Еднаквостта в мнението на Фед за лихвите е свързано с рискове

Независимо дали традиционно се смятат за „ястреби“ или „гълъби“, служителите на Федералния резерв наскоро се сближиха до забележимо еднообразие в своята политика, сигнализираща за високи лихвени проценти за по-дълго време. Това се случи в момент, в който повече анализатори от Уолстрийт приемат по-широк диапазон от несигурност за своите прогнози за икономически растеж и инфлация. Това е ситуация, която поражда три риска за икономическия просперитет и финансовата стабилност.

Разтърсени от поредица от по-горещи от очакваното показания за всички основни измервания на инфлацията през първото тримесечие, служителите на Фед станаха по-предпазливи относно предишните си очаквания за непрекъснато смекчаване на ценовия натиск. Председателят Джером Пауъл обобщи тази промяна миналата седмица, когато каза, че увереността му в по-ниската инфлация „не е толкова висока“, колкото беше в началото на годината.

С по-умерен поглед върху инфлацията – и на фона на вредното погрешно характеризиране на инфлацията като „преходна“ през 2021 г. – последните изказвания на служители на Фед еднозначно отбелязаха колко е важно да се даде повече време на рестриктивната парична политика да заработи. Длъжностните лица се отказаха от очакванията си за намаляване на лихвите, като казаха, че по-малко обезпокоителните данни за инфлацията през април не са достатъчни. Всъщност, както гуверньорът Кристофър Уолър повтори във вторник, служителите на Фед търсят „още няколко“ добри данни за инфлацията, преди да намалят лихвите.

Подобна еднаквост не обещава на икономиката и пазарите безпроблемно бъдеще от тук насетне, тъй като идва в период, когато доверието в преценката и ефективността на Фед вече е разклатено. Наистина се открояват три риска.

Първият е свързао с това колко силно и, бих казал, прекалено реактивен е станал Фед в своя политически подход или, за да използваме най-популярната фраза на Фед в наши дни, неговия „зависим от данни“ подход. Това накара централната банка да дава не толкова агресивни сигнали едва миналия декември, което от своя страна даде на пазарите увереност да оценят шест или седем намаления на лихвените проценти за тази година. Поредицата от благоприятни показания за инфлацията, които доведоха до завоя в политиката, след това отстъпиха място на по-малко утешителни данни през първото тримесечие и с това продължаващия обратен завой, като сега пазарите очакват само едно или две намаления.

Подобен реактивен подход е проблематичен в свят, подложен на толкова много несигурност. Още по-проблематично е за институция, чиито политически инструменти действат със закъснение и където останалите двигатели на инфлацията са по-малко чувствителни към лихвените проценти.

Вторият риск е, че обратният завой към по-ниски лихви съвпада с нарастващ брой компании, които изразяват загриженост относно отслабването на потребителското търсене. Това важи особено за тези, които обслужват домакинства с по-ниски доходи, където спестяванията от пандемията са напълно изчерпани, салдата по кредитни карти са се увеличили и капацитетът за задлъжняване е на или много близо до своя лимит. Слабостта в долния край на стълбицата на доходите започва да мигрира нагоре, увеличавайки зависимостта на икономиката от силата на пазара на труда като негова единствена и критична защита срещу неудобно високата вероятност от рецесия.

Третият риск е, че политическите сигнали на Фед са калибрирани с помощта на остаряла цел за инфлация от 2%. Не забравяйте, че 2% не е резултат от някакъв сложен иконометричен модел, който се стреми да намери оптимално стабилно ниво на инфлацията, което е в съответствие със структурните реалности на икономиката и другия мандат на Фед (по отношение на заетостта). По-скоро това е произволна цел, която произхожда от Нова Зеландия през 90-те години на миналия век и която Фед прие след други, включително Bank of England и Европейската централна банка. Това е цел, която се оказа най-вече необвързваща в свят, облагодетелстван от един благоприятен шок в предлагането след друг, и където доверието в централната банка беше дълбоко вкоренено от Пол Волкър, легендарния председател на Фед.

Както твърдях и преди, 2% сега може да са твърде ниска цел за вътрешен икономически подход, който вече не се основава на „Вашингтонския консенсус“ за либерализация, дерегулация и фискална дисциплина. Ние живеем в доста различна парадигма на икономическа политика в САЩ. Наистина, трябва само да отбележите необичайно високия бюджетен дефицит, съчетан с 27 последователни месеца на безработица под 4%, както и разпространението на индустриалната политика и разходите, необходими за подкрепа на обявените правителствени инициативи.

Целта за инфлация от 2% също е предизвиквана от променящата се глобална парадигма. Свръхглобализационният стремеж към все по-тясна интеграция отстъпи място на фрагментацията и въоръжаването на търговските и инвестиционните инструменти. Това отново превръща секуларните деинфлационни ветрове в инфлационни.

Комбинацията от тези три риска означава, че настоящата еднаквост във възгледите на Фед, особено ако се поддържа повече от няколко месеца, рискува ненужно да подкопае растежа. Отслабването на най-ефективния локомотив на глобалната икономическа експанзия би било придружено от по-изразена нестабилност на валутата и лихвените проценти, засягайки свръхзадлъжнели части на икономиката, като бизнес недвижимите имоти, които тепърва ще бъдат жизнеспособно рефинансирани или техните активи ще бъдат продадени по подреден начин.

Подозирам, че въпросът за паричната политика занапред не е дали Фед ще тръгне към по-ниски лихви. Друг обрат е почти сигурен за централна банка, която продължава да няма стратегическа котва и която ще реагира със закъснение на забавянето на растежа повече, отколкото политиците очакват или се чувстват комфортно. Критичният въпрос е дали това се случва навреме, за да се избегнат значителни икономически и финансови щети, особено за най-уязвимите слоеве от населението.

Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.

Още по темата

Кристин Лагард очаква ЕЦБ да започне да намалява лихвите от юни

Кр. Станчев: Държавните разходи крепят икономиката, но спират частните инвестиции

Големите фондове залагат, че търговията „всичко освен облигации“ е към края си

По-високи за по-дълго? Лихвите може да останат по-високи завинаги