Борба с руски завършек

Списък на компаниите, напуснали Русия, дава ясно да се види икономическата цена на санкциите

09:00 | 6 януари 2023
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

От Роб Манделбаум

Един ден миналото лято, Джефри Зоненфелд се събуди с окуражителна новина: официално бе враг на държавата. Имам предвид Руската държава. Професорът от Училището по мениджмънт в Йейл се бе намесил във войната на тази страна с Украйна с изготвения от него глобален списък на чуждестранните компании, които упражняват търговска дейност в Русия. Подреден според степента, в която фирмите са се оттеглили от Русия след инвазията, списъкът дава оценка на почти 1400 от тях, от A за пълно изтегляне до F за това, което Зоненфелд нарича „окопаване“. Неговият указател бързо се превърна в тояга срещу компаниите, които упорито се бяха вкопчили и брояха рублите си, и в дълга пръчка за смушкване на руския мечок. Това също така издигна скромния професор по бизнес, известен в мениджмънт кръговете, до необичайно влиятелна роля в кампанията за поставяне на уж възкресената Руска империя на президента Владимир Путин на колене. Зоненфелд се озова сред 25-те американски политици и учени, включени в руския „стоп списък“, на които бе забранено да влизат в страната. Списъкът се оглавяваше от първата дама, Джил Байдън, но Зоненфелд отбелязва с иронична усмивка, че като шесто подред име „Аз съм поставен по-високо от Мич Макконъл“. Зоненфелд се старае да не дава категорична гледна точка дали компаниите трябва да останат, или да напуснат Русия, но работата му говори сама за себе си. „Ние не заемаме категорична позиция“, казва той, точно преди да признае подсмихвайки се, че „може пък и така да е, щом някой прави списък на компании и ги подрежда по скала“. В разговора той нарича изпълнителните директори, изтеглили се от Русия, „смели“.

За 45 години изследване на корпоративното управление, Зоненфелд се превръща от наблюдател в посредник, събирайки заедно лидери от бизнеса, политиката и други арени в своя Институт за лидерство на главните изпълнителни директори и на често организираните от него конференции. Свиква годишни срещи на кметове и ректори на университети. През десетилетията съветва хиляди висши служители по много въпроси от спектъра на управленските предизвикателства и същевременно гради своята марка върху социалната отговорност. След като китайското правителство затваря журналиста Руи Чанган през 2014 г., Зоненфелд настоява по случая на дисидента пред китайски ръководители и лидери на Световния икономически форум. „Не знаех за това докато бях в изолатора или в гулаг“, казва Руи, който е излежал шест години и половина в затвора. „Но, след като се върнах в Пекин научих, че Джеф не веднъж е имал смелостта и почтеността настоятелно да иска отговори.“ Зоненфелд изиграва ключова роля в организирането на корпоративни изпълнителни директори и противопоставянето им на опита на Доналд Тръмп да претендира за победа на президентските избори през 2020 г. „Около 30 изпълнителни директори се опитваха да се свържат с мен по едно и също време“, казва той. „Всеки един от тях вероятно си мислеше: „Нали знаете, че аз съм главеният изпълнителен директор на втората по големина медийна компания в света и смятам, че ще приемете моето обаждането“ – но аз вече говорех по телефона с медийна компания №1 и №3. Опитвах се да слея разговорите и бях на предела.

Но в дните след нахлуването на Русия в Украйна Зоненфелд е този, който протяга ръка. Наблюдава как американският бизнес започва да се изтегля от Русия и забелязва нетрадиционен модел. Първи се оттеглят не потребителските марки, които са чувствителни към обществените настроения, а фирми с основателни причини да останат – петролни гиганти с комплексни местни връзки и огромни невъзвратими разходи, технологични компании, които се стараят да избягват политически усложнения, и професионални фирми, които мразят да обиждат клиентите си. „Просто исках да разбера защо го правят и какво вероятно ще се случи след това“, казва той.

(ДИАГРАМА)

Кой все още търгува с Русия и кой се оттегля

Ширината на стълбовете представлява дела на компаниите, класирани под: A B, С, D, F

A    Компании, които напълно прекратяват отношенията си с Русия или я напускат.

B    Компании, които временно съкращават повечето операции, като запазват отворени опциите за връщане

С   Компании, които ограничават някои важни бизнес операции, но продължават други

D   Компании, които отлагат някои бъдещи планирани инвестиции

F   Компании, които продължават да работят както обикновено

Височината на стълбовете показва броя на компаниите от всяка държава в списъка.

