От Даша Афанасиева, Уилям Уилкс, Кейти
Европейските компании, изправени пред най-тежката енергийна криза и инфлация, се подготвят за нов шок: инфлация на заплатите и нарастваща заплаха от протестни действия на работниците. Тази зловеща тема все по-често изплува в сезонните отчети за приходите, като повечето от най-големите европейски компании - от Unilever и Nestlé до L'Oréal, Sodexo и Ahold Delhaize – предупредиха, че може да допълнително да повишат цените си през 2023 на фона на трудните преговори за заплатите в условията на свит пазар на труда.
Сезонът на стачките е в разгара си и работниците, засегнати от рекорден спад на реалните доходи от години насам, настояват за по-високи заплати. Вече стачкуваха работниците на TotalEnergies във Франция, пилотите на скандинавската авиокомпания SAS и служителите на автопроизводителя Stellantis в Италия. На 7 ноември работниците в британския производител на опаковки DS Smith, който работи с мултинационални компании като Amazon, гласуваха да стачкуват.
Тъй като производителността почти не се променя, а редица страни от еврозоната, както и Великобритания, навлизат в рецесия, исканията за по-високи заплати ще влошат допълнителен крайните резултати на компаниите. ГИД на Nestlé SA Марк Шнайдер заяви, че заплащането на работниците е важен въпрос през идните месеци. "Следим темата много внимателно", заяви той пред Блумбърг ТВ. "В повечето страни преговорите ще се водят през зимата и през първото тримесечие на 2023".
Цените в еврозоната през октомври скочиха средно с 10,7%, което е исторически връх; в същото време заплатите през второто тримесечие нараснаха само с 4,1% спрямо година по-рано. Профсъюзите искат да намалят тази разлика, а недостигът на квалифицирана работна ръка им дава сериозни лостове за влияние. На фона на свития пазар на труда, Мелани Бейкър, старши икономист в Royal London Asset Management, казва, че "не би се изненадала да види по-нататъшно нарастване при инфлацията на заплатите".
Ако това се случи, доставчици на услуги като френската Sodexo SA и търговци на дребно като Ahold Delhaize ще се окажат под сериозен натиск на разходи за по-високи разходи за заплати. Групи като Nestlé и Unilever Plc също очакват трудни преговори за по-високи надници. Други компании вече се сблъскват с трудови протести.
В началото на ноември работници на Airbus SE излязоха от завода за сглобяване в Бремен, Германия в опит да си осигурят 8% увеличение на заплатите. Профсъюзът IG Metall с 3,9 млн. членове, вкл. тези в Airbus, заяви, че увеличението на заплатите е необходимо, за да се посрещнат нарастващите сметки за енергия, които в момента са с над 40 % по-високи в сравнение с миналата година. В отговор на това Асоциацията на работодателите, която представлява Airbus, Mercedes-Benz и Volkswagen обяви, че просто няма да има допълнителни печалби, които да се прехвърлят надолу по веригата. "През този период няма да има растеж, който можем да разпределяме“, казва председателят на Gesamtmetall Щефан Волф и добавя, че компаниите са засегнати сериозно и от инфлацията. Но решението на Германия да увеличи минималната работна заплата с 22 % може да окуражи профсъюзите и същевременно да подхрани по-широк кръг инфлация.
През октомври ЕЦБ за втори път повиши основния лихвен и предупреди, че предстоят нови увеличения. Но въпреки, че това увеличение на разходите по заемите може да предизвика лека рецесия, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обясни, че то няма да е достатъчно за обуздаване на цените. Което поставя предприятията в сложна ситуация. "За голяма част от индустрията първата половина на годината беше лесна, защото можеше да прехвърли ръста на цените към потребителите", казва Филипа Зигл-Гльокнер, управляващ директор на Dezernat Zukunft, базиран в Берлин икономически мозъчен тръст. Макар, че компании като Unilever вдигнаха сериозно цените, те не успяха да прехвърлят върху потребители всички увеличени материални и оперативни разходи. А наваксването на този спад в маржа остава сериозно предизвикателство, защото глобалното търсене отслабва и купувачите няма да приемат по-нататъшни повишения", казва Зигл-Гльокнер.
Подобни аргументи за ограниченото вдигане на заплатите не са по вкуса на профсъюзите, които виждат как компаниите прехвърлят рекордни разходи върху потребителските цени, като това се отразява слабо на продажбите им. "Сега, когато започваме да разбираме устойчивостта на инфлацията, ще има огромен натиск за увеличаване на заплатите", казва Мария Демерцис, заместник-директор на икономическия мозъчен тръст Bruegel, базиран в Белгия. "Домакинствата загубиха толкова много покупателна способност, че за всяка дадена синдикална стачка натискът ще бъде по-висок от обикновено“.
За потребителските марки преговорите за заплатите са особено деликатни. Фирми като Nestlé и Unilever са под внимателно наблюдение дали ощетяват потребителите, а със стотици хиляди служители по света те не могат да си позволят съмнения, че подценяват своите работници. Има компании, които търсят решение на този проблем. Британският производител на храни J Sainsbury Plc повиши заплатите на служителите си със 7,9% и им предостави безплатна храна и отстъпки в магазините. А козметичната група L'Oréal SA обяви, че одобрява по-високи от обичайните увеличения на заплатите.
Миналата година Unilever похарчи за заплати €5,1 млрд., така че дори незначително увеличение на надниците ще заличи стотици милиони евро печалба. От 2020 компанията плаща на всички свои 148 000 служители заплата за издръжка на живота – така тя дефинира изплащането на възнаграждение, което им осигурява на приличен стандарт на живот. А сега поема ангажимент да осигури подобен стандарт и на за своите 54 000 доставчици до 2030.
Залогът е висок и за компаниите за бизнес услуги като Sodexo и Compass. Тъй като договорите с клиентите обикновено се сключват за няколко години напред, те са изправени пред сериозен риск очакванията за заплащането на служителите да надхвърлят бюджетните прогнози.
Sodexo изпитва затруднения, особено в САЩ, където недостигът на работна ръка води до повишаване на заплатите. Compass пък похарчи £9,3 млрд. за персонал и отчете печалба от едва £357 млн.. А това означава, че значително увеличение на заплатите може да се отрази болезнено на крайния резултат на компанията.
Това е глобален проблем, който няма просто решение. Миналата година например 24% от 97 737 работници на Danone са били разположени в Латинска Америка, известна с главозамайващите си нива на инфлация. Други 26% са в Европа, където инфлацията е по-слаба, но профсъюзите са по-силни. Това означава, че компанията ще трябва да преговаря за повишаване на заплатите в части на света с изключително различна икономическа динамика. "Ще решаваме проблема поотделно за всяка страна", казва финансовият директор на Danone SA Юрген Есер.
При все още растящата инфлация натискът върху компаниите да намалят разходите си е по-голям от всякога. Но задържането на доходите може да има обратен ефект и следващите месеци ще покажат дали заплатите са един от разходите, които компаниите не могат да си позволят да намалят.
В РЕЗЮМЕ Цените в Европа Скочиха с 11% през октомври, което е далеч над увеличението на заплатите с 4,1% . Профсъюзите настояват за по-високи заплати, за да могат работниците да си възвърнат загубената покупателна способност.
