От Джеф Уайз
Шахматният свят с недоумение следеше през октомври партиите на 13 от най-добрите американски шахматисти на шампионата на САЩ в Сейнт Луис. Предишният месец лидерът Магнус Карлсен (33) претърпя изненадващо поражение от 19-годишния новак Ханс Нийман. Карлсен обвини съперника си в измама - без да представи доказателства - докато Нийман заяви, че е невинен.
Нищо не предвещаваше подобна развръзка, когато едрият къдрокос Нийман се настани в състезателната зала в Сейнт Луис. (Карлсен не се състезаваше.) Шахматът сякаш се връщаше към обичайната си форма: партии с дълбока интензивност, играни при църковна тишина. Нийман започна силно двуседмичната надпревара, препъна се в поредица от загуби, след което се съвзе и завърши в средата на класацията - което бе напълно очаквано за играч от неговото ниво. Нищо в турнирните му изяви не вещаеше изненада. "Дори хората, които бяха изключително критични към него, казват, че представянето му не заслужава внимание", казва шахматният журналист Грег Киниър.
Но само часове след изиграването на последната партия на 20 октомври и малко преди да бъдат отпити първите питиета на церемонията по награждаването, падна бомбата. Стана ясно, че Нийман е завел дело за клевета на стойност $100 млн. срещу Карлсен и още няколко претенденти. Никога досега не се бе случвало нещо подобно. По думите на шахматния инфлуенсър Леви Розман: "Това е може би най-шокиращото развитие на събитията в цялата история на шахмата“.
Въпреки че на пръв поглед ставаше въпрос за обвинения срещу един шахматист, скандалът засяга и по-универсален проблем: разрушителното въздействие на изкуствения интелект върху най-високото ниво на човешката интелектуална дейност. Той предполага, че шахматът може да бъде предупреждение за това, което предстои за други уникални човешки изяви - като писането и създаването на изкуство – и повдига философски въпроси за автентичността и феърплея. "Око се окажем в ситуация, когато не бихме могли да бъдем сигурни дали става въпрос за компютър или за човек, това е ще предизвика много тревога, безпокойство и разочарование", казва Франк Паскуале, професор в Бруклинското училище по право и автор на книгата "Новите закони на роботиката": В защита на човешката експертиза в ерата на изкуствения интелект.
Напрежението в света на шаха се трупа от десетилетия, откакто компютрите за първи път започнаха да изпреварват най-добрите гросмайстори. Първите програми за игра на шах - сега наричани шахматни двигатели – бяха разработени за обикновени компютри. През 1987 партия шах с една от водещите програми струваше компютърно време за разработка на стойност $80 000. Днес всеки може да има безплатен достъп до подобни програми от смартфона или лаптопа си.
Софтуерът промени всичко: той разкриваше стратегии, за които никой човек не се беше сещал преди, позволявайки на играчите да постигнат по-дълбоко разбиране на играта. Заедно с интернет изкуственият интелект демократизира стремежа към съвършенство: Вече не беше необходимо да живеете в Ню Йорк или Москва, за да се учите от гросмайсторите, защото най-добрите играчи съществуваха изцяло в облак.
Но двигателите изкривиха и конкурентната динамика на играта по един доста разрушителен начин. Измамите вече са масово разпространени в онлайн шаха; в турнирите състезателите играят под обектива на поточно излъчваща камера, но не е трудно да се скрие друг компютър от полезрението й. Още преди септември се появиха подозрения около бързия възход на Нийман. През 2021 тогава 17-годишният младеж завоюва титлата гросмайстор - най-високата степен, присъждана от Световната федерация по шахмат - и влезе в редиците на 100-те най-добри играчи в света.
Всички слухове останаха без потвърждение до 4 септември, когато Нийман се изправи срещу Карлсен на Синкефийлд Къп - престижен турнир, провеждан в шахматния клуб в Сейнт Луис. Карлсен в продължение на десетилетие беше без конкуренция и е смятан от някои за най-добрия играч в историята на шахмата; претендентът Нийман беше играчът с най-нисък ранг в състезанието. Затова победата му беше изненадваща, но не и невероятна - все пак се случват и такива обрати. Само че Карлсен беше убеден, че се е случило нещо нередно, и реши да се оттегли от турнира. На следващия ден Нийман призна, че два пъти е мамил по време на онлайн състезания - веднъж като 12-годишен, когато му помогнал приятел, и втори път като 16-годишен - с помощта на електронни устройства. Но заяви, че никога не е мамил като възрастен и никога по време на лична игра. Никой досега не е изложил правдоподобен механизъм, който Нийман би могъл да използва, за да мами съперника.
