Истанбул иска да направи градските данни достъпни за всички

Когато кметът на Истанбул Екрем Имамоглу встъпи в длъжност през 2019 г., администрацията му искаше да увеличи броя на местата, където хората могат да купуват субсидиран хляб. Но тази идея беше отхвърлена от градския съвет, където политическите му противници имаха мнозинство. И така неговият екип за цифрово картографиране се захвана за работа. Чрез поставяне на всички управлявани от града павилиони за хляб на картите на населението на Истанбул, те успяха да изчислят, че само 6,4 милиона от неговите 16 милиона жители живеят в рамките на 500 метра от пункт за продажба.

„Когато съветът видя това, те приеха предложението“, каза Ерол Йозгюнер, главен информационен директор на община Истанбул, административният орган, който управлява най-големия град в Турция. „Числата заговориха, а не политиката.“

През последните четири години Йозгюнер оглави усилията за увеличаване на политиката, основана на данни, в Истанбул. През 2020 г. неговият офис разкри Портала за отворени данни, амбициозен опит за централизиране, дигитализиране, анонимизиране и евентуално публикуване на всички данни, събрани от 30-те дъщерни компании на града и десетки агенции. Към днешна дата общината е качила 330 набора от данни, обхващащи мобилността, управлението на извънредни ситуации, околната среда, енергетиката и социалните услуги, оповестявайки подробности като данни за транзитния трафик и количеството вода, използвано годишно за поддържане на парковете зелени.

Въпреки че предстои да бъдат публикувани много повече данни, надеждата е, че предприемачи, неправителствени организации и отделни жители ще се ангажират с тези комплекти, за да предложат нови перспективи за това как да подобрят живота на своите съграждани от Истанбул. „Отворените данни са добри за прозрачност, отчетност, сътрудничество и информирано обществено участие“, каза Итир Акдоган, директор по изследванията на TESEV, независим турски мозъчен тръст, чиято цел е да насърчава доброто управление.

Друга част от дигиталния тласък на Истанбул е Data Laboratory, елегантно съоръжение, което отвори врати миналата година в бързо разрастващия се квартал Башакшехир, за да бъде домакин на обучения и събития и да приютява компании на ранен етап, които използват общински данни. Работейки в заседателни зали с отворен план под открити тръби и бетонни греди, една от стартиращите компании разработва задвижвано от AI приложение за паркиране, което анализира данни от управлявани от града парцели, за да помогне на шофьорите да намерят място. Друга приложи алгоритми за обработка на изображения към кадри от охранителни камери от градски автобуси за откриване на дупки и други пътни проблеми.

Имамоглу рекламира инициативите за данни на Истанбул като част от прозрачен подход към управлението, който според него отличава неговата опозиционна Републиканска народна партия (CHP) от съперничещата управляваща Партия на справедливостта и развитието (AKP), чиито решения са критикувани като непрозрачни и взимани без диалог. Но интересът към възпроизвеждане на подобни усилия е преминал партийните граници; девет други турски общини, водени от кметове както от CHP, така и от AKP, вече имат свои собствени портали за отворени данни.

Събирането и анализът на данни е от все по-голямо значение за задоволяване на нуждите на нарастващото градско население, докато градовете се развиват и разширяват.

„Един град е като постоянно работеща, динамична машина и порталите с отворени данни могат да допринесат за наблюдението на неговите процеси и да предупреждават, ако нещо не е наред“, каза Самет Кескин, директор на Центъра за данни и технологии към Съюза на общините Мармара, организация който насърчава правителствата на 190 града, разположени около Мраморно море, да си сътрудничат в регионалното планиране. Организацията предлага обучение, наставничество и техническа поддръжка на местни служители, които искат да интегрират данни в своите работни процеси.

Въпреки че общините в Турция все още предприемат това, което Кескин нарича „бебешки стъпки“, когато става въпрос за действително използване на данни при разработването на политики, той е уверен, че подобни инициативи в крайна сметка ще се превърнат в рентабилен начин за реагиране на регионалните проблеми. Той цитира примера с промишленото замърсяване, което през 2021 г. доведе до избухване на морска слуз — известна още като „морски сополи“ — в Мраморно море.

