Тендзин Гяцо, 14-тият Далай Лама (духовният водач на Тибет, който живее в изгнание в Индия) става на 86 през юли. Изборът на негов наследник се очертава като съревнование между Индия и САЩ от една страна и Китай от друга. Смята се, че Далай Лама е живият Буда, прероден след смъртта си. Обикновено се провежда търсене за преродено дете, а след като се потвърди, момчето започва учение в подготовка за длъжността си. Настоящият Далай Лама е идентифициран на двегодишна възраст. Не съществува един установен метод за избор на Далай Лама, а процесът може да е дълъг и сложен.
Висши офицери от сигурността в Индия, включително от кабинета на премиера, са участници в дискусии за начините, по които Ню Делхи може да повлияе на избора за следващия Далай Лама. Индия е предоставила убежище на Тибетското правителство в изгнание в град Дхарамсала, като признава Тибет за част от Китай едва през 2003 г. Офисът на премиера на отговори на молбата ни за коментар.
От януари до март, по хималайската граница с Китай, Индия свика пет отделни събрания на старши монаси от различни секти и училища в региона – това се случва за пръв път от 2000 години насам. Правителството се надява тази група да придаде международна легитимност за наследника на настоящия Далай Лама и да спомогне за запълване на един вакуум във властта, тъй като откриването на новото превъплъщение и навършване на пълнолетие може да отнеме повече от две десетилетия. През 1959 г. агенти по разузнаване на САЩ помагат Тензин Гяцо да се придвижи нелегално от Тибет до Северна Индия, за да се избегне залавянето му от китайски агенти по сигурността. Той няма ясен план за наследяване. Преди десетина години той дава изявление, в което се казва, че ще се консултира с други тибетски будистки лидери, когато навърши 90 г. и ще обсъди въпроса дали институцията на Далай Лама с над 600-годишна история
трябва да продължи да съществува след неговата смърт.
Самдонг Ринпоче, част от кабинет на Далай Лама, Ганден Подранг, който ще помогне да се реши наследяването, сподели, че ако Тибет „остане в окупация“ от Китай, „Негово Светейшество Далай Лама ще се прероди извън Тибет, най-вероятно в Индия“. Китай може да назначи свой собствен Далай Лама, но изборът на държавата „няма да има легитимност“. Според Ринпоче до миналата година е имало „полуофициална комуникация“ между китайското правителство и Далай Лама, като правителството се е опитвало да убеди Далай Лама да се върне в Тибет. „Неговото връщане не би било възможно в настоящия политически климат“, смята Ринпоче.
През 2007 г. Китай издава заповед, съгласно която властите в Пекин следва да контролират избирането на следващия Далай Лама без намесата „на която и да е чуждестранна организация или индивид“. Заповедта повелява потенциалните наследници да се избират с жребий от златната урна в манастира Джокханг в Лхаса, столицата на Тибет. В такъв случай новият Далай Лама трябва да получи „разрешително за жив Буда“ от китайското правителство.
Правителствени представители обявиха, че вече има прецедент с участие но Пекин в избора на Далай Лама, тъй като настоящият е встъпил в длъжност през 1939 г. след одобрение от Чан Кайши - президент на Република Китай преди идването на власт на Комунистическата партия през 1949 г. Далай Лама нарече това лъжа и твърди, че методът със златната урна е използван за избор на едва двама от всичките 14 Далай Лами, откакто е роден първият през 1391 г. (Далай Лама казва, че различна процедура, наречена „методът с тестената топка“, може да се използва, когато има няколко кандидати. При него имената се написват на лист хартия, слагат се в тестени топки и се поставят в купа пред свещен предмет в продължение на три седмици. След което публично се въртят в купата, докато някоя не изпадне.)
Борбата около наследството на Далай Лама се породи успоредно с близкото сътрудничество между кабинета на Байдън и партньори в Азия с цел налагане санкции на Пекин за нарушения на правата на човека, ограничаване износа на ключови технологии за Китай и отпор срещу териториалните претенции на Китай, включително за Тайван. Пекин отговори с остри нападки срещу САЩ и техните съюзници, настоявайки, че те нямат правомощия върху Тибет, Синцзян или други „вътрешни“ въпроси.
Миналата година бившият президент Доналд Тръмп подписа Закона за подкрепа на Тибет, който потвърждава позицията на САЩ, че настоящият Далай Лама е последната инстанция по отношение на прераждането, а през ноември 2020 г. лидерът на правителството в изгнание на Тибет посети Белия дом за пръв път.
Кабинетът на Байдън поддържа политиката на Тръмп: „Смятаме, че китайското правителство не трябва да има роля в процеса за наследяване на Далай Лама“, заяви през март говорителят на Държавния департамент Нед Прайс. Ринпоче изрази мнение, че американската политика е добронамерена, но „прераждането на Далай Лама е изцяло духовен въпрос за народа на Тибет“.
Индия, чието население е предимно хиндуистко, е родното място на будизма и затвърждава ролята си като защитник на религията. През последните десетилетия политиците в Ню Делхи гледат на присъствието на Далай Лама в страната като на „Тибетски коз“, който могат да използват за упражняване на натиск върху властите в Пекин чрез заплахата от признаване на Тибет като автономна държава. Позицията им спрямо тибетските изгнаници се променя постоянно в зависимост от взаимоотношенията им с Китай. Когато миналата година ситуацията се влоши след найострия сблъсък по хималайската граница между Китай и Индия от десетилетия, през септември Индия за пръв път открито призна за съществуването на тайни военни части с тибетски войници на
своя територия.
Китай също намира ползи от използвато на будизма за упражняване на власт в Тибет и Азия. „Китай използва тибетския будизъм като инструмент за
мека сила“, твърди Сана Хашми, гостуващ аспирант на Фондацията за обмен между Тайван и Азия. Макар настоящият Далай Лама да призовава за
автономност на Тибет, а не за независимост, Пекин съзира заплахи в това искане. Ву Инджи, първи секретар на Комунистическата партия на Тибет,
пише в официална публикация миналия октомври, че Китай трябва да „стигне до корените в изобличаването на контрареволюционния характер на Далай
Лама и неговото обкръжение“ и да насочи тибетския народ към един „рационален подход към религията“. Подобна силова борба се разиграва и с Панчен
Лама, втората най-високопоставена фигура в тибетския будизъм. След смъртта на 10-ия Панчен Лама през 1989 г., както китайското правителство, така и
Далай Лама откриват момче, в което той ще се прероди. Избраникът на Пекин сега е старши съветник на китайския парламент. Избраникът на Далай Лама
не е виждан повече от две десетилетия, а последователите му смятат, че е бил отвлечен на 6-годишна възраст.
„Превъплъщението на Далай и Панчен влиза в правомощията на китайските вътрешни работи“ и „не позволява намеса на външни сили“, се казва в декларация на китайското външно министерство. „Призоваваме съответните страни да признаят анти-китайския, сепаратистки характер на 14-ия
Далай Лама и на т.нар. тибетско правителство в изгнание, да внимават с думите и действията си и да спрат да използват въпроситe, свързани с Тибет, за
намеса във вътрешните работи на Китай.“ —Судхи Раджан Сен, с участието на Джин Ли