В миналото измамниците на турнири с преференциални условия са били хващани да се консултират по телефона от тоалетната или като получават сигнали чрез устройства в обувките. Известен е случай на помощ от съучастник в публиката, който давал сигнализира, като се движи из залата за състезания. Но авторитетните турнири вече прилагат предпазни мерки, като напр. отстраняване на публиката и електронно сканиране на играчите при пристигането им, и никой не предполага, че Нийман някак си ги е заобиколил. Но някои подозират, че е възможно той да е разработил някакъв нов, все още неоткрит от другите метод.
Следващия път, когато двамата се изправиха един срещу друг, Карлсен се отказа от играта още на първия ход. Най-голямата онлайн шахматна платформа Chess.com се обедини в негова защита и заяви, че "Ханс вероятно е мамил онлайн много повече, отколкото предполагат публичните му изявления" и че в резултат на това "ние отписахме Ханс от предстоящото наше голямо онлайн събитие". (Скептици припомниха, че месец преди това компанията е сключила сделка за закупуване на уебсайта на Карлсен, Play Magnus, за $83 млн.). По това време Нийман заяви: "Няма да отстъпя и ще играя най-добрия си шах тук, независимо от натиска, на който съм подложен".
Спорът раздели шахматния свят. Някои заявиха, че е несправедливо най-могъщият човек в шахмата да отправя такова сериозно обвинение срещу млад играч без доказателства. Други казаха, че е крайно време да се вземат мерки срещу проблема с измамите. "Това е проблем от доста дълго време", казва Лениер Домфнгуес, №12 в шахматната ранглиста.
При липсата на твърди веществени доказателства (напр. предавател в обувката), има два начина за откриване на измама. Първият е интуицията - усещането на експерта, че ходовете, които прави даден играч, са нестандартни. Компютрите използват изчислителен процес, различен от този на човешките играчи и могат да достигнат до много странни заключения. Но усещането за странност е нещо, което само най-добрите играчи са способни да правят и едва ли е доказателство само по себе си.
Вторият подход е да се анализират игрите алгоритмично. Компютърният учен Кен Реган, смятан за най-големия експерт по измами, е разработил статистически подход, който открива модели на измама, като използва шахматни двигатели за измерване полезността на всеки ход - т.е. доколко полезен е той за приближаване на играча към победата. Ако бъдат открити ходове, много по-добри от тези, които играч с определено ниво на умения би могъл да направи, има голяма вероятност да се касае за измама. Методът е подобен на този, използван от регулаторите на ценни книжа за откриване на потенциална търговия с вътрешна информация.
Най-лошият сценарий, за който мнозина се опасяват, е, че е най-вероятно да не се появят никакви убедителни доказателства, че Нийман е мамил. Но той въпреки това няма да може да изчисти името си. Но ако искът на Нийман е успешен, това може да възстанови имиджа му. И въпреки всичко това, шахматните двигатели ще продължат да се усъвършенстват, а недобросъвестните играчи ще продължат да търсят нечестно предимство. Заплахата за състезателния шахмат е неизвестността на това, което те могат да правят, а не вредата от едно или друго деяние.
Вероятно все по-често ще ставаме свидетели на подобни казуси с разпространението на т.нар. синтетична експертиза, казва Рон Фулбрайт, професор по информатика в Университета на Южна Каролина в Ъпстейт.
С появата на програми като Dall-E, която може да създава сложни илюстрации от няколко подсказващи думи, и GPT-3, която може да изговаря подробно и разбираемо текст, художниците и писателите се сблъскват с някога шокиращата възможност, че тяхната експертиза също може да бъде автоматизирана. "В крайна сметка ще имаме милиони синтетични експерти в почти всяка област, в която хората се ангажират - независимо дали става дума за шахмат, адвокатска дейност, озеленяване или водопроводни услуги", казва Фулбрайт. Когато това се случи, какво ще отличава истинския експерт? Има ли значение, че вече нямаме да имаме такива?
На партито след церемонията по награждаването на шампионите по шахмат, преобладаваше нешахматното чувство за празник, подхранвано от питиета на корем и ритмите на диджей. Нийман ни отказа на молбата за интервю, след което седна на една от шахматните дъски, разположени близо до дансинга, за да изиграе партия шах с шотчета. Усмихвайки се, докато трескаво местеше фигурите, той ни напомняше повече на обикновен тийнеджър на парти, отколкото като участник в труден съдебен спор. И може би това е едно от нещата, които свръхчовешкият изкуствен интелект, при цялата си мощ никога няма да може да направи: да играе просто само за кеф.
В РЕЗЮМЕ Компютрите отдавна са по-добри от хората в шаха, а сега играта е застрашена от подозрения, че изключителните постижения не винаги са истински човешки.