Китай

Унгария

Словения

Индия

Австрия

Гърция

Франция

Италия

Испания

Япония

Люксембург

Германия

Португалия

Белгия

Нидерландия

Швейцария

САЩ

Чехия

Полша

Обедненото кралство

Дания

Канада

Финландия

Швеция

ДЪРЖАВИ С 10 ИЛИ ПОВЕЧЕ КОМПАНИИ В СПИСЪКА. ДАННИ: Училище по мениджмънт в Йейл, КЪМ 28 НОЕМВРИ

След като разговаря с дузина главни изпълнителни директори, Зоненфелд разбира, че професионалните и технологичните компании са реагирали на натиска на служителите да заемат социално отговорна позиция. Лидерите на петролните компании ясно виждат как техният бизнес пряко би финансирал войната на Путин. Директорите са гневни на медиите, за това че не отразяват достатъчно добре разликата между това, което правят те и компаниите, които просто изпращат своите мисли и молитви за украинския народ, но не отстъпват от руския пазар. „Това е деморализиращо за хората, които наистина излагат нещо на риск. Че защо да си правим труда?“ казва Зоненфелд. „Затова искахме да ги разграничим от измамниците.“ Зоненфелд и ръководителят на изследователската дейност в института, наскоро завършил Йейл, на име Стивън Тиън, веднага започват преглед на 500-те най-големи американски компании като проверяват за изявления на тези с руски инвестиции относно намеренията им. „Ако компаниите заявяваха, че напускат, това бе следващото най-добро нещо след действителното напускане“, казва Зоненфелд. „Най-уязвяващо за Путин бе презрителното изявление на някои компании: „Ние се оттегляме заради тази война.“ Освен пълния ролодекс на Зоненфелд, от помощ е и фотографската му памет, както и умението му да се справя с много задачи едновременно. „Дори докато преподаваше“, казва Тиън, „той буквално продължаваше да ми изпраща имейли като: „Мислите ли, че тази компания трябва да напусне Русия, или не трябва да напуска Русия?“

Към началото на март, само няколко дни след като руските войски се изсипват през границата и руските ракети атакуват украински градове, Зоненфелд публикува онлайн първата версия на своя списък, посочвайки няколко десетки компании, които са се оттеглили. До неделя, 6 март, списъкът  нараства до 200 напускащи компании и 30, които са избрали да останат в Русия. На 7 март Зоненфелд публикува коментар във Fortune.com, в който отправя призив към McDonald's Corp и няколко други известни компании, които остават, след което, по-късно същия ден, отново споменава гиганта за бързо хранене в двуминутно изявление по CNBC. На следващия ден McDonald’s обявява, че временно ще затвори своите 847 руски обекта и ще „постави на пауза“ всички операции в страната. В средата на май обещава да се оттегли изцяло от Русия, отписвайки около 1,3 милиарда долара активи там.

Само на 9 март списъкът на Зоненфелд е открит от почти 300 000 души. Десетки доброволци се редят на опашка, за да му помогнат да разкрие връзките на чуждестранни компании с Русия: настоящи студенти, висшисти, потопили се във високоспециализирани сектори на финансите, хора от Източна Европа и Русия, които никога не бе срещал. Информация изтича и от служители на компанията. Американският имуществен застраховател FM Global, се озовава на грешната страна на списъка, отчасти защото служител е изпратил на Зоненфелд имената на 192 от руските им клиенти с презастраховки. През следващите два месеца списъкът на компаниите на Зоненфелд се превръща в глобален, като достига повече от хиляда. Освен това става по-нюансиран, тъй като Зоненфелд осъзнава, че има степени на оттегляне, както и начини да се престориш, че се оттегляш. Приятели адвокати му предлагат да добави категорията „печелещи време“ за компании, обещаващи малко повече от това да се откажат от бъдещи често несигурни инвестиции в Русия, както в крайна сметка прави FM Global, обявявайки , че повече няма да сключва или подновява договори за руски застрахователи. (Застрахователят отказа коментар.) В края на март, когато Зоненфелд обозначава с буква всяка от категориите, „Печелещи време“ става D. Към днешна дата списъкът е събрал уникалните 3 милиона прегледи на страницата, включително от висши служители. „Изпълнителните директори“, казва Зоненфелд, „искат да знаят какво правят другите изпълнителни директори; списъкът им позволява да сравнят действията си в Русия с тези на хора от техния ранг“. Робърт Зелик, ветеран и движеща ръка на републиканската икономика, както и бивш президент на Световната банка, споделя възхищението си от работата на Зоненфелд. „Казвам на бизнес директорите, че трябва да му обърнат внимание – клиентите и служителите го правят“, казва Зелик, сега старши съветник в консултантската фирма по глобалните въпроси Brunswick Group. „Не познавам друг, който да е бил критичен.“

