Преди няколко седмици представители на няколко компании се срещнаха с двупартийна група във Вашингтон. Там демонстрираха най-новите си хуманоидни роботи.
Събитието беше организирано от Комисията за въпросите с Китайската комунистическа партия. Идеята беше да се даде стимул на американската индустрия в надпреварата в роботиката с компаниите от китайската държава.
Дни след това американският държавен глава Доналд Тръмп представи своите мащабни тарифи. Това заплашва да преобърне напредъка на САЩ в роботиката.
Хуманоидните роботи изискват повече компоненти от индустриалните роботи. Говорим за задвижващи механизми, сензорни системи и полупроводници. Много важни аспекти от софтуера се произвеждат в Китай. В момента това е държавата, изправена пред най-сериозни мита.
Често повече от половината от един робот е съставена от задвижващи механизми. В тях се съдържат безрамкови двигатели с въртящ мотор, ролкови винтове и прецизирани лагери. Анализатори смятат, че всичко това се произвежда от китайски доставчици. Основните доставчици на роботизирани визуални системи също са китайски компании.
„Погледнете ли един робот, разбирате, че това е сложна машина, съставена от компютри, батерии, камери и други. В момента има несигурност. Ситуацията се променя във всеки момент“, обясни Джеф Карденас, главен изпълнителен директор на Apptronik.
Доналд Тръмп обяви отсрочка на митата за много държави, но остави 145 процента за Китай. Американската администрация обяви, че ще направи изключение за някои електронни устройства. Трудно е обаче да се каже, дали подобни отстъпки ще помогнат на компаниите за роботи.
В момента несигурността може да се окаже голямо препятствие за американската водеща роля в индустрията.
„Някои компании казват, че искат да върнат своето производство в САЩ, но ние дори нямаме доставчици, които да продават тези компоненти. А и да имаме, те ще са много по-скъпи. Цената на компонентите може да скочи. Тогава няма да сме конкурентноспособни“, обяви Джеф Бърнстейн, представител на 100 фирми в сферата, намиращи се в Северна Америка.
За разлика от надпреварата между САЩ и Китай в сферата на изкуствения интелект, тук китайските компании започват с предимство. Китайското правителство смята роботиката за изключително важна в неговата програма за местно производство. Това се добавя към добрата верига за доставки в страната и позволява на много компании да предлагат хуманоидни роботи.
За момент изглеждаше, че Силициевата долина води. След неуспехи в опита да реализират футуристичн роботи, инвеститорите започнаха да инвестират в стартъпи за производство на различни модели. Твърди се, че компании като Tesla, Apple и Meta напредват в работата си по сглобяване на хуманоидни роботи. Смяташе се, че напредъкът в изкуствения интелект ще помогне на роботите да се оирентират по-добре заобикалящата ги среда. Пазарът беше подкрепен и от намаляващите цени на някои материали, използвани за производство на модерни модели, идващи от Китай.
Арън Джейкъбс е партньор във фирмата за рисков капитал New Enterprise Associates. Признава, че в момента Китай произвежда много компоненти, чиято цена е спаднала значително. Това позволи на много американски компании да се насочат към области, които преди смятаха за прекалено скъпи.
Преди половин година Rapid Robotics реши да направи доста голяма компания от модела си на роботиката като услуга. Там доставчикът е отговорен за управлението и поддръжката на машините. Компанията разшири подкрепата си, като разработи хуманоиден робот, който да опакова кутии и да ги подрежда. Основното за тази промяна бяха китайските вериги за доставка. След решението за митата, обаче в компанията решават, че трябва да диверсифицират. В момента компанията е в ранните етапи на пълно производство, но все още има известна гъвкавост в избора доставчици, с които да работи. Алтернативи може да са фирми от Канада и Тайван. Китайските компании обаче вече са напреднали много в сферата и е трудно да се игнорират.
Държави като Германия и Япония също могат да компенсират веригите за доставки, но компаниите, които се занимават с роботи трудно правят компромиси между разходи и скорост. Европейските компании могат да произвеждат компоненти за 36 седмици, докато на американските фирми им трябват за 36 дни.
