Укротяване на премиера

Приказката за Борис Джонсън включва сюжетни обрати, достойни за Великия Бард

17:00 | 25 февруари 2022
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP

Борис Джонсън е написал повече от половин дузина книги, една, в която сравнява древен Рим с ЕС, който той фамозно изигра, и друга за Уинстън Чърчил, еманацията на политическите лидери на Обединеното кралство. Сега проектът на бюрото на британския премиер е биографията на Уилям Шекспир и това най-добре пасва на сегашното му състояние.

Независимо дали става въпрос за амбицията на Макбет, измамната харизма на Фалстаф или възвишената ораторска реч на Марк Антоний, в злополучните шекспирови герои се появат много паралели с Джонсън. Неговият възход и предстоящото падение крият елементи на трагикомедия, достойни за самия Ейвънски Бард.

57-годишният премиер се превърна от неприемлив командир на британския Брекзит във все по-изолирана фигура, по волята на същите хора, които му помогнаха да се катапултира във властта преди 3 години. Вследствие нажежаването на обществената атмосфера от неговия бивш близък съветник от мащаба на Яго - Доминик Къмингс, и завихрящият се заговор в  Консервативна партия, Джонсън затъва все повече в криза, чиято развръзка, изглежда, ще му коства лидерството.

Две разследвания на партита, проведени в нарушение забраните на локдауна - едно от полицията и друго от държавната администрация, оформят декора за последното действие. Пред парламента Джонсън се оправда, че събирането в разгара на пандемията през май 2020 в неговата резиденция на Даунинг Стрийт № 10 всъщност е било „работно събитие“. Подвеждането на Камарата на общините е равносилно на оставка и както изглежда нещата сега отиват на зле.
 

Объркан и разстроен, Джонсън се скрил в Чекърс, провинциалното убежище на премиера,  за  уикенда на 22 януари и се мъчел по телефона да си осигури подкрепа, докато активистите на партията в Камарата на общините отчаяно се опитвали да притиснат до стената потенциалните бунтовници, за да ги върнат в строя. Някои консервативни депутати в парламента (точният брой е най-голямата тайна на Великобритания в момента) призоваха за промяна на върха, а петдесет и четирима са изявили желание за лидерския пост.  

Джонсън, разбира се, е от породата на „политическите сървайвъри“ и може би ще успее да се опази от „Мартенските Иди“: икономиката се възстановява, макар че битовите разходи скочиха драстично заради високите цени на храните и енергията. А с намаляването на заразените от ковид той отмени ограниченията и сега в очите на много привърженици на торите изглежда победител . „Това правителство е фокусирано върху нещата, върху които мисля, че хората искат да се съсредоточим,“ обяви гръмогласно Джонсън.

И все пак премиерът все повече влиза в ролята на зрител, наблюдаващ надигането на катастрофата. Преди пандемията Джонсън постави точка на политическата безизходица около брекзит, разби опозицията, като спечели най-голямото консервативно мнозинство в парламента от 1983 насам и изведе страната от ЕС с обещание за ново бъдеще.

В своята кариера Джонсън е преодолявал множество кризи, благодарение на своя екстравагантен чар и напук на погрешните му стъпки и оценки. Безбройните му гафове и неумението да вниква в детайла са толерирани заради непринудения стил на поведение, остър ум и връзката с избирателите. Макар че напоследък, тъкмо този стил подпопава авторитета му и доверието в него. Скандалът Партигейт“, набра скорост и свали популярността му, което позволи на Лейбъристката партия да вземе страховита преднина в анкетите. Всеки ден носи нови и нови разкрития за предполагаеми безобразия, което принуждава съмишлениците му да се ориентират към изходите, усещайки слабостта на своя лидер.

На 19 януари, докато Джонсън говореше пред Камарата на общините, един от депутатите му прекоси разделителната линия, за да се присъедини към опозицията. Авторитетният консерватор и бивш преговарящ за брекзит, Дейвид Дейвис изрече след това фраза, която през 1940 подпечата съдбата на предшественика на Чърчил -  Невил Чембърлейн: „Вие се заседяхте тук прекалено дълго. В името на Бога, тръгвайте си!“. Според много консерватори той e отишъл твърде далеч и гледката сега е болезнена.

