fallback

Сигурната несигурност на пазара

Инвеститорите да се замислят, дали не е време за фундаментална промяна на инвестиционните портфейли

09:00 | 27 май 2022
Обновен: 14:15 | 27 май 2022
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

Основно правило в индустрията за управлението на средства е структурирането на инвестиционния портфейл спрямо възможностите и желанието за поемане на риск от клиента, неговите ликвидни и други ограничения. 

На фона на глобалната нарастваща инфлация всяка концепция може да бъде обърната с главата надолу. И все пак, нека да разгледаме различните класове активи, рисковете и възможностите за инвестиции в тях.

Акции (неефективност срещу високата инфлация в краткосрочен период)

Акциите осигуряват най-добрата защита срещу инфлацията, като едновременно с това благодарение на рисковата премия се оказват и най-добрият генератор на доход за по-дългосрочните стратегии. Да, вярно е, че от началото на годината основните капиталови измерители се намират в период на спад от между 10 и 20 %. Но за последните десет години средногодишната реална доходност (след отчитане ефектите от инфлацията) на инвеститорите в широкия измерител на пазарите в САЩ, индексът SP 500 е 20 % годишно.

Ако екстраполираме тези данни върху последните 20 години можем да кажем, че  средногодишната доходност бележи лек спад до 19 %. За по-нискодоходните европейски пазари, измерени чрез германския DAX, стойностите са съответно 15 % и 21 %. Подобни са стойностите при почти всички релевантни и достатъчно ликвидни измерители на пазарите на акции. Изводът е, че инвестицията в акции, при добра диверсификация и достатъчно дълъг хоризонт, продължава да гарантира защита от инфлацията и носи реална доходност за инвеститорите.

Но каква е картината на фона на пазарните сривове – като финансовата криза от 2008, пандемията от ковид-19 или руската инвазия в Украйна и путиновата инфлация. Въпреки, че някои сектори успяват да се справят със ситуацията, като цяло от началото на годината хеджирането на инфлацията с акции не дава очаквания ефект зa инвеститорите. Основно причината за това е изключително повишената глобална несигурност, продиктувана от войната, както и нуждата на инвеститорите от ликвидни убежища. Като цяло, обаче ефектите от тези два фактора ще изчезнат след прекратяването на руската агресия в Украйна, като големият въпрос тук не е „дали“, а „кога“.

ДЦК и Корпоративни облигации (свободно падане до мрежата на централните банки)

Инвеститорите в държавни ценни книжа, особено тези от страните с най-висок кредитен рейтинг,  са сред най-губещите от началото на войната в Украйна. Защото тези инвестиции са най-лошото убежище от засилващата се инфлация, а тяхната висока ликвидност и ниски пазарни разходи им отреждат ролята на квази-пари, които биват ликвидирани бързо при нужда от средства на инвеститорите. Загубите в сектора са сериозни, като по-дългосрочните книжа са сред най-потърпевшите. Напр. българските външни книжа в евро с падеж през 2050 регистрираха спад от почти 30 %. Облигациите на Финландия, деноминирани в евро и с падеж през 2052 от началото на годината изгубиха над 23 % от пазарната си стойност, а тези на Румъния, отново в евро и с падеж през 2050– близо 27 %. Основен фактор, който влияе на цените на облигациите, освен инфлацията и несигурността от развитието на войната, е и политиката на централните банки, които тепърва ще се опитват да намерят нов баланс в света на трудно контролируеми покачващи се цени.

Проблем за пазарите на облигации като най-безрискови активи, се явява и повишената корелация с останалите класове активи, която е твърде нетипична за тях. Периодът на силна несигурност, продиктувана от войната в Украйна е водещ фактор при формирането на тази повишена корелация. Няма обаче причина да се очаква тя да остане такава за удължен период от време. Текущото състояние на пазарите на ДЦК по-скоро сигнализира за момент на изчакване и въздържане от добавяне на нов експозиции в такива активи - до изясняване на ситуацията в Украйна и общата картина на монетарните политики, отколкото фундаментални промени в пазарите на този клас активи.

Като съвсем различен сектор, който носи най-лошото от двата свята, се очертават корпоративните облигации. Инвеститорите в тях губят по две основни причини: повишаване на общия кредитен риск заради несигурността, както и ръста на базисните доходности. При продължителен период на несигурност, щетите върху пазарите на корпоративни облигации може да се окажат сериозни. Въпреки това, отделни части на пазара може да се окажат  новите изгряващи звезди, като основен претендент са т.нар. „зелени“ облигации – в случай, че планът за възстановяване и зелената сделка на ЕС се върнат отново на дневен ред.

Пазарите на суровини, стоки и ценни метали (най-печеливши от инфлацията в краткосрочен план)

Всеки инвеститор, търсещ убежище от инфлацията, би трябвало да се насочи към суровинните пазари, тъй като в общия случай те са основният извор на тази инфлация. Отчитайки съвременните начини за добавяне на експозиция към такива инвестиции (например алтернативни инвестиционни фондове или дори суапи), алтернативните инвестиции се превръщат в незаменима част от всеки портфейл.

Въпреки това инвеститорите трябва да подхождат с известна доза внимание към волатилността и ценовите шокове на тези пазари. Например цената от над $140 за барел суров петрол от 2008 все още остава безпрецедентна. Същото важи за редица други основни суровини, които са били жертва на идиосинкратични събития през годините.

При ценните метали пък св наблюдава известна устойчивост, характерна за ролята им като убежище от несигурността. Въпреки това, реалната доходност на златото, измерена в щатски долари на средногодишна база за последните 10 години е близка до 0 %, а усилването на инфлацията през 2022 едва ли ще донесе някакви ползи на инвеститорите в жълтата ценност.

Къде е убежището при несигурността (във фундаменталната стабилност на портфейлите)

Мнозина експерти от света на финансите си задават въпроса дали през последните два месеца не сме свидетели на пазарни шокове, които ще се превърнат в „новото нормално“. Войната в Украйна и предизвиканите от нея икономически сътресения и инфлация са прецедент и ситуация, към които пазарите като че ли бяха отвикнали. Въпреки това не бива забравяме, че нито текущите темпове на инфлация, нито пониженията в стойностите на основните класове активи са най-драстичните, на които светът е ставал свидетел в исторически аспект.

Всъщност придържането към основните правила за структуриране на портфейли, като достатъчна диверсификация, покриване на целите, свързани с възможност и желание за поемане на риск от инвеститорите, техните ликвидните ограничения и инвестиционен хоризонт, ще придадат достатъчно стабилност на всеки портфейл в тези волатилни времена. Панически действия по ребалансиране, реструктуриране или закриване на позиции биха имали по-скоро негативен ефект. Като цяло, текущият период на повишена несигурност наистина е по-труден момент за структуриране на портфейл, а специално по-агресивните инвеститори би трябвало да се заредят с търпение до приключване на конфликта в Украйна, преди да се заемат със структуриране на портфейли.

В РЕЗЮМЕ На фона на глобалната турбулентност на пазарите диверсифицирането на инвестиционните портфейли може да гарантира добра възвръщаемост 

fallback
fallback