Правилата за държавна помощ и бюджетът са проблем пред закона за чипове на ЕС

Европейският съюз иска предстоящият му закон за чиповете да съперничи на САЩ, но има нарастващи съмнения от страна на държавите-членки и европейските законодатели относно това как да предоставят наличните средства, според хора, запознати с въпроса, и документите, видяни от Bloomberg.

ЕС има амбициозна цел да произвежда 20% от световните чипове до 2030 г. – ход, който изисква блокът да учетвори производството си на полупроводници само за осем години. Комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че плановете на ЕС ще бъдат „съизмерими“ с наскоро обявените от САЩ 52 милиарда долара за финансиране на собствената им верига за доставка на чипове.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в четвъртък, че европейският закон за чиповете, който трябва да бъде публикуван на 8 февруари, ще включва „значителни инвестиции“, възлизащи на 42 милиарда евро чрез привличане на 12 милиарда евро в публични и частни средства в допълнение към 30 милиарда, които вече са заделени от публичната хазна.

Въпреки това, предложението в момента разчита в голяма степен на изнемогващите бюджети на държавите-членки, вече отпуснатите средства на ЕС и несигурността около разхлабването на правилата за държавна помощ за финансиране на авангардни производствени обекти, казаха източници на Bloomberg.

Докато някои висши законодатели остават убедени, че държавите-членки ще финансират предложенията, други очакват битка за получаване на пари, които вече са разпределени за други проекти, и за промени в съществуващите правила за държавна помощ.

Говорителите на Европейската комисия и фон дер Лайен са отказали да коментират плановете за финансиране.

Проблеми с финансирането

ЕС няма федерален бюджет, който внезапно да разпределя милиарди за нови инициативи като укрепване на полупроводниковия си сектор. Тъй като бюджетът на ЕС вече е разпределен до 2027 г., Европейската комисия трябва да подходи "творчески" към осигуряване на средствата.

Финансирането на Закона за чиповете се очаква да дойде от съществуващи бюджето, включително дигитален фонд на стойност около 1,8 милиарда евро и от Horizon Europe, седемгодишната изследователска програма на ЕС на стойност 95,5 милиарда евро, според хора, запознати с разговорите. Част от парите биха могли да дойдат и от допълнителни средства, които не са разпределени в момента, за да осигурят на бюджета известна гъвкавост по време на криза. 

30-те милиарда евро, споменати тази седмица от фон дер Лайен, са приблизителна оценка за това колко държавна помощ биха могли да отпуснат страните от ЕС, но това финансиране ще отиде както за по-малки научноизследователски и иновационни проекти чрез програмата "Важни проекти от общ европейски интерес", стартирана в края от миналата година, както и да насърчи чуждестранни компании като Intel и TSMC да стъпят на континента.

Държавна помощ

Комисията планира да разхлаби правилата си за държавна помощ, за да позволи на страните да използват публични пари за производството на чипове, независимо дали намаляват размера на чиповете или използват по-енергийно ефективна технология, според проекта на Закона за чиповете, видян от Bloomberg.

Още по темата

ЕС иска да произвежда една пета от всички чипове до десет години

Компаниите за полупроводници имат нов проблем - липсата на служители

България не трябва да изостава, а да намери своята ниша в сектора с чипове

Правилата за държавните помощи по-рано я ограничаваха само до изследвания или първия производствен цикъл. Промяната ще отвори вратата за чуждестранни компании като Intel Corp. и Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. да получават публични пари, ако създадат масивни производствени обекти на континента.

Тези предложения могат да се сблъскат с остра съпротива от страните от ЕС, които преди това предупреждаваха срещу прекомерната употреба на държавна помощ, предупреждавайки, че това може да доведе до надпревара за субсидии в ЕС и в крайна сметка до свръхпроизводство на полупроводници.

„Европа трябва и може да мобилизира безпрецедентно ниво на инвестиции предвид високите положителни ефекти, които секторът има върху икономиката и много области от обществен интерес“, се казва в проекта. Има определени случаи, когато „може да е оправдано да се покрие до 100% от доказан недостиг на финансиране с публични ресурси, ако в противен случай такива съоръжения не биха съществували в Европа“.

Европейската комисия подчертава в проекта на закона, че държавната помощ трябва да е „необходима, подходяща и пропорционална“. ЕС ще провери, за да гарантира, че използването на държавна помощ не „влияе неблагоприятно на условията на търговия до степен, противоречаща на общия интерес, като претегля положителните ефекти от такава държавна помощ с нейното вероятно отрицателно въздействие върху търговията и конкуренцията“.

Компаниите, които получават държавна помощ, ще бъдат изправени пред „задължения за обществени услуги“. По време на криза ЕС може да активира спешни мерки, които ще изискват от компаниите да докладват нивата на запасите и да дадат приоритет на определени продукти. ЕС би могъл също да приложи контрол върху износа и да стартира схеми за съвместни покупки.