Журналистите публикуват списъка, за да привлекат вниманието към местните компании, които продължават да работят в Русия. Активистите, симпатизиращи на Украйна, използват списъка, за да оказват натиск върху ръководителите на тези компании. Няколко компании публично оспорват мястото си в списъка. В началото на април, например, новопомазаният главен изпълнителен директор на Hertz Global Holdings Inc. Стивън Шер се появява в CNBC, където водещият Андрю Рос Соркин го пита за степента F на Hertz за работа им на няколко руски летища. Шер оспорва определението на Соркин. „Ние се оттеглихме“, казва той на домакина, „и не приемаме резервации в Русия“. Зоненфелд незабавно махна Hertz от категорията „окопали се“ и я премести в A – „оттеглили се“, казва Тиън. Това лято Зоненфелд тихомълком си урежда среща с Шер. Той и сътрудниците му споделят за случаи, в които бивш агент на Hertz в Русия все още използва характерното черно-жълто лого на компанията и рекламата на Hertz на руски уебсайтове, разкрити от News Guard, онлайн инструментът за проследяване на дезинформация, създаден от Стивън Брил и Гордън Кровиц.

Говорителката на Hertz Лорън Лaстър твърди, че преди инвазията компанията е имала слабо присъствие в Русия, чрез местна агенция за коли под наем, и е спряла да рекламира и приема резервации там на 2 март. „Приветствахме приноса на г-н Зоненфелд“, казва тя, който „ помогна за предотвратяване на по-нататъшното, неоторизирано използване на марката Hertz в Русия“

По думите на Зоненфелд: „Причината, поради която продължаваме да дълбаем случая е, че явно сме на прав път.“ Според него, от създаването на списъка, адвокати на 22 компании са изпратили заплашителни писма, но всички са се отказали пред доказателствата, събрани от неговия екип. През май, очаквайки различна линия на атака, този път от десни експерти, които биха могли да обвинят оттеглящите се изпълнителни директори в „будна съвест“ за сметка на акционерите, екипът започва да прави някои сметки. Те установяват, че пазарите бързо възнаграждават бизнесите, които обявяват, че напускат Русия. Публичните компании по-скоро виждат цените на акциите си да се покачват, а частните им партньори плащат по-малко лихви за нови дългове. „Имахме много голяма база данни от 1300 компании,“ казва Зоненфелд, „можехме да я покажем без много сложна статистическа гимнастика. Тези компании направиха своите изявления и веднага след това нещо се случи с цената на акциите им.“

 След това изследователите проучват щетите, които изтеглянето на бизнеса и санкциите са нанесли на руската икономика. Според тях руският износ и внос на готови стоки и компоненти се е сринал рязко, което се е отразило пагубно на вътрешното производство и потребление. Месечното производство на автомобили в Русия през май е спаднало с три четвърти спрямо май 2021 г. До юни доставките на руски газ за Европа са намалели с над 60% спрямо предходната година. Само грубата и в крайна сметка неустойчива държавна намеса в икономиката, твърдят те, е предотвратила пълния колапс.

Днес Зоненфелд се е превърнал в нещо като неофициален посланик на режима на санкциите. Анализът, публикуван от екипа му в края на юли, е изтеглен почти 100 000 пъти, което го прави деветият най-популярен, включван някога в SSRN – гигантската база данни за академични изследвания – през нейните 28 години съществуване. Всяка седмица Зоненфелд приема по няколко покани да говори пред академични и елитни икономически и политически организации по целия свят, включително Конгреса на САЩ, държавния и финансовия отдел. През октомври той става домакин на Володимир Зеленски на видеоконференция в Йейл. (Това е втората видео поява на украинския президент със Зоненфелд; през юни Зеленски прие наградата на неговия институт „Легенда в лидерството“.)

Зоненфелд е насочил поглед и към други цели. След като Саудитска Арабия притиска ОПЕК да намали производството на петрол през октомври - ход, който той, а и много други наблюдатели, смятат има за цел да подкрепи неефективното руско производство и цени – той започва разследване на американски оръжейни трансфери за кралството. В петък вечер, два дни след решението, Зоненфелд убедил сенатор Ричард Блументал от Кънектикът и представителя Ро Хана от Калифорния да спонсорират съвместно законопроект за блокиране на тези трансфери за една година. Въпреки че и двамата са демократи, те „никога не са били едно и също мнение“, казва Зоненфелд. „Просто казах: „Вижте, мисля, че в случая и двамата имате интерес по една и съща тема.“ Така той ги включил в конферентен разговор. Следващия вторник Блументал представил закона в Сената.