цените на петрола, е смесено.

Москва успя да пренасочи някои загубени продажби към страни като Китай, Индия и Турция, но те често изискваха значителни отстъпки от около 30 долара спрямо цената на Brent, се отбелязва в оценката.

Забраната за износ на технологии за рафиниране на нефт и втечняване на газ направи невъзможно Русия да модернизира своите рафинерии до необходимите експортни стандарти, се казва в документа.

Докато огромното мнозинство от страните-членки на ЕС успяха да спрат вноса си на руски петрол и да доставят доставки от другаде, няколко държави, включително Унгария, Словакия и Чехия, продължават да зависят от суровия петрол на Москва.

Покачването на цените на суровините и енергията след началото на войната също беше по-сериозно в ЕС в сравнение с някои от неговите съюзници, включително САЩ и Япония, което се отрази на конкурентоспособността на блока. Няколко държави членки са имали периоди на рецесия от началото на 2022 г.

Към края на юни комисията е одобрила повече от 250 национални мерки за смекчаване на икономическото въздействие на войната на обща стойност около 730 милиарда евро.

Ограниченията върху руската стомана не са причинили значителни проблеми с доставките, тъй като стоките са заменени предимно с внос от други страни. По същия начин прекъсванията на вноса на най-критичните суровини – които не са санкционирани – досега са избегнати, като вносът на алуминий, никел, паладий и титан се запазва стабилен. Оценката отбелязва, че желязната руда, чийто внос от Русия е намалял с 85%, е забележително изключение.

Все пак самата война наруши веригите за доставки и причини известен недостиг на суровини и компаниите трябваше да намерят нови маршрути на по-високи цени, се признава в оценката.

Според доклада санкциите „ограничиха значително политическите и икономически възможности на Москва, причиниха финансово напрежение, отрязаха страната от ключови пазари, увеличиха разходите за търговия и значително влошиха индустриалния и технологичен капацитет на Русия“.