Glencore залага, че всеки ще види зеленото във въглищата

Последният път, когато стоковият гигант Glencore Plc се опита да продаде самостоятелен въглищен бизнес на обществеността, тогавашният му главен изпълнителен директор заяви, че всички са „дяволски възбудени“ за изкопаемото гориво. Той не сгреши. Беше 2001 г., Китай беше напът да започне индустриализация на база въглища, а Уолстрийт обичаше изкопаемите горива. Big Oil, а не Big Tech, беше кралят на фондовия пазар.

Може ли компанията да приведе същия аргумент през 2026 г.? След като обяви сделка за закупуване на въглищния бизнес на канадската минна компания Teck Resources Ltd., Glencore се надява да го обедини със собственото си въглищно подразделение, преди да го отдели и листне на NYSE след няколко години. Говорете с ръководителите на Glencore и те излъчват увереност, че този план ще проработи. Въглищата са изключително замърсяващи, но също така и дойна крава. Те вярват, че американските инвеститори обичат зеленото - т.е. зеленото на долара. И те вероятно не грешат, дори ако компанията прави адски разрушителен залог.

Дали инвеститорите купуват или не е от решаващо значение за бъдещето на Glencore, една от най-големите и влиятелни компании за суровини в света.

И все пак, колкото и печеливша да е тази стока, въглищата са пречка за Glencore, отблъсквайки много европейски инвеститори. Например суверенният инвестиционен фонд на Норвегия, най-големият единичен собственик на световните фондови пазари, включи Glencore в черния списък през 2020 г. В резултат на това компанията, която освен въглища добива мед, цинк, никел и няколко други неблагородни метала, търгува при съотношение цена/печалба от около седем пъти – значително под 12 до 15 пъти за конкуренти като BHP Group Ltd., Rio Tinto Plc и Anglo American Plc.

Glencore отдавна знае, че единственото решение е да отдели въглищата. Но това не е лесно. Бизнесът ѝ с въглища не беше достатъчно голям и диверсифициран, за да може частта да струва повече от цялото. Вътре в компанията мнението беше, че всяко увеличение от отделянето на въглищния блок ще бъде по-малко от загубата на неговата стойност. Така че, за да може оделянето действително да работи, Glencore се нуждаеше от по-голям и по-добър бизнес с въглища.

Сега, с въглищата за производство на стомана на Teck, произведени в стабилна и надеждна юрисдикция като Канада, вероятно ще се създаде този актив. Днешните високи цени на въглищата също трябва да помогнат.

Glencore започна процеса по отделянето във вторник, когато обяви, че ръководи консорциум да купи въглищния бизнес на Teck за 9 милиарда долара, включително дълга. Glencore е мажоритарен партньор, вземайки 77% от общата сума на цена от 6,9 милиарда долара. Сделката приключва продължилата месеци корпоративна битка между Teck и Glencore. Само по себе си, това е страхотна сделка за главния изпълнителен директор на Glencore Гари Нейгъл: той плаща около 5% повече от първата си оферта и получава вид копаен актив, който рядко сменя собственика си - такъв с дълъг живот, ниски производствени разходи и в добра география.

Но получаването на въглищната единица на Teck беше по-лесната част; нищо няма да има значение, ако Найгъл не успее да осъществи останалата част от плана си. Той има за цел 1) да слее бизнеса с въглища на Teck, който произвежда около 20 милиона метрични тона металургични въглища, използвани в производството на стомана, със собственото въглищно звено на Glencore, което копае 110 милиона тона предимно топлинни въглища, използвани за производство на електроенергия; и след това 2) отделяне на получената компания, листване на акциите в Ню Йорк, Торонто и Йоханесбург. Оттам нататък акционерите ще имат избор: да продадат или запазят акциите, а пазарът ще постави цена на бизнеса с въглища.

При сегашните цени на въглищата комбинираният бизнес с въглища Teck-Glencore вероятно ще генерира годишни печалби преди лихви, данъци, обезценка и амортизация от около 10,5 милиарда долара, според моите собствени изчисления. Приложете многобройните плащания на Glencore за бизнеса на Teck и ще получите оценка от около 25 милиарда долара по днешни цени. Със сигурност анализаторите на Уолстрийт ще направят още по-високи оценки, когато му дойде времето.

„Изглежда има много, много силен апетит на пазара, и особено в Съединените щати, за бизнес с такъв размер, с този мащаб, с това генериране на пари“, