fallback

Судан, или как една богата страна остава бедна

09:00 | 11 май 2023
Обновен: 17:49 | 11 май 2023
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

 

От Румяна Дечева

На 200 км от страната ни, съдбата на Украйна по безпрецедентен след Втората световна война начин, раздели светът. Когато международните анализатори вече мислеха, че няма тема, която да обедини двата лагера, на 4000 км други военни действия безпрецедентно обединиха Съвета за сигурност на ООН. Там всеки ден след 15 април, когато пламна конфликтът между двете судански армии, заседават по развитието на бойните действия и вариантите за връщане към масата на преговорите.

На 15 април Чад затвори границите си със Судан след въоръжените сблъсъци между суданските въоръжени сили (СВС), ръководени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и силите за бърза подкрепа (СБП) на генерал Мохамед Хамдан Дагало. Дагало, който е известен и като Хемедти, се съюзява с Бурхан по време на преврата и служи като негов заместник-държавен глава, преди двамата да станат заклети врагове.

Военизирани формирования от конфликтите в Дарфур и в южните райони, граничещи с Южен Судан, периодично се появяват на политическата сцена отново, с енергията на безработни и безимотни. Малко страни могат да устоят на такъв натиск от въоръжени групировки и огромна маса хора, които поради зависимото си положение, лесно се превръщат в част от всеки кървав конфликт.Халифа Хафтар, лидер на Либийската национална армия предложи подкрепа на СБП, а Египет – на националната армия. Египетски военни от съвместната охрана по границата бяха извозени до Хартум и след кратка криза, върната в страната си.

Судан е страна с милиони мигранти, които търсят убежище поради продължаващите десетилетия конфликти и свързаната с тях несигурност в този регион на Африка. Страната дългосрочно прие над 1,1 млн. бежанци в Африка. Според Върховния комисариат по бежанците на ООН 800 000 са от Южен Судан, територия откъснала се след референдум през 2011, а 126 000 са еритрейци, бягащи от конфликта в Африканския рог. Други повече от 3 млн. са вътрешно разселени, предимно в западния регион Дарфур, който от две десетилетия е в постоянна нестабилност. След избухването на насилие в етиопския регион Тиграй през ноември 2020 Судан посрещна и подпомогна и 58 000 етиопски бежанци. През януари Судан затвори границата си с Централноафриканската република (ЦАР) и изпрати военни подкрепления в граничните райони, поради опит за преврат там и вероятност от навлизане на въоръжени формирования.

Богатите бедни Судан би могла днес да бъде една от богатите страни не само в Африка. Столицата Хартум е разположена точно там, където Бели Нил (от юг) и Сини Нил (от изток) формират древната река на живота, Нил. Страната разполага с почти половината от цялата обработваема земя в арабските страни, но много малка част от нея действително се обработва. Отглеждането на едър и дребен добитък е много стара традиция и е било източник на благосъстояние в много региони в страната. Вместо да изнася храни, Судан е принуден да внася продукти, за да изхрани населението си. Ето защо В индекса за икономическата свобода страната се нареди на последното 173-то място. С население от 46 милиона, от които около 70% араби - мюсюлмани на север и множество африкански народности – на юг, суданците много често се родеят със съседните страни, а не със сънародниците си. Идентичността на страната и целите й за развитие никога не са поставяни с ясни и единни критерии за всички суданци. Липсата на справедливост и етническите раздори водят до отделяне на богатия на нефт юг в Южен Судан през 2012. Намирането на големи залежи злато в района на северен Дарфур вместо да стане източник на развитие, поради липсата на добро управление, става източник на корупция и нови вълни на безправие. Решението на всички проблеми на страната няма как да бъде намерено без преодоляване на расовите и религиозните бариери за заемане на постове в администрацията и армията, която винаги е управлявала страната – директно или индиректно.

Държавата на по-добрия и по-лошия генерал Последната проява на нестихващия конфликт изгради образи на добрия и лошия генерал. По-добрият, Абдел Фатах ал Бурхан, ръководи преходния Суверенен съвет, от който след изгонване на цивилните, остават само двама – той и „лошият“, Мохамед Хамдан Дагало, лидер на СБП и заместник на Бурхан. През 2019 под натиска на граждански протести, бригаден генерал Омар ал Башир, трикратно преизбиран за президент в скандални избори, е свален от власт с помощта на армията. Самият ал Башир идва на власт с преврат през 1989, чрез който сваля от власт Садик ал Махди, религиозен лидер и внук на водача на войната за независимост от англо-египетското управление на Судан.

