От Симеон Василев
Дипломацията е трудно занимание. Европейската дипломация е още по-трудно занимание. И това е така, защото европейската политика, особено тази, свързана с преговори за членство, е преди всичко колективно усилие в намирането на компромис.
България имаше труден път към членството в ЕС. Нейният опит показва, че прагматизмът е възможно най-сложното дипломатическо уравнение на реалната политика. При това пътят още не е извървян докрай, доколкото на дневен ред са Шенген и еврозоната.
И Северна Македония неизбежно ще го мине и за нея ще е по-добре да има споделен опит, който да води към разумно начало и да не се възприема като поучаване, какъвто комплекс има северномакедонският президент Стево Пендаровски. Неотдавна той използва определения като „рециклирана българска политика“. Подобни изказвания естествено са крайно неприемливи (от гледна точка най-вече на културното и дипломатичното общуване) и освен това, те са показателни за рециклирана югославска политика, от която мнозина северномакедонски политици не могат и до днес да се отърват. И още: подобни изказвания едва ли правят Северна Македония „най-подготвеният кандидат за членство в ЕС в момента, в който започва преговорите“, както твърди Стево Пендаровски.
Колкото и да се е превърнала в клише думата „реформи“, тя не е абстракция. Нейната цена е политическата стойност на евроинтеграцията. И тя ще трябва да се плати, защото европейската интеграция е дълъг процес. Въпросът е да бъде платена с европейска политика от управляващите в Скопие, а не за сметка нито на гражданите на Северна Македония, нито пък на европейските граждани. Между впрочем изминали са 18 години откакто Северна Македония получи статут на страна-кандидатка за членство в ЕС. Това би трябвало да е предостатъчно време за осмисляне на желанието за членство и за отказ от всякакъв тип рециклирана политика. Европейското членство не е клуб по интереси или само вътрешна работа по политическото течение на Вардар.
В този смисъл няма северномакедонски вариант в правенето на европейска политика. Има само европейски вариант, който освен отношения между правителства, включва най-вече отношенията между хората.
„В момента ветото е наше - вътрешно. В момента сами се блокираме по пътя на евроинтеграцията“, каза македонският премиер Димитър Ковачевски. В тази констатация е цялата драма на кандидата Северна Македония, свързана с най-важното условие - да промени конституцията си и да гарантира правата на българите в Република Северна Македония с вписването им в конституцията.
Това всъщност е решението, което отваря вратата не само за добросъседските отношения с България, но и за европейските отношения на РСМ. Подобно изявление направи и външният министър Буяр Османи. „Ако направим промени в Конституцията, ние ще бъдем част от групата, която се очаква в следващите години да бъде част от ЕС“. Това е осъзната необходимост. Всъщност допълнението на Османи е интересно и показателно за северномакедонския комплекс. „Но, ако не приемем промени в конституцията, тогава ще бъдем част от групата държави, които имат открити въпроси и тогава ще ни се изсипят - Договорът с България, Протоколът и отношенията с България, историческите въпроси...“.
Според Османи „противниците на промените в Конституцията на практика подкрепят българските радикални идеи, че европейската перспектива на страната трябва да зависи от двустранните отношения с Република България“. Такъв противник е председателят на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, който нарича вписването на българите в конституцията „български диктат“. Подобни обвинения никнат като отровни двойници на гъби след влажен есенен дъжд и приличат на вътрешнополитически борби за власт, а не на европейска политика.
Едва ли е необходимо постоянно да им се отговаря, но не бива да бъдат и лековато подминавани. Първо, българските идеи не са радикални. През годините македонската държавност винаги е била подкрепяна от България. На 15 януари 1992 България първа в света призна суверенитета и независимостта на държавата с името Република Македония. Добре би било да припомним на депутатите от управляващото мнозинство в Германия, които през юни т.г. приеха озадачаваща декларация за Северна Македония, как някогашният германски министър на външните работи Ханс Дитрих Геншер настояваше да не се избързва с признаването на Македония. България не се съобрази с това. В тази странна резолюция на германския Бундестаг отсъства темата за езика на омразата и случаите на пребити граждани на Северна Македония с българско самосъзнание.
В крайна сметка Европейският съюз е създаден заради свободата, справедливостта, демокрацията, правовата държава и човешките права. В резолюцията обаче се отбелязва, че „съгласно компромиса, постигнат от Съвета на ЕС със Северна Македония през лятото на 2022, предварително условие за всички по-нататъшни стъпки за интеграция е изменение на конституцията“. В Македония няма „македонци“ с българско самосъзнание, българите са определяни като държавотворен народ – според т.нар. френско предложение, около което се обединиха европейските партньори.
Второ, София зачита македонската идентичност и е жалко години наред да се наблюдава как се спекулира с пропагандата, че България не позволява на гражданите на Северна Македония да се определят като македонци.
Трето, България просто настоява Скопие да изпълнява поети и договорени ангажименти.
Четвърто, двустранните отношения са важен елемент от европейската политика.
Само наивници могат да си представят, че политиката на добросъседство на ЕС е сбор от празни думи, а европейско членство е възможно при неуредени двустранни отношения. Този наивитет се продава в обилни дози от радикални македонски политици, които играят хазарт с европейската перспектива на страната си.
Голяма заблуда са лобистките усилия това най-важно условие (промяната на конституцията), да бъде заобиколено, отлагано чрез предсрочни избори и неглижирано. Лобизмът винаги има временен характер. Той не е признак на политически интелект, а само симптом за маневри около взаимно изключващи се интереси, които обикновено са пътища за… никъде. Това, което е постоянно са заключенията на Съвета на ЕС от юни 2022, Преговорната рамка на Северна Македония и двустранният Договор за добросъседство от 2017. В този смисъл е твърде несериозно да се твърди, че България поставя нови условия към евроинтеграцията на Република Северна Македония. Това е очевиден фалшификат, който тормози публичната комуникация и обществените нагласи. Нито повече, нито по-малко. Условието на България е европейско и то е да бъдат изпълнени вече поетите Скопие ангажименти в преговорната рамка.
България няма нови изисквания. Тя настоява за изпълнение на всичко записано и прието, и няма как да се съгласи на предоговаряне условията в преговорната рамка. Принципът „pacta sunt servanda“ (договорите трябва да се спазват) важи за всички, включително и за Северна Македония.
Факт от реалността е, че Северна Македония е пълноправен член на НАТО и е пред прага на Европейския съюз. Друг факт от същата реалност е, че България ще бъде винаги съсед на Северна Македония и от нея до голяма степен зависи, дали Скопие ще се измъкне от сивата зона на преходния си период. И България, и Северна Македония са и ще бъдат с важна роля както за Европа, така и за НАТО. Те трябва да съчетават европейска политика и съюзнически задължения, да събират национални интереси и добросъседска политика. Присъединяването на Северна Македония към ЕС ще бъде политическо решение, но за да се превърне във факт, то трябва да придобие и икономическа логика.
Точно тази логика изисква работа да вършат конкретните неща, направени в точния момент и на подходящото място, за да има нормални условия за бизнес и инвестиции. Затова в български и европейски интерес е на Северна Македония да се предостави справедлив шанс да покаже, че е способна да изпълни всички договорени условия, за да се присъедини към Европейския съюз.
От 1 юли Испания пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Сред приоритетите на Мадрид, който се родее със северномакедонските амбиции за членство, е засилване на европейското единство. В декларацията на испанското председателство има едно ключово изречение: ще работим и за развитието на нашата обща идентичност и ценности и за насърчаване на нов етап от развитието на европейския проект.
В РЕЗЮМЕ Има само европейски вариант, който освен отношения между правителства, включва най-вече отношенията между хората