„Проблемите на градовете са предимно едни и същи и трябва да се решават заедно; отворените данни са начин да направите това с ограничени ресурси, вместо да пресъздавате проекти отново и отново“, каза Кескин.

Като пример за добра практика той посочи Urban95, интерактивна платформа, базирана на карти, разработена от TESEV, която помага на властите да преценят дали предоставят достатъчно услуги, инфраструктура и помощ на малки деца и техните семейства. В Истанбул, един от петте града, в които платформата работи, Urban95 се използва, за да се определи кои квартали трябва да получат нови детски градини, каза Елван Ергинли, координатор на проекта в TESEV. След като забелязват липсата на зелени площи на картите на Urban95, Ергинли каза още, че служители в две областни общини са решили да създадат повече паркове и градини.

И все пак технологичните и политически бариери забавиха създаването и приемането на управлявани от данни инструменти за създаване на политики като Urban95. Ергинли каза, че прекарва твърде много от времето си в искане на данни от понякога неохотни институции и стандартизирането им във формати, които могат да се комбинират, сравняват и картографират. Дори платформата за отворени данни на Истанбул е ограничена, когато става дума за геоданни, според Саид Турксевер, геоматичен инженер и активен член на малката общност OpenStreetMap в Турция. „Форматът, в който споделят данни, не е готов за картографиране, така че не е супер ефективен за работа.“

Освен това градовете в Турция все още имат много работа, за да направят всичките си данни достъпни, според Акдоган от TESEV. Освен ако не положат усилия, общинските платформи за отворени данни рискуват просто да се окажат „нещо за показване на гражданите“, предупреждава тя. Кескин от Съюза на общините Мармара повтаря тази теза.

„Работата на една община не приключва с това да каже: Добре, отворихме всички наши данни. Това само по себе си не означава нищо; данните придобиват стойност само когато се обработват и използват.“

По време на извънредни ситуации пълните, анализирани и лесно достъпни данни могат да направят огромна разлика, казва Турксевер. Данните за отпечатъците и височината на сградите например могат да помогнат на реагиращите да преценят колко хора са засегнати при земетресение като това, което опустоши югоизточната част на Турция през февруари. По време на това бедствие хората пускаха отчаяни публикации в социалните медии, за да споделят местоположенията на повредени сгради и хванати в капан роднини, но липсата на централизирана платформа за събиране и картографиране на тези призиви за помощ означаваше, че много сигнали останаха непроверени.

Акдоган, директор на изследванията на TESEV, признава, че „политическата култура в Турция не е отворена за споделяне на информация и данни; дори в рамките на една и съща община различните звена не винаги знаят с какви данни разполагат останалите.“ Въпреки това нейната организация работи за премахване на тези бариери, като се фокусира върху техническата страна на нещата, което помага на политиците и служителите да работят заедно въпреки политическите различия.

По време на пандемията от Covid-19 TESEV подкрепи две областни общини в Истанбул, ръководени от кметове от съперничещи си партии, в провеждането на съвместно изследване на социалните и икономическите въздействия на кризата и предлагането на базирани на данни решения.

Такива сътрудничества предлагат искрица надежда, че проектите за данни могат да помогнат за преодоляване на дългогодишните политически конфликти, които възпрепятстват ефективното градско управление в Турция.

„Опитваме се да им покажем, че споделянето на данни не е нещо, от което да се страхуват“, каза Акдоган. „Това е нещо, което те прави по-силен.“

Още по темата

Публичните сгради изостават значително в сградната автоматизация спрямо частните

Приспособяване към един по-щастлив град

Здравни градове: урбанистичният дизайн може да помогне да живеем по-дълго

София е на 165-о място в класацията на Mercer за най-скъпите градове за живеене

Градовете не правят климатични инвестиции там, където е най-наложително