Действието се развива в бижутерийното студио на Tiffany & Co. в Ню Йорк, в един следобед преди не много време, повече от десет златаря едновременно пилят годежни пръстени, докато малка вакум машинка, монтирана на всяка работна маса, изсмуква златните стърготини, за да ги претопи и рециклира. Процесът е бавен и прецизен, в много отношения подобен на метода, използван от занаятчиите векове наред.
Всяко работно място разполага с малък дървен блок с V-образна вдлъбнатина в средата, прикачен към работната маса точно под нивото на очите. Нарича се щифт за златарска маса и служи да държи пръстена, докато златарят го пили. Щифтовете на опитните златари са толкова износени, че изглеждат като изплували от водата дървени късове. Други пък имат само няколко драскотини в свидетелство на това, че притежателите им са още чираци.
Двама от майсторите на пръстени на работа в златарското студио в този ден са чираци по двугодишната програма на Tiffany, която включва общо осем чирака. Moët Hennessy Louis Vuitton SE и Tiffany, всички под шапката на LVMH, си партнират с Модния институт по технологии и студио по златарство в Ню Йорк, търговско училище в Манхатън за теоретично и техническо обучение на чираци. Те също набират и практически опит, работейки заедно с обиграни бижутери на Tiffany. По-рано през годината Tiffany започна още една програма със седем чирака, които посещаваха часове в Училището за дизайн на Роуд Айлънд. Бижутерът плаща на чираците заплата, докато са в програмата. Ако усъвършенстват уменията си, получават възможност да останат в Tiffany и да изработват луксозни бижута.
„Показваме на следващото поколение занаятчии колко са важни детайлите“ споделя Дана Набережни, главен директор по бижутерските иновации в Tiffany и отговорник за работилницата в Манхатън, докато се разхожда между работните маси и показва висящ набор от инструменти, подобни на чукове, включително този, който е използван от дядото на един от настоящите бижутери.
Обучението на следващото поколение луксозни занаятчии се е превърнало в основна мисия на френския конгломерат LVMH, компания-майка на Tiffany, както и на Louis Vuitton, Christian Dior и още над седемдесет марки. Макар да е най-голямата в света компания за луксозни стоки, LVMH все пак изпитва недостиг на работна ръка, който заплашва да намали производството на дизайнерски чанти, обувки и бижута, с което да затрудни компанията в борбата да постигне баланс между голямото търсене на ръчно правени стоки с най-високо качество и отшумяващия интерес към занаятчийството като професия.
По прогнозите на LVMH до края на 2025 г. дефицитът на работна ръка ще достигне рекордната цифра от 22 000 души. Около две трети от длъжностите трябва да бъдат запълнени от продавачи по луксозните магазини на LVMH и от служители в хотелите по целия свят. Останалата една трета са занаятчии и дизайнери – броят е по-малък, но в много аспекти представлява по-приоритетен проблем за компанията. До голяма степен интересът към най-търсените стоки на LVMH, като годежен пръстен от Tiffany, кожена чанта от Loewe, часовник от Hublot или пуловер от Loro Piana, се дължи на факта, че поне частично са изработени ръчно. Занаятчийството е част от мотивите зад внушителните цени на продуктите, а маркетингът на компанията залага на почитане на наследството на марките си, някои от които са основани преди повече от век.
Въпреки забавянето на ритъма на продажбите на LVMH и други луксозни марки в последно време, търсенето за скъпи стоки е много по-стабилно в сравнение с периода преди пандемията. Тази тенденция се сблъсква с намаляващия от десетилетия брой хора, способни да запояват и оформят висококачествени бижута, да зашиват с невидим шев чанти, които струват повече от месечния наем на повечето хора, или да изработват кожени обувки от нулата. Всяко следващо поколение работници в Щатите и Европа се отдалечава все повече от този тип ръчен труд в полза на позиции в сферата на т.нар. икономика на знанието.
LVMH се опитва да се справи с недостига на работна ръка, като засилва практическото обучение с цел да даде летящ старт в кариерата на хиляди занаятчии през предстоящите години. „Кадрите не са обучени“, твърди Александър Бокел, който ръководи програмата за чираци на LVMH в Париж, известна като Métiers d’Excellence, и допълва: „Трябва да ги намерим и да ги обучим“.
Според Бокел целта на чиракуването е „да запази ноу-хау на групата“. Ако той и колегите му не успеят да създадат верига от квалифицирани работници за конгломерата, по-нататък няма да могат „да се поддържат нивата на растеж“.
Трудностите да се наемат висококвалифицирани занаятчии вече влияе отрицателно на растежа на други луксозни компании. Главният изпълнителен директор на производителя на костюми Raffaele Caruso SpA Марко Анджелони споделя, че „Отчаяно търсим хора, които да наемем […] Това е проблемът, който ми създаде най-много главоболия през изминалата година“.
Caruso е базирана в Парма, Италия и произвежда мъжки костюми за някои от най-луксозните марки на света, чиято цена стига до 5 хил. долара. Костюмите се продават и на други търговци, а ръчната изработка на всеки един отнема на служителите на фирмата около девет часа. Анджелони разказва, че пандемията изострила проблема с намирането на кадри, защото много компании в Италия и чужбина временно са прекъснали дейност или са свили производството, множество старши занаятчии са се пенсионирали предварително, а младшите служители са се пренасочили към други поприща. Малките фабрики не издържали и затворили окончателно.
По време на Ковид 19 по думите на Анджелони „изглеждаше, че официалното облекло е обречено, а сакото е останало в миналото“. Но с отстъпването на пандемията, търсенето се завърна. В този момент Caruso вече разполагало с по-малко работници, а Анджелони не можел да възлага част от производството на подизпълнители, както преди, защото много от малките фабрики вече били затворили врати или били купени от големите луксозни марки, които искали да гарантират собственото си производство. Той споделя, че „Когато търсенето се възстанови, работниците вече нямаха такова желание да се върнат на работа, каквото очаквахме […] Мнозина бяха сменили начина си на живот или попрището“.
Анджелони е назначил 45 работници на Caruso от общо 450 от началото на годината, включително двама възрастни специалиста, които е помолил да се върнат от пенсия, за да обучават новите попълнения. Но това не се оказало достатъчно. По преценка на Анджелони, ако са имали достатъчно персонал, годишните продажби са можели да се увеличат със 70% в сравнение с миналата година. Вместо това увеличението ще е само от 30%. Той казва: „Изгубихме възможности […] както за нас, така и за марките“.
Николас Жирото, главен изпълнителен директор на швейцарската компания за луксозни обувки Bally, казва, че постоянно има 5-10 свободни места за занаятчии. Според него „дългосрочната тенденция при луксозните стоки е към постоянно увеличение“. Но тъй като ритъмът на наемане на нови кадри не е достатъчен, Жирото, в разрез с традицията, се съсредоточава върху това, всеки от занаятчиите от неговата компания да се научи на няколко стъпки от процеса по изработване на обувки, вместо да се специализира само в една.
За да се изработи един чифт от най-висококачествените обувки Bally, са необходими цели 250 стъпки. Около 20% от стотината занаятчии, които работят в ателието на Bally в Лугано, Швейцария, са обучени да изпълняват повече от една дейност. „Колкото повече умения имат, толкова по-добре е и за компанията, и за тях самите“, споделя Жирото.
Стратегията за чирачество на LVMH, т.е. да предизвикат интереса на потенциални стажанти още като ученици и да разширят програмата както към повече професии, така и към по-голям географски обхват, ще бъде наблюдавана отблизо от всички директори в индустрията на лукса. Френският гигант разполага със 700 чирака на обучение през тази година, със 180 повече от 2018 г., и планира да увеличи още бройката догодина.
Една трета от новите чираци на LVMH се „преквалифицират“, което означава, че придобиват нови умения, непряко свързани с настоящата им работа, например продуктови лидери в маркетинга се преобучават, за да станат бижутери. Преди пандемията процентът е бил около 10%. Според Бокел скокът се дължи на родилия се по време на пандемията във Франция и в чужбина стремеж да смекчим хватката на дигиталния свят около живота ни. Той твърди, че „много хора във Франция решиха, че трябва да правят нещо, което може да се пипне, нещо с ръцете си“. Той допълва: „Изненадващо беше да видиш колко много 40, дори 45-годишни хора се свързваха с нас, за да си търсят работа като бижутери“.
Част от работата на Бокел е информацията за големия брой свободни позиции в LVMH и всичките й 75 марки да стигне до повече хора. Той организира работилници в гимназиите из Франция и Щатите например, за да покаже възможностите на младите хора.
„Хората не познават и 1% от тези професии“, според Бокел. Той разказва, че LVMH предлага 280 професии, включително на калиграф за буретата с коняк на Hennessy и на занаятчия за Berluti, който скулптурира калъпи за обувки, известни с това, че са последните бройки от блокове от габърово дърво, и използва за това инструмент, подобен на нож, който се нарича пароар. След това, занаятчиите изпилват калъпа и го изглаждат с шкурка. Според сайта на Berluti това е процесът, чрез който се подчертава „елегантната линия на обувката“. Един чифт от модела обувки Oxford на марката се продава за около 2 500 долара.
Повечето от сегашните класове стажанти на LVMH са във Франция, Италия и Швейцария, но компанията разширява програмата и към други държави, включително САЩ, където смята да отвори и други възможности за чиракуване, освен двете програми на Tiffany. Чиракуването е традиционен модел, който е широко използван и днес, за обучение на работници в държави като Франция, Германия и Швейцария, но в Щатите той е по-малко наложен. Това разказва Робърт Лерман, изследовател на чираклъка, сътрудник на Urban Institute, think tank от Вашингтон, от повече от тридесет години. Откакто Еманюел Макрон е президент на Франция за разширяване на чираклъка се харчат милиарди годишно, докато в САЩ инвестициите, според Лерман, възлизат едва на 300 милиона долара.
Повечето програми за чираци в САЩ са посветени на обучение на строителни работници, електротехници и водопроводчици. Ако нововъведението на LVMH се окаже успешно, „ще представлява вдъхновяващ пример за други фирми от бранша“, казва Лерман и допълва: „Става дума за обучение чрез практика. Никой не може да се научи да изработва бижута само в класната стая“.
Във Франция започването на програма за чираци е сравнително уредено в сравнение с Щатите. Данъка за чирачество, който плащат компаниите, покрива разходите за обучение на чираците, а работодателят плаща заплата на стажантите. Има множество училища в пряка връзка с модната индустрия, което улеснява LVMH да започва нови обучителни програми и да установява контакт с потенциалните чираци. В САЩ обаче, по думите на Бокел „трябваше да започнем от нулата, вдъхновени от френската концепция“. - Жанет Нюман
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Гигантът в индустрията на лукса LVMH разширява програмите си за чираци, за да задоволи голямото търсене на висококачествени стоки при отшумяващ интерес към занаятчийството като професия.