Генерал Абдел Фатах ал Бурхан бе обвинен за зверства в Дарфур през 2003, когато е командващ армията там. Мохамед Хамдан Дагало е лидер на паравоенната групировка СБП, а преди това и на известните милиции Джанджауид, известни със зверствата си в Дафур. Бурхан и Дагало са участници в преврата през 2021 свалил преходното гражданско правителство.

6 Април 2023 беше пределна дата за гражданските комитети. Това е една символична за суданците дата, тъй като на 6 април 1985 граждански протести свалиха от власт Джафар Нимейри, дошъл на власт с военен преврат през 1969 и върнаха страната към гражданско управление. На същата дата през 1996 избухват масови протести, които обаче така и не успяват да ограничат беззаконията на ал Башир. А на 6 април 2019 граждански протести мобилизират защита от армията и ал Башир най-после е свален от власт. Генералите Бурхан и Дагало обещаваха още избори, но после приемаха друг преходен план, според който на 6 април 2023 трябва да се подпише споразумение за вливането на силите на Дагало в националната армия, а в началото на 2024 да се проведат демократични избори.

Но на 6 април 2023 нищо не беше подписано. Бурхан не е съгласен 100 000 „разбойници“, водени от самозванеца Дагало да влязат в редовната войска, но отказва да започне нови преговори с него, нито пък търси международна подкрепа за някакво ново споразумение. Дагало е опитен в осигуряването на ред в безредието, особено около добива на злато и други привлекателни природни богатства, той може да разчита и на доста съюзници зад граница.

Така войските на добрия и на лошия генерал вече отново са извън казармите, техни съмишленици и опортюнисти от различни категории грабят и безчинстват по улиците на Хартум и други градове. Ранени са дипломати от ЕС и служители на ООН. Има убити служители на хуманитарните организации.

Гражданското управление – мираж или възможност Голямата надежда за цивилна власт в Судан се свързваше с Абдала Хамдок, премиер по време на прехода от август 2019. Бивш заместник-изпълнителен секретар на Икономическата комисия на ООН за Африка (UNECA), дипломат, скромен човек и брилянтен и дисциплиниран ум, както казват колегите му, Хамдок е посочен сред 50-те най-влиятелни фигури на 2020 година на Bloomberg.

Добре обмислени и целящи дълбока икономическа и социална промяна, мерките на правителството му заявяват готовност и способност за отговорно управление. Парижкият клуб опрости $14 млрд. от външния дълг на Судан (предимно натрупани от необслужвани кредити), който към онзи момент е достигнал $77 млрд. Страната започва да предоговаря планове за икономическото си развитие, работи усилено с всички партньори за постепенно излизане от спиралата на свръх задлъжнялостта.

Следва държавен преврат в Судан през октомври 2021, Хамдок е отвлечен и затворен, а военните вземат властта. Под натиска на гражданските комитети и на международната общност, на 21 ноември 2021 политическите затворници са освободени и Хамдок е възстановен на поста министър-председател. Поради невъзможност да продължи да ръководи страната, подава оставка на 2 януари 2022 на фона на продължаващи масови протести.

Без съмнение, светът е наясно с ужасните последици за Судан и региона от този конфликт. Съветът за сигурност на ООН, въпреки поляризацията поради войната в Украйна, е една от надеждите за помирение. Генералите Бурхан и Дагало имат бюрократични, институционални и етнически съперничества и ревност. Бракът им по сметка заради общи цели, които са по-скоро кастови, а не национални, е в криза. Те знаят, че трябва да се отчитат пред гражданските власти, но знаят, че носят отговорност от миналото. Друг генерал, ал Башир, вече е подсъден. Те искаха да ги приемат за партньори на суданските политици и на международната общност, но никога не са били истински ангажирани с прехода към гражданско управление. Доказателство е съпричастността им през 2021 г. за арестуването на цивилния министър-председател Хамдок и на неговия кабинет.

Както Суданските въоръжени сили, така и Силите за бърза подкрепа виждат като екзистенциална заплаха едностранното спиране на огъня, което прави много трудна всяка крачка към намиране на мирно решене. Междуправителственият орган за развитие (IGAD) определи президентите на Кения, Джибути и Южен Судан да действат като посредници и да водят преговори с двете враждуващи страни. Международното летище в Хартум е затворено, чуждите дипломатически представителства вече напуснаха страната и не е ясно кога би могло да се договорят преговори между враждуващите групировки.

Все още въпросите се трупат един след друг, а няма изгледи скоро да се намерят най-адекватните отговори.

fallback
fallback