Пазаруването е приятно занимание и голяма част от ежедневието ни, но когато купуваме неща от които нямаме нужда то може да се превърне в “Ониомания“, което причинява страдание, финансови и междуличностни проблеми.
И мъжете, и жените са податливи на пристрастяване към пазаруването, което е най-често срещано при хора на възраст от тийнейджърство до зряла възраст. Като жените имат по-голяма склонност към такава зависимост.
При децата пазаруването е свързано с молби към родителите за купуването на конкретен продукт, а родителите се опитват да задоволят детето.
Понякога родителите компенсират липсата на прекарано време с децата си с материални неща, като примерът на родителите е определящ за поведението на децата в бъдеще.
През пубертетът дрехите и марките стават изключително важни, тъй като те търсят своята идентичност и искат да намерят принадлежност към социална група.
При различните потребители има разновидности на предпочитанията за пазаруване:
- Вещо- мания- хората, които обичат да трупат много вещи;
- Лейбъл мания- купуване на определени и висококласни марки;
- Сейлзмания- следене и пазаруване от разпродажби, намаления и промоции;
- При мъжете обикновено като гаджет адикция- купуване на най-новите технически изобретения.
Въпреки че в Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) не е посочено пристрастяването към пазаруването като състояние, което може да се диагностицира.
При хората, които страдат от депресивни състояния и тревожност, пазаруването може да им даде усещане за свобода, контрол над живота, увереност и отдалечаване от проблемите. Но материалното, не може да компенсира емоционалната липса.
Както древногръцкия учен Платон разглежда въпроса за натрапчивото поведе при хората, които действат без умереност в постъпките си, като неизбежно обречени на нещастие.
При зависимите пазаруването е съпроводено от криене на пазарски чанти, касови бележки, неискреност за изхарчени пари, влошени отношения с близки и т.н. Докато хората, които се наслаждават на пазаруването, също са част от масовото потребление, но те притежават по-добра ценностна система, самоувереност и критично мислене. Дори и по-високата консумация на продукти може да се разглеждат като нещо в реда на нещата, стига потребителите да могат да си ги позволят.
Някога Сократ обикаляйки по пазарите и е казал :… „колко много неща, от които нямам нужда“.
Причините за подобна зависимост могат да бъдат свързани с нивата на серотонин, които имат отношение към нарушения контрол на импулса, а дисфункционалното поведение за възнаграждение, води до временно удовлетворение, тъй като след това следва разочарование и отново чувство на празнота. По време на пазаруването мозъкът ни генерира невротрансмитерите ендорфин и допамин, които могат да предизвикат пристрастяване. Тъй като мозъкът започва да свързва пазаруването с удоволствие, а това стимулира действието да бъде повторено.
Ние сме силно повлияни от много фактори, като най- големия от тях е рекламата, също така социалния произход и образованието.
Когато ние сме несигурни импулса ни е да притежаваме нещо. Което всъщност е подвеждащо, тъй като ние не притежаваме наистина тези неща, а по-скоро те нас и ние се превръщаме в служители на придобивките си.
Конформизмът може да се види през всички поколения в социалния живот, това което правят всички е най-безопасно, ако не сме като всички, няма да сме достатъчни.
Както в книгата „Да имаш или да бъдеш“ от Ерих Фром, ние просто много често забравяме да бъдем и да живеем тук и сега.
Маркетинга има изключително влияние и ни стимулира да купуваме ненужни неща. Чрез реклами, онлайн събиране на данни от потребители в интернет и използване на всеки повод ни отдалечават от прекарване на време с близките, получаване на удоволствие от естествените неща в живота, отдаване на почивка и т.н. С цел потребление и уеднаквяване вкусовете на хората, за да има предвидими потребители.
В нашето ежедневие ние сме заобиколени от марки, които се отличават от останалите. Хората се идентифицират с тях, тъй като всяка от тях носи определен набор от емоции, които ги правят ярки и запомнящи се, носещи усещане за лукс и висок социален статус. Ние правим разлика между ресторанти (лоши, средни, добри, изключителни и т.н.) или работни места (престижни, добре платени, готина работа и т.н.), ние също правим разлика между марките, някои представляват добро качество, някои са просто готини, други са с добро съотношение цена/качество и т.н.
Справянето с ониоманията е много трудно, защото ние сме постоянно залети с вълни от реклами. Които ни затрудняват при справянето с проблема, тъй като ние не можем да изпълним предварителните списъци с необходими продукти и да разпределим правилно финансите си, а винаги сме обект на влияние и това води до дълговете, тревожност и междуличностни проблеми, с които изпитваме трудност да се справим. За това е важно да се потърси помощ от близки, подкрепяща общност и специалист/психолог.