Най-объркващото, Шекспировски трагичното, в ситуацията е, че Джонсън сам си е виновен за всичко. Проблемите му започнаха през ноември, когато не си премълча след разкритията, че негов бивш министър и стар съюзник за брекзит е вземал големи суми, за да лобира за две компании, за които работел като платен съветник. За пресата и избиратели това бе откровен конфликт на интереси, който вони на корупция, а Джонсън е неин покровител.

За Къмингс, бившият му довереник, превърнал се във враг, това бе изгоден шанс. Джонсън го уволни година по-рано заради конфликт със съпругата на премиера. Къмингс определи случката като отмъщението на лейди Макбет, но факт е, че той загуби в битката за ухото на премиера.

Като архитект на кампанията за Брекзит през 2016 Къмингс изигра важна роля за възхода на Джонсън и тъкмо той измисли формулата, която в крайна сметка му осигури ключа за Даунинг стрийт. Зад британската шутовщина на Джонсън и разчорлената сламено руса коса се крие дългогодишната му решимост да стане премиер. Това бе една амбиция, която го разяжда още от дните му в Итън, елитния частен колеж, в който е учил с Дейвид Камерън и дори го подигравал като „зубър“. Вярно е, че зубърът пръв стана премиер, но Джонсън изигра ролята си при отстраняването му.

След като изпадна в немилост пред Джонсън, Къмингс заложи на своя блог - (£10 месечно, моля) - за да се бори с бившия си бос.  Там на 7 януари разгласи, че личният секретар на Джонсън е поканил свои служители на скандално парти в градината на Даунинг №10. Къмингс каза, че той и поне още един специален съветник са предупредили, „че това е против правилата и не трябва да се случва“. Дори добави многозначително, че всичко това било изложено писмено. „Но бяхме игнорирани“, каза Къмингс.

За всички извън Обединеното кралство може би изглежда малко странно, че след като оцеля в брекзит, пандемията и хаоса заради недостига на храна и бензин, Джонсън може падне от власт, защото не е спазвал предписанията за социално дистанциране. Но на уморените избиратели вече наистина им е писнало от това, правилата за едни да важат, а за други не.

Социолозите разкриват, че британците определено смятат Джонсън за лъжец. И все пак, преди това никога не го е наранявало. Но сега лъжите за партито по време на локдаун са възмутителни, заради шикалкавенето на Джонсън: той веднъж каза: „всички мерки бяха изцяло спазени на №10“, но след това се отметна с думите: „никой не ме предупреди, че това е срещу правилата“.

Дори приятелският всекидневник Daily Telegraph,(бивш работодател на Джонсън) се обърна против него. Вестникът публикува на първа страница новината, че в навечерието на погребението на принц Филип, съпругът на кралица Елизабет I, сътрудниците на Джонсън купонясвали до 1 часа сутринта. Премиерът бе принуден да поднесе извиненията си на монарха.

 Примката около него се затяга. Огласяването на купона по случай рождения ден на Джонсън на Даунинг стрийт № 10 точно по време на локдауна през юни 2020 засили натиска срещу премиера, а лондонската полиция започна разследване. Но не стига това, а сега се вихри нов скандал с бивша министърка, уволнена заради мюсюлманската си вяра. Тя споделила с премиера, че има проблеми с колегите, които не я приемали заради вярата й, но той настоял, че не може да се намесва. Макар Джонсън да твърди, че не страхува от разследвания и че приема въпроса сериозно, неговото бягство от отговорност остава една постоянно повтаряща се тема в устата на неговите недоброжелатели.

Къмингс, разбира се, не е най-надеждният разказвач. Но той си спомня, че е бил поканен в кабинета на премиера и той го попитал, какво смята, дали Джонсън ще може да отдели повече време на Шекспир: Загадката на гения. Писането, казал той на Къмингс, е това, което наистина обичам. Ако сега Джонсън не успее да промени сюжетната линия, разбулваща фаталните недостатъци на неговото управление, той ще може да се върне към това занимание на пълно работно по-рано, отколкото си е представял.  – със съдействието на Кити Доналдсън