По-високи за по-дълго? Лихвите може да останат по-високи завинаги

Нашата почивка от историята приключи. Имам предвид не световния мир, а средата с нулев лихвен процент, която много хора очакваха, че ще продължи вечно. Въпреки всички приказки за това кога Федералният резерв на САЩ ще намали лихвите и ще върне тези празнични настроения, има много реална възможност да няма значение кога се случват съкращенията или колко са.

Това е така, защото лихвените проценти, които имат значение за голяма част от икономиката – дългосрочните съкровищни бонове на САЩ – може не просто да са по-високи за по-дълго време: те може да са по-високи завинаги. А това би означавало нова ера не само за инвестициите, но и за икономиката.

Въпреки че Фед упражнява контрол върху краткосрочните съкровищни облигации, изследванията са смесени относно това колко голямо е влиянието му върху по-дългосрочните облигации. А 10-годишните облигации са това, което има значение за това как се оценява капиталът и с какви ставки се сблъскват потребителите. Цената им обикновено се определя от макрофактори: перспективите за растеж и инфлация на икономиката, глобалното и вътрешно търсене на сигурни американски активи и обикновено дългосрочният дълг на федералното правителство.

Но докато сме си почивали от историята, пазарът на облигации изглежда е навлязъл в нова ера. Независимо от икономическата среда, доходността намаля и цените се повишиха: това беше един дълъг бичи пазар. До известна степен това беше оправдано от среда с ниска инфлация, ненаситно търсене на американски дълг от чужди правителства и различни разпоредби, които оценяваха американските облигации като сигурен актив на света.

Но облигациите не са като акциите. Лихвите могат да паднат ниско, но само до определено ниво - никой няма да купи облигация, която предлага -8% доходност. През 2010 г. реалните лихвени проценти се движеха около 0%, въпреки натрупването на дългове от страна на правителството и намаляващия апетит за дълг на САЩ от по-надеждните купувачи. Но това може да е било аномалия. Изследване на доходността на 10-годишните бондове, за периода от 1311 г. до наши дни, показва как тя намалява, когато светът става по-безопасен и финансовите пазари се задълбочават. В същото време пазарът на облигации винаги е имал периоди на върхове и спадове, а лихвите клонят към средната стойност.

Последните 10 години бяха един от онези слаби периоди. Днес макросилите вероятно ще върнат лихвените проценти до 4% или повече: средата на по-висока и по-нестабилна инфлация се завръща, правителството трябва да емитира повече дълг, за да плати за застаряващото население и амбициозната индустриална политика, а „деглобализацията“ ще отслаби търсенето за американски активи.

Накратко, ще има повече дългове и ще бъде по-рисково. Това означава, че ще има по-малко търсене. Дори ако лихвите паднат в краткосрочен план, има голям шанс те да се установят на по-високо ниво.

Това би променило всичко в икономиката, каквато я познаваме. Бил Грос, човекът, който стана много богат, управлявайки облигационни фондове по време на един от най-големите бичи пазари в историята, обяви, че стратегията му е „мъртва“. Моят колега от Bloomberg Opinion Арън Браун убедително твърди, че все още има основателни причини да се инвестира в облигации, но Грос вероятно е прав, че вече няма смисъл да гледаме на облигациите едновременно като хеджиране и за постоянна висока възвращаемост.

В ретроспекция изглежда ясно, че няма да издържи. Но пазарът на облигации от последните няколко десетилетия ни позволи да вярваме, че живеем в свят без компромиси. Правителствата биха могли да заемат пари, за да харчат или да намалят данъците. Рисковият капитал и частният капитал, търсещи положителна доходност, не трябваше да бъдат толкова внимателни относно това къде инвестират. Ниските лихвени проценти стимулираха оценките на акциите. Фирмите биха могли да нараснат и да се разширят, без да се притесняват как всичко ще бъде изплатено.

Завръщането на средата с висок лихвен процент означава, че отново инвестициите имат повече алтернативни разходи и риск от спад.

Не всичко е лошо. Средата с по-висока лихва не означава непременно по-малко инвестиции, например; някои от най-стабилните и продуктивни периоди в историята са се случили, когато процентите са били по-високи, отколкото са сега. Средата с по-висок процент също ще насърчи по-здравословна връзка с риска. Доходността на облигациите е в основата на начина, по който се оценява и измерва рискът, а среда с нулев лихвен процент изкриви връзката ни с него.

И докато ипотечните лихви и лихвите по автомобилните заеми и потребителските кредити ще бъдат по-високи, има някои ползи за потребителите. Спестителите отново ще получат положителна доходност за инвестиране в нискорискови активи - поне преди инфлацията. Най-облагодетелствани ще бъдат пенсионерите, повечето от които са изплатили ипотеките си и имат повече активи. По-високите ставки ще означават, че парите им стигат за повече при пенсиониране. За поне една част от населението връщането към реалния живот след празника няма да бъде толкова болезнено.

Алисън Шрагер е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ икономиката, и старши сътрудник в Manhattan Institute.

Още по темата

Ръстът на заплатите в еврозоната ще притеснява ЕЦБ при намаляването на лихвите

Цачев: Пазарът си хареса американския дълг и спря да се притеснява от инфлацията

България е разглеждана като страна с рисков инвестиционен климат

Пазарите бяха объркани и заблудени. Фед не беше

Икономическите ръстове между 3-5% вече няма да са в Китай, а по-скоро в САЩ