Войната създаде огромно сляпо петно в Арктика

Войната замъглява представата ни за начина, по който планетата се променя.

Последиците от нахлуването на Русия в Украйна - освен трагедиите, които всяка война носи - се усещат по целия свят чрез нестабилните цени на храните и енергийната несигурност. Но едно проучване, публикувано в Nature, разкрива друг ефект от конфликта, който иначе може да се изплъзне от радарите на повечето от нас: огромно "сляпо петно" в един от най-уязвимите ни региони по отношение на изменението на климата.

Арктика се затопля почти четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. Това, което се случва там, ще се усети навсякъде другаде. Отчасти благодарение на ефекта на албедото, при който светлите повърхности отразяват слънчевата светлина, полярните региони имат охлаждащ ефект върху планетата. Тъй като Арктика губи сняг и лед и се разраства с растителен живот на по-високи географски ширини, тя поглъща повече топлина, което допринася за повишаването на глобалната температура и покачването на морското равнище. Тъй като в Арктика се съхраняват огромни количества въглерод - само във вечната замръзналост се съхраняват около 1700 милиарда метрични тона въглерод - е наложително да разберем какво се случва и същевременно да вземем мерки за нейното опазване.

Още по темата

САЩ се включиха в арктическата надпревара към дъното (богато на ресурси)

Китай печели дълго желаната роля в Арктика, докато Русия отстъпва

От началото на 2022 г., непосредствено след като Русия нахлу в Украйна, сътрудничеството между руските институции и западните организации, като например Международната мрежа за изследвания на сушата и наблюдение в Арктика (INTERACT), която е най-обширната мрежа от изследователски станции в Северното полукълбо и се финансира от Европейския съюз, е спряно.

Това означава, че много изследвания са спрени и че жизненоважни данни от огромна област са недостъпни или потенциално не се събират. За сравнение, 53% от арктическото крайбрежие се намира в Русия.

Руските станции, покриващи огромна площ от Арктика, са спрени | Международна мрежа за изследване и мониторинг на земната повърхност в Арктика изследователски станции

Ефрен Лопез-Бланко, водещ автор на статията и изследовател в катедрата по еконауки в университета Орхус в Дания, ми каза, че станциите в мрежата INTERACT, включително тези в Русия, са ориентирани към по-топли и влажни места с по-дълбоки снежни покривки, по-ниска растителна биомаса и по-малко почвен въглерод, отколкото в целия арктически регион. Изключването на руските станции от мрежата INTERACT увеличава значително това отклонение, което намалява способността на изследователите да описват точно промените в региона.

Още по темата

Войната в Украйна и изменението на климата вещаят проблеми за Арктика

Това, което се случва в Антарктида, не остава в Антарктида, а има глобални последици

Половината от обектите в мрежата INTERACT, разположени в бореалната горска зона, са в Русия. Загубата на сибирските станции, които обхващат горите на тайгата, може да навреди на проследяването на процеси, които биха имали глобални последици; например размразяването на вечната замръзналост и промените в биоразнообразието могат да повлияят на баланса на въглерода - колко от него се абсорбира и колко се освобождава.

Като огромна територия под юрисдикцията на множество държави, Арктика е и винаги е била огнище на териториални спорове. Но не само там многоправителствените конфликти пречат на способността ни да наблюдаваме промените.

Подобно на Арктика, океаните са толкова големи и взаимосвързани, че хората могат да разберат как функционират само ако работят заедно, както казва Мат Фрост, ръководител на изследователската организация Plymouth Marine Laboratory.

Това прави международното сътрудничество и партньорство ключови. Но морските учени все по-често се сблъскват с пречки - от това кои имена да използват (Фолклендските острови или Малвинските острови?); спорове за границите (около 39% от 460-те морски граници са спорни); до разпадането на работните отношения заради санкциите, което ограничава достъпа до изследователски кораби и данни.

Тези проблеми не само увеличават тежестта върху изследователите, но и излагат на риск нашия надзор над планетата. Глобалният обмен на данни е от съществено значение, за да се определи дали местните променливи или изменението на климата са причина за събития като промени в популациите на рибите.

Още по темата

Арктическият маршрут на Русия вече е натоварен с петролен трафик към Китай

Русия отново изпраща петрол през Арктика, за да ускори доставките до Китай

Швеция и Финландия дават на НАТО възможност за Арктика

Намираме се в нещо като златна ера на глобалното научно сътрудничество: Един анализ на повече от 10 милиона проучвания установи, че броят на международните статии в съавторство е нараснал от 10,7% на 21,3% между 2000 и 2015 г. Но изглежда навлизаме в нова ера, в която геополитиката все повече затруднява откритото научно сътрудничество, което засяга много изследователи.

Важно е да търсим силни отговори на агресори като Русия и други. Но също така е вярно, че предизвикателство като климатичната криза не може да бъде посрещнато правилно без международни партньорства. В един все по-размирно развиващ се свят въпросът е дали е възможно науката да бъде отделена от динамиката на властта и източниците на геополитическо напрежение.