Задънената улица, в която попаднаха и американската, и европейската помощ, накара съюзниците на Украйна да се замислят за нещо, което отказваха да си представят от началото на руската инвазия, т.е. че Владимир Путин може да спечели.
Финансова подкрепа на стойност от повече от 110 млрд. долара е блокирана от вътрешните политическите спорове на САЩ и Европейския съюз. Все по-силно се надига въпросът колко дълго Киев може да продължи да отблъсква руските сили и да защитава украинските градове, електрически централи и пристанища от ракетен обстрел при това положение.
Освен потенциално катастрофалните последици за Украйна, някои от европейските съюзници започнаха тихомълком да обмислят цялостното влияние, което би имал един провал на НАТО в най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война. Подлежат на преоценка рисковете, които би представлявала за източните членове на алианса една по-дръзка Русия. Това споделят запознати с вътрешните обсъждания, които поискаха анонимност при обсъждане на непублични въпроси.
Според тях ефектът на доминото ще се усети навсякъде по света, а всички партньори и съюзници на Щатите ще поставят под въпрос доколко може да се разчита на обещанията на Вашингтон за защита. Подобен провал би имал много по-силен ефект от нескопосания спектакъл на изтеглянето на американските войски от Афганистан през 2021 г. И всичко това съвсем отделно от варианта Доналд Тръмп да спечели президентските избори и да осъществи публичните си обещания да извади държавата от големи съюзи, включително НАТО, и да се споразумее с Путин за Украйна.
Растящото безпокойство прозира в публичните изказвания на лидерите. Тонът им става все по-истеричен, докато радетелите за отпускане на помощта увещават опонентите си да не поставят тази жизненонеобходима подкрепа в плен на приоритетите на вътрешната политика. А това е новост в дебата. На срещата на ЕС в средата на декември ирландският министър-председател Лео Варадкар каза: „Ако Украйна спре да получава подкрепа от ЕС и САЩ, Путин ще спечели“. Но европейските лидери не успяха да преодолеят нарастващата съпротива срещу пакета от 50 млрд. евро, който трябваше да бъде отпуснат през тази година. Единственото, което пак с трудности успяха да договорят, е предимно символичният жест на откриване на възможност за Украйна да се присъедини към ЕС в някой бъдещ момент.
В Щатите президентът Джо Байдън поиска подкрепа за Украйна на 13 декември със срок „толкова дълъг, колкото можем“, което представлява значим реторичен обрат спрямо предишната формулировка „толкова дълго, колкото е необходимо“. По-крайните републиканци в Конгреса се обявиха против помощта от 61 млрд. долара, докато Байдън не отстъпи пред техните искания за по-строги политики на южната граница на САЩ.
Общественият скептицизъм спрямо цената на подкрепата за Украйна нараства. Освен това, резултатите на Киев от контраофанзивата през лятото са разочароващи, украинските войски постигнаха дребни победи срещу здраво окопалите се руски сили. Така се повдигна въпросът дали е реалистична публично заявената цел на Украйна да си върне всички окупирани от Путин територии. Управителят на German Marshall Fund във Вашингтон Кристине Берзина споделя следното: „И от двете страни на Атлантическия океан нараства безпокойството по отношение на блокираната помощ за Украйна, както и отчаянието, че тази стагнация води до ужасни последствия на бойното поле […] Все още е актуална възможността Украйна да продължи да губи територии и дори да загуби суверенитета си“.
След няколко месеца на сравнително по-малко въздушни атаки, Русия засили бомбардировките точно преди Нова година, като изстреля стотици ракети по различни градове в Украйна. Ескалацията изостря притеснението, че тъй като е лишена от защитни ресурси, Украйна може да бъде принудена да приеме сделка за прекратяване на огъня при условията, поставени от Путин.
Следващата среща на европейските лидери в Брюксел е насрочена за 1 февруари, а целта й е да се постигне съгласие за допълнителна финансиране на Украйна. В САЩ няма определен срок за разрешаване на шаховата сигуация.
Управляващите в прибалтийските републики вече подготвят населението за война, ако силите на Путин не бъдат разбити в Украйна. Фокусът на дебата се измести от това дали Русия би могла да нападне към конкретна подготовка. Въпреки публичните обещания на Байдън, остава въпросът дали Щатите и другите съюзници биха рискували собствените си войски, за да защитят мънички държави, бивши членки на Съветския съюз. На 30 декември външният министър на Литва Габриелюс Ландсбергис публикува в Х: „Империалистките реваншистки амбиции на Русия нямат да спрат дотук. Следващата фаза ще се насочи не само срещу Украйна, Грузия или Молдова, а може би срещу НАТО като цяло.“.
В интервю за местен телевизионен канал от месец декември командващият силите за отбрана на Естония Мартин Херем предвиди, че руската армия може да се подготви да нападне НАТО до година, след като приключи конфликтът в Украйна, освобождавайки руските военни. Други представители на висшите ешелони на властта на Запад твърдят, че Путин ще има нужда поне от няколко години, за да възстанови понесените огромни загуби от Украйна, да не говорим пък за превръщането му в заплаха за много по-подготвените сили на НАТО. При всички положения досегашната убеденост, че инвазията ще донесе стратегическо поражение на руския лидер, отслабва все повече. До известна степен тя отстъпва място на усещането, че залогът на Путин да издържи по-дълго от Щатите и техните съюзници изглежда все по-осъществим.
Финландия, която се присъедини към НАТО през миналата година в условията на нарастваща заплаха от руска страна, укрепи защитните си сили и се опитва да гарантира сигурността си чрез установяване на взаимоотношения със САЩ. В началото на декември Путин предупреди за намеренията на Русия да разположи още военни части по общата граница, която е и най-дългата граница между Русия и страна-членка на НАТО. По думите му, „Досега нямаше проблеми. Сега ще се появят“.
Според анонимен управник от Запада, евентуална руска победа в Украйна би отприщила огромна вълна от бежанци към ЕС, която ще увеличи натиска върху обществените услуги и ще изостри търканията между държавите. Ако бъде поставена под руска окупация, украинската съпротива ще премине към герила тактики, което означава, че боевете ще се водят в по-малък мащаб поддържайки постоянна несигурност по източните граници на ЕС.
Според други важни фигури, някои европейски държави може да се опитат да подобрят взаимоотношенията си с Русия и Китай, за да не трябва да разчитат на Щатите, на които не е ясно доколко може да се разчита.
Доклад на Института за изследване на войната, think tank, базиран във Вашингтон, от 14 декември гласи, че възможността руските сили да се разположат много по-близо до границите на Полша, Словакия, Унгария и Румъния и при положение, че Крим дава възможност на Кремъл да контролира Черно море, изискват от САЩ да инвестира много в силите си в Европа, за да представляват надежден възпиращ фактор
В доклада, изготвен от екип с ръководител Фредeрик Каган, се казва, че Щатите ще трябва да разположат „значителен процент“ от наземните си сили и „голям брой“ военни самолети. Имайки предвид ограниченото американско производство, това би могло да постави Белия дом пред избора дали да запази достатъчно войски в Тайван, за да го предпазва от евентуален китайски удар, или да се подготви да възпре руски атаки срещу НАТО. Авторите заявяват: „Цялото начинание ще струва ужасно много. И разходът ще е необходим, докато Русия представлява заплаха, което потенциално означава завинаги“. --- Наталия Дрождиак, Милда Сепутите и Питър Мартин, заедно с Алберто Нардели, От Тамик, Наталия Ойевска и Алякасндър Кудритски.
