Европейската централна банка повиши разходите по заемите до най-високото им ниво от 22 години в четвъртък и остави вратата отворена за още увеличения, разширявайки борбата си срещу високата инфлация, въпреки че икономиката на еврозоната отслабва.
ЕЦБ увеличи своя основен лихвен процент - този, който банките плащат, за да съхраняват сигурно парите си в централната банка - за осми пореден път с 25 базисни пункта до 3,5%, което е най-високото ниво от 2001 г.
Централната банка на 20-те държави, които споделят еврото, също заяви, че очаква инфлацията да остане над целта ѝ от 2% до 2025 г. и отново намекна за още повишения на лихвите през следващите месеци.
„Бъдещите решения ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат доведени до достатъчно рестриктивни нива, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2% и ще бъдат задържани на тези нива толкова дълго, колкото е необходимо“, казаха от ЕЦБ.
Растежът в еврозоната в най-добрия случай стагнира, а инфлацията се забавя от месеци, благодарение на по-ниските цени на енергията и най-рязкото увеличение на лихвените проценти в 25-годишната история на ЕЦБ.
Късно в сряда Федералният резерв на САЩ прекъсна собствената си поредица от десет последователни повишения на лихвените проценти - мощен сигнал за инвеститорите по света, че настоящият цикъл на затягане в развитите икономики е към своя край, дори ако все още е възможно още малко затягане в САЩ.
Но инфлацията в еврозоната все още е неприемливо висока за ЕЦБ на ниво от 6,1% и базисният ръст на цените, който обикновено изключва храните и енергията, едва започва да се забавя.
„Персоналът преразгледа своите прогнози за инфлацията, с изключение на енергията и храните, особено за тази и следващата година, поради минали възходящи изненади и последиците от стабилния пазар на труда върху скоростта на намаляване на инфлацията“, казаха от ЕЦБ.
Това трябваше да задържи ЕЦБ по пътя на затягане, особено след като не успя да предвиди текущия пристъп на висока инфлация и започна да повишава лихвените проценти по-късно от много глобални партньори миналата година.
Въпреки че ходовете след юли са по-малко сигурни, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард се очаква да продължи с по-нататъшно увеличение през септември и да отхвърли залозите на инвеститорите, че централната банка ще намали лихвите в началото на следващата година.
Еврото се повиши, а облигациите увеличиха загубите. Доходността на двугодишните германски облигации се повиши с 14 базисни пункта до 3,15%. Общата валута се повиши с цели 0,2% до дневен връх от $1,0851.
Длъжностни лица също така потвърдиха, че ще спрат реинвестициите по своята програма за закупуване на активи на стойност 3,2 трилиона евро от следващия месец – още едно затягане, което беше отбелязано на политическата среща през май.
Решенията бяха подкрепени от нови тримесечни прогнози, които предполагат, че инфлацията ще се забави по-бавно от предвиденото по-рано, до 2,2% през 2025 г. Това все още е над целта, но е по-ниско от настоящите нива от около три пъти целта.
Предпазливи, че нарастващите заплати оказват по-траен натиск върху цените, някои от централните банкери подчертаха необходимостта от по-нататъшно затягане. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел каза по-рано, че така нареченият терминален лихвен процент може да не бъде достигнат през лятото, което предполага връх от 4% или повече въпреки последните икономически проблеми на Германия.
Неговият френски колега Франсоа Вилерой дьо Гало беше по-предпазлив, като каза, че оставащите стъпки на ЕЦБ ще бъдат „сравнително незначителни“.
Голямата несигурност е как икономиката се справя с най-силното затягане в историята на ЕЦБ - 400 базисни пункта до момента. Въпреки че кредитните условия на банките очевидно са се затегнали, не е толкова очевидно как това се филтрира към фирмите и домакинствата.
Пазарът на облигации вече показва признаци на безпокойство. Доходността на 10-годишните германски облигации е с около 60 базисни пункта по-ниска от двугодишните облигации, аномалия, която предполага, че някои инвеститори смятат, че лихвените проценти в крайна сметка ще бъдат намалени, за да смекчат удара от икономическите проблеми.
Подновяването на сътресенията във финансовия сектор също остава риск. В края на юни заемодателите ще върнат 477 милиарда евро под формата на дългосрочни заеми, които ЕЦБ отпусна по време на пандемията, за да поддържа притока на кредити. Въпреки че общата ликвидност все още е в изобилие, анализаторите предупреждават, че отделните банки могат да бъдат изправени пред натиск.