Икономиката, глупако

Френският президент Макрон държи в ръкава си силна карта като залог за втори мандат

17:00 | 25 февруари 2022
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP

От пет години Еманюел Макрон парира предизвикателствата от периферията на френската политика. Всичко започна с балотажа на изборите през 2017 г. срещу крайнодясната националистка Марин Льо Пен, продължи през сблъсъка с протестното движение на жълтите жилетки и достига кулминацията си във войнствено-културната конфронтация с крайнодесния полемист Ерик Земур, който се включи в надпреварата за президентския пост през ноември.

В стремежа да бъде преизбран през април, президентът, който е израснал във висшите ешелони на френската технокрация, разполага със силен нокаутиращ удар: стабилната икономика.

Тъй като социологическите проучвания показват, че французите се ориентират все по-надясно, Макрон редовно се заиграва с тази част от електората: похвали бившия президент Никола Саркози за насърчаването на дебата за "националната идентичност", назначи твърдолинеен вътрешен министър и даде интервю за крайнодясно издание, в което говори за имиграцията и исляма. Съответно звездата му бързо избледнява сред левите избиратели.

А вместо да се забърква в конфронтации за идентичността и имиграцията, най-високопоставените поддръжници на Макрон го призовават да се опре на икономическите си постижения.

След рязък срив в началото на ковид-пандемията Франция се радва на забележително възстановяване, като производството достигна предкризисните нива още през есента - изпреварвайки своите съседи и много по-рано, отколкото очакваше дори екипът на Макрон. Огромните разходи за подпомагане на домакинствата и фирмите по време на локдауните запазиха икономическата база на страната, а Макрон ги надгради с бързото разгръщане на план за възстановяване на стойност €100 млрд. .

"В момент, когато злорадствата за упадъка на Франция изглежда са на мода, ние имаме едни от най-добрите показатели за икономически растеж в еврозоната и се върнахме към предкризисните нива на активност три месеца по-рано от очакваното", заяви министърът на финансите Бруно Льо Мер пред парламента в началото на декември.

Тенденциите на пазара на труда и корпоративните инвестиции показват, че оспорваните трудови и данъчни реформи на Макрон от началото на мандата му може би най-накрая дават резултати. Напук на медийния образ на недоволната нация, дългогодишно проучване  разкри, че французите считат стандарта си на живот при Макрон в Елисейският дворец за по-висок, отколкото при предишните двама негови предшественици.

След като встъпи в длъжност през 2017 Макрон прокара промени през парламента, за да направи трудовото законодателство по-гъвкаво и използва първия си бюджет, за да разкритикува тежките данъци върху богатството и капитала. Подобни промени изискват време, а постиженията подлежат на дебат.

Неотдавнашен доклад на Института за публични политики установи, че макар политиките му като президент, включително по време на Ковида, да са увеличили разполагаемите доходи като цяло - особено за работещите французи, те не са се помогнали на най-бедната част от населението. Друг доклад, изготвен от правителствения мозъчен тръст Съвет за икономически анализи не установи връзка между промените в данъчното облагане и увеличаването на заплатите и инвестициите. А някои от планираните от него промени остават в списъка за изпълнение, включително пенсионната реформа, която той спря по време на пандемията.

Макар да е трудно да отделим причината от резултата, много показатели са се подобрили през последните пет години, предоставяйки на Макрон достатъчно цифри, за да подплати  доверието  към себе си. Неговият подход в полза на бизнеса помогна да се върнат маржовете на печалбата на компаниите до нива, невиждани отпреди глобалната финансова криза. Това няма да му спечели повече изборни гласове в страна, в която на корпоративните печалби се гледа в най-добрия случай с подозрение, но му позволява да отбележи съответното увеличение на инвестициите, които достигнаха най-високото си ниво от 70-те години. Пандемията не успя да прекъсне тенденцията фирмите да влагат повече пари в икономиката. Всъщност сега нивата на инвестиции са по-високи, отколкото преди кризата, докато Европа като цяло все още не се е възстановила.

Предприемаческият дух е висок, като месечният брой на новите компании продължава да се движи по рязко възходящата крива, започнала през 2017 - тенденция, която само за кратко бе прекъсната от пандемията. И чуждестранните инвеститори се насочват към Франция, изпреварвайки Англия и Германия в класацията на консултантската компания EY за привличане на проекти, които създават нови производствени мощности и работни места.

Пазарът на труда е силен въпреки сътресенията от локдауните. Безработицата спадна до е спаднала до равнища, наблюдавани непосредствено преди първата вълна на ковид, а коефициентът на заетост е достигнал 67,5 % - най-високото му равнище от началото на статистиката преди почти половин век. Френският лидер може да се похвали и с известен успех в увеличаването на дела на новите служители, които сключват безсрочни договори - решаващ фактор във Франция за достъп до жилища и заеми.

С наближаване на изборите, звездите могат да се подредят в полза на действащия президент, след като икономическата активността продължава да се възстановя, милиарди евро допълнително влизат в джобовете на потребителите и „Макрономика“ остава непокътната. Моментът може да се окаже решаващ, тъй като омикрон предизвика рекорден скок на заразените с ковид, което оказа натиск върху болниците и въвлече Макрон в полемика заради използването на вулгарен жаргон по адрес на неваксинираните. Той ще разчита и на по-дългосрочните икономически аргументи, за да компенсира опасенията от рязко покачващата се инфлация, както и вечните съмнения дали е изпълнил обещанията си за подобряване на социалната мобилност и обединяване на страната, поляризирана от разделенията между десницата и левицата по въпроси, вариращи от религията до сигурността.

Ако Макрон надделее, той ще бъде първият действащ президент, който печели преизбиране във Франция след Жак Ширак преди 20 години. След като Олаф Шолц вече е канцлер на Германия, а Марио Драги е начело на Италия, се очертава перспективата трите най-големи икономики в Европа да бъдат управлявани от близки по дух привърженици на по-тясната интеграция в ЕС, които са нетърпеливи да покажат икономическата мощ на блока.

Ако пък Льо Пен го победи, политическият пейзаж във Франция и Европа ще изглежда значително по-различно. Въпреки че тя се отказа от опозицията си срещу еврото, нейната партия "Национален сбор" остава твърд противник на програмата на Макрон и иска да сложи спирачки на свободното движение и търговия в рамките на блока. Валери Пекрес, дясно-центристка кандидатка, която се издигна в допитванията през последните месеци, ще осигури повече приемственост, обещавайки про-бизнес политики, подобни на тези на Макрон.

Какъвто и да е резултатът от предстоящите избори, победителят потенциално ще се възползва от икономическа база, която някои сравняват с тази, оставена на Ангела Меркел от реформисткия германски канцлер Герхард Шрьодер. Холгер Шмидинг, главен икономист на Беренберг, още през 2017 предрече „златно десетилетие“ пред Франция. А днес казва, че тезата му все още е в сила. „Възстановяването на Франция е една от най-интересните дългосрочни истории и е ключов фактор за стабилизиране ядрото на Европа завинаги“, казва той. „Връщането към баланса между Германия и Франция ще има огромни политически последици отвъд цифрите. -Уилям Хоробин, Аня Нусбаум и Каролайн Александър

В РЕЗЮМЕ В стремежа да бъде преизбран през април, президентът Макрон разполага със силен нокаутиращ удар: стабилната икономика.