Финландия обмисля самостоятелно влизане в НАТО, след като Ердоган отхвърли Швеция

Членството на Швеция в НАТО е под въпрос, след като Ердоган отказа подкрепа

11:15 | 24 януари 2023
Обновен: 11:43 | 24 януари 2023
Автор: Фират Козок и Селджан Хаджаоглу
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Финландия може да се наложи да преосмисли дали да се придвижи заедно с Швеция към членство в НАТО след нови възражения срещу Швеция от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, според външния министър на Финландия Пека Хаависто.

„Основният вариант“ все още е двете страни да се присъединят към Организацията на Северноатлантическия пакт едновременно, предвид съображенията за сигурност както на Финландия, така и на Швеция, каза Хаависто в интервю за YLE във вторник.

„Сега трябва да оценим ситуацията и да видим дали се е случило нещо, което може да блокира достъпа на Швеция до алианса в дългосрочен план“, каза Хаависто. Все пак е твърде рано да се вземе решение сега, каза той.

Това е първият път, когато финландски политик сигнализира за отделяне на молбите, след като скандинавските нации кандидатстваха за присъединяване към НАТО през май. Турция се противопостави на тяхното влизане, но позволи процесът да продължи напред на срещата на върха на НАТО през юни.

В понеделник Ердоган изключи възможността да подкрепи кандидатурата на Швеция за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия пакт, след като активист изгори свещената книга на исляма в Стокхолм през уикенда.

За членството е необходимо одобрението на турския парламент, така че коментарите на Ердоган показват, че усилията на Швеция и съседна Финландия да се присъединят към НАТО вече са по-далечна перспектива.

„Ако не можете да покажете това уважение, тогава съжалявам, но няма да видите никаква подкрепа от нас по въпроса за НАТО“, каза Ердоган след заседание на кабинета в Анкара в понеделник, без да посочи дали това означава или не, че вратата за преговори вече е затворена.

„Тези, които популяризират и си затварят очите за това извращение, несъмнено са взели предвид последиците от него“, каза той.

Всички с изключение на две от 30-те членки на НАТО са ратифицирали скандинавските кандидатури, а Унгария заяви, че планира да направи това при откриването на парламента следващия месец. Това ще остави Турция като единствената страна срещу разширяването, което дипломатите от НАТО се надяваха да финализират навреме за срещата на върха на алианса във Вилнюс през юли.

Турция е чувствителна към всякакви враждебни действия спрямо исляма и президентът се стреми да засили подкрепата на националистите и религиозните консерватори преди изборите, насрочени за май.

Датският крайнодесен активист Расмус Палудан подпали копие на Корана близо до турското посолство в центъра на Стокхолм в събота. Палудан, който също има шведско гражданство, стана известен чрез редица провокативни изгаряния на Корана, които миналата година доведоха до протести и бунтове в шведските предградия, където много жители са мюсюлмани.

Палудан, който беше осъден за расизъм и клевета в Дания, каза пред популистки десен новинарски сайт преди събитието, че целта му е да насърчава свободата на изразяване.

Турция се съгласи по принцип съюзниците от НАТО, включително САЩ, да поканят Швеция и Финландия да се присъединят към групата, но продължи да изисква отстъпки от Швеция. Те включват по-широка репресия срещу кюрдските групи, които Турция смята за терористични организации, заедно с екстрадирането на заподозрени.

Швеция настоя, че е в съответствие със споразумение, сключено на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид миналата година, което позволи процеса на разширяване да продължи напред.

„Що се отнася до опасенията за сигурността, ние продължаваме да очакваме, че НАТО официално ще приветства Финландия и Швеция като членове“, каза прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер в понеделник след коментарите на Ердоган. Тя осъди изгарянето на Корана като „дълбоко неуважителен акт“.

Тя повтори коментарите на шведския премиер Улф Кристерсон в събота, който изрази съчувствие към всички обидени мюсюлмани.

„Свободата на изразяване е основна част от демокрацията, но това, което е законно, не е непременно подходящо“, написа Кристерсон в Twitter.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че е в тесен контакт с официални лица в Швеция, Финландия и Турция. Той разкритикува „типа поведение“, наблюдавано по улиците на Стокхолм, но каза, че не е незаконно и че „свободата на словото е много ценно право“.

Все още не е ясно доколко Финландия ще промени подхода си.

Турция предложи отделно разглеждане на кандидатурата на Финландия в началото на процеса, тъй като нямаше големи проблеми с Хелзинки, но идеята не се понрави  както на скандинавските страни, така и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, казаха във вторник двама турски официални лица, пожелали анонимност.

Турция е до голяма степен доволна от сътрудничеството на Хелзинки с Анкара, което ще бъде отразено в решението на Турция, казаха те, без да кажат дали Турция ще гледа благосклонно на бързото ратифициране на кандидатурата на Финландия, ако бъде поискана.

Външният министър на Швеция Тобиас Билстрьом заяви, че иска яснота от Финландия относно коментарите, според вестник Expressen.

„Протестиращите си играят със сигурността на Финландия и Швеция в настоящата ситуация с действия, които очевидно целят да провокират Турция“, каза Хаависто. „Това се превърна в очевидна пречка за процеса.“