Светът на Байдън: Пренареждане

от проф. Здравко Попов: America is back, но дали World is back е твърде проблематично

11:17 | 15 април 2021
Обновен: 10:15 | 16 април 2021
Светът на Байдън: Пренареждане

Американският президент Джо Байдън след като се настани в Овалния кабинет повтори многократно “America is back” („Америка се завръща“). Стратегически слоган с много конотации и внушения. 

Общото послание е, че Америка е вървяла по ясен и утъпкан път, но се е отклонила поради лошо управление и сега отново трябва да се върне на този път. Връщане към нормалността от времената на Барак Обама, Джордж Буш и Бил Клинтън. И тримата сякаш засвидетелстваха тази приемственост с присъствието си на инагурацията на президента Джо Байдън. 

За демократите и либералите, та дори и за някои републиканци, „вирусът“ Тръмп произведе „пандемия“, която обхвана и разрони контролираната в общи линии международна система. Въпросът, който се появи пред заинтересованите е дали са преодолими последиците от управлението на Доналд Тръмп? Има ли кой и по-скоро как да се подредят парчетата на разваления пъзел? И то във времето на пораженията от Ковид-19.

За възстановяване или за пренареждане на света говорим? Но най-вече - как да стане това? Като се отменят значителна част от разпоредбите на Доналд Тръмп и се възстанови статуквото отпреди неговото управление в Белия дом. Което ще значи възстановяването на НАФТА, връщането на САЩ в Световната търговска организация и в Парижкото споразумение за климата, вдъхването на живот на НАТО, възобновяване на Договора с Русия за ядреното неразпространение, преосмисляне на американското връщане в Иранската ядрена програма, запазване на военното споразумение KORUS, премахване на голяма част от забранителните имигрантски политики на Тръмп, и най-вече силна подкрепа на ЕС и задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество. Това обяви и нареди Джо Байдън още в първите седмици на своето президентско управление. По всичко изглежда, че с абсолютното мнозинство на демократите в Долната камара, Сената и Белия дом, той ще заличи наследството на своя предшественик.

Байдън връща Америка в познатата либерална парадигма и практика в международните отношения, която гласи, че САЩ са силни, когато споделят своето глобално лидерство с партньори като Европа, Австралия, Япония, Южна Корея, Израел, Канада, Великобритания, и постоянно търсят и разширяват това партньорство със страни от Азия, Африка и Латинска Америка. 

Да си глобален лидер означава не само да управляваш конфликтите във всяка точка на света, но и да управляваш стабилността и сигурността навсякъде в света. Това значи не да се оттегляш от света, а постоянно да присъстваш в него – политически, икономически, военно. Един от същностните инструменти за подобен тип споделено глобално лидерство са международните организации. Затова Байдън връща Америка обратно в тях. 

Многостранната дипломация в този изграден контекст придобива предимство пред двустранната дипломация. ООН, СТО, СЗО, НАТО, ОССЕ, АСЕАН, и много други организации, подценени и неглижирани от Доналд Тръмп, при Джо Байдън придобиват пак ключово значение за реализиране на глобалното водачество на САЩ. Което пък, от своя страна, връща отново универсалните либерални ценности и принципи като дипломатически средства за влияние, натиск и реализиране на американските интереси. Затова беше напомнено категорично на Саудитска Арабия за отговорността, която носи за убийството на журналиста Джамал Кашоги, на Русия за присъдата и затвора на Алексей Навални, на Турция за погазване на свободата на изразяване, и за съответните санкции, които биха последвали от страна на САЩ към тези страни.

Има ясни знаци, че Америка се завръща към ожесточеното конфронтиране с Русия, наподобяващо времето на Студената война. Очевидно е, че няма лидерство без противопоставяне, конфронтация и надмогване. Еднополюсният модел след  падането на Берлинската стена, беше комфортен и ужасно печеливш, но за кратко време. Русия, след идването на Владимир Путин на власт, заяви твърдо своята амбиция да бъде отново глобален играч от времената на СССР и да се включи в конструирането на международен ред и възстановяване на зоните на влияние. 

Сблъсъкът  между САЩ и Русия беше неизбежен. Джо Байдън стартира президентския си мандат спрямо Русия недвусмислено и без никакви уговорки. САЩ никога няма да приемат анексирането на Крим, Украйна е жертва на руска агресия, САЩ стоят плътно зад Украйна срещу Русия. Русия целенасочено атакува западните демокрации, опитвайки се да разруши ЕС и НАТО, каза той в Мюнхен на конференцията по сигурността.

В интервю за ABC News Байдън дори се съгласи да назове Путин „убиец“ и му се закани, че ще плати цената за намеса в президентските избори 2020 в полза на Тръмп, както и за руските кибератаки върху американски правителствени агенции. Байдън обяви пълна забрана за оръжейна търговия с Русия и актуализира забранителните списъците за внос на руски стоки, както и на лица приближени на Путин да влизат в САЩ. Да припомним, че по времето на двата мандата на Барак Обама, в които Джо Байдън беше вицепрезидент, бяха екстрадирани общо 35 руски дипломати, бяха санкционирани десетки цивилни руски граждани и фирми и бяха затворени два руски комплекса. 

Русия отзова посланика си във Вашингтон Анатолий Антонов за консултации и се подготвя за ответни действия. Засега Путин иронично пожела на Байдън „добро здраве“, но други официални лица нарекоха американския президент директно „дементен и истеричен“. Последствията от подобно недипломатично външнополитическо поведение, ако то не се смекчи, биха довели до нова Студена война между САЩ и Русия. Очертава се ожесточена битка между двете сили в превъоръжаването, битка за Космоса, за Арктика, за ресурси, за различни региони в света. „Русия остава трайна екзистенциална заплаха за САЩ и нейните европейски съюзници“, „Русия трябва да бъде неутрализирана“ – са думи на върховния главнокомандващ на НАТО в Европа Тед Уолтърс.

По-различно е отношението на Байдън към другия претендент за глобално лидерство - Китай. Ако Русия е „враг“, то Китай е „съперник“ - „най-голямото геополитическо предизвикателство на 21 век“. В речта си в Държавния департамент при встъпването си в длъжност Антъни Блинкен изрече, че Китай е „единствената страна с икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ, която може да разклати сериозно международната система, както и всички правила, ценности и отношения, които правят света такъв, какъвто ние искаме да бъде“. Затова подходът към Китай е дефиниран като комбинация от „конкуренция, когато е здравословно“, „сътрудничество, когато е възможно“ и „противопоставяне, когато е необходимо“.  

Но диалогът с Китай, според новата администрация в Белия дом, все пак ще се води от позицията на силата (нещо наследено от Тръмп). Това показаха и първите разговори между САЩ и Китай на ниво външни министри и съветници по национална сигурност наскоро в Анкъридж, Аляска. Страните влизат с втвърдени и неотстъпчиви позиции – по отношение на Хонконг и Тайван, по въпроса за правата на уйгурските мюсюлмани, по обвиненията в киберпрестъпления, по операциите в Южнокитайското море, по ограниченията на китайските компании да купуват start-ups фирми в Силиконовата долина, по темата за 5G мрежите и т.н. , но излизат от тези разговори все пак с позитивна договореност за климатичните проекти и политики. 

Китай, след президентските избори в САЩ, изразиха становище, че Байдън е „нов прозорец на надежда“ за развитието на китайско-американските отношения. Но очакваме ожесточено съперничество между САЩ и Китай в сферите на високите технологии, изкуствения интелект, ядрената енергетика, търговията, финансите, военното дело и усвояването на космоса. Има актуално тяхно съперничество за спечелване на Европа, и желание на САЩ да възстановят загубени позиции в Африка и Латинска Америка, печелени досега от Китай.

America is back, но дали World is back е твърде проблематично. Още повече, че глобалната пандемия COVID-19 очевидно прави невъзможна предишната нормалност. Светът се пренарежда по нови и различни логики и стратегии.