Русия губи в състезанието за покоряване на космоса

Руският Роскосмос остава изолиран след атаката на Путин срещу Украйна

09:00 | 1 септември 2023
Обновен: 16:45 | 4 септември 2023
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Съветският съюз е първата държава, която пуска сателити и първа стига до луната (с Луна 2, която пътува без екипаж, през 1959). Освен това, първият човек, който обикаля Земята е руснак – Юрий Гагарин – през 1961. Но руснаците изгубиха състезанието за луната, когато американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацнаха на лунната повърхност през 1969 и след това космонавти не са стигали до там. Въпреки че руснаците изпълниха още няколко мисии на луната, последната беше през 1976, същата година, когато НАСА отбеляза 200 години от основаването на САЩ с мисия до Марс.

Руският президент, Владимир Путин, сега опитва отново да улови славата от космическата програма по време на съветската ера. Миналата година, скоро след като негови войски нахлуха в Украйна, той обиколи отдалечения космодрум „Восточний“ близо до китайската граница и обяви, че безекипажната мисия Луна 25, която се разработва повече от десетилетие, „трябва да бъде завършена“ през 2022. Това не се случи и сега е насрочено за 11 август.

Космическата агенция на Русия, Роскосмос, има нужда от победа. След началото на войната, те загубиха клиенти като сателитния оператор OneWeb Ltd. И космическата агенция на Южна Корея, орязвайки ценни ресурси на чуждестранно финансиране. Европейската космическа агенция миналата година се изтегли от Луна 25 и обща мисия до Марс. Китай, който през 2021 постигна предварителна уговорка с Русия за обща изследователска станция на луната, вече я нарича проект „на Китай“. През декември и отново през февруари, две превозни средства на Роскосмос в Международната космическа станция претърпяха течове на охлаждата течност и не можаха да завършат мисиите си. Космическата програма на Русия „е с лошо изпълнение, недостатъчно финансиране и лош качествен контрол“, казва Максим Пюто, анализатор в Euroconsult.

Юрий Борисов, бивш вицепремиер, който пое управлението като главен директор на Роскосмос преди година, признава, че Русия е изостанала от други големи космически нации. Докато САЩ миналата година имаше повече от 4,500 работещи сателита в орбита, а Китай имаше почти 600, Русия имаше по-малко то 200, според Съюза на загрижените учени. Борис казва, че неговата държава може да произвежда само около 15 на година. „Европа, Индия, всички водещи страни активно увеличават техния производителен капацитет“, казва той пред московския ежедневник „Ведомости“ през декември. „Но ние се успахме.“

Без силен конкурент в сферата, Русия рискува да пропусне космическата икономика, която се равняваше на 464 милиарда долара миналата година, според Euroconsult. През 2020, Роскосмос отчете приход от приблизително 3,7 милиарда долара. За да бъде в крак със световните си конкуренти, Борисов съобщи, че Роскосмос ще заеме около 50 милиарда рубли (554 милиона долара), за да построи две фабрики за правене на сателити, въпреки че не е предоставил по-нататъшна информация за тоа. Роскосмос не отговориха на молбата ни за коментар. Няма почти никаква частна космическа дейност в Русия. Две руски компании, SR Space и T1 IT Holding, възнамеряват да изстрелят суборбитална ракета до края на годината, макар че няма да пускат космически апарати в орбита преди 2025. Но Олег Мансуров, основател на SR Space се обзалага, че нарастващата изолация на Русия ще открие възможности за компании като неговата. Преди войната, почти всички сателитни данни за граждански цели в Русия идваха от чуждестранни компании, казва той. Със спирането на услугите от тези доставчици, Русия ще има нужда от собствени сателитни оператори. „Ние сме като лакмусов тест за случващото се с частното космическо пространство на Русия“, казва той.

Роскосмос се опитва да компенсира статута си на флагман, като привлича клиенти в развиващия се свят. На 5 юли, агенцията каза, че са се съгласили на неуточнени взаимни проекти с малайзийската космическа агенция. През юни, Борисов пътува до Алжир, където подари бронзов бюст на Гагарин на държавната космическа агенция с обещанието за „нова страница в практическото сътрудничество“ в небесата. През април той спомена, че е контактувал с държави като Южна Африка и Виетнам относно изстрелването на сателити. Московските медии съобщават, че Роскосмос са поканили Алжир и Египет да вземат участие в руската космическа станция, въпреки че руснаците са обещали да продължат работа в Международната космическа станция със САЩ, Канада, Япония и Европейска космическа агенция до 2028 г.

Путин и Борисов прекараха години в ухажване на Индия, отдавнашен основен клиент за оръжия руско производство. През 2020, индийската космическа агенция изпрати четирима човека да се обучават в Русия, част от споразумение за сътрудничество по новосъздадената програма на Индия за човешки космически полет. Но когато вицепремиерът Нарендра Моди посети Вашингтон през юни, Индия подписа Споразуменията „Артемида“, двустранни договори между САЩ и 27 държави (които не включват Русия или Китай). Индия сега ще работи в тясно сътрудничество с НАСА за изпращането на индийски астронавти в Международната космическа станция следващата година. „Възприятието в Индия е, че Русия е технологична сила, която е в упадък“, казва Конарк Бхандари, сътрудник в Carnegie India, филиал на Фондацията Carnegie за международен мир.

И все пак е твърде рано да отписваме Роскосмос, казва Луиджи Скатея, ръководител на глобалната космическа практика на PwC Advisory. Руснаците изследват космоса по-дълго от когото и да било и имат опит в надлежното изстрелване на космически кораби с хора на борда. Този опит би бил от полза за потенциални парнтьори и въпреки че Роскосмос са загубили клиенти, свързани със САЩ, „светът не е само Запада“, казва Скатея. Въпреки че тяхната космическа програма е „силно отслабнала“, казва той, руснаците „наистина имат задълбочени познания, които все още са от значение.“ - Брус Айнхорн със Сухайл Карам

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ В опит да подпомогне своята космическа програма, Русия е сформирала съюзи с по-малко напреднали играчи, докато се стреми да претендира за по-голяма част от процъфтяващата сателитна индустрия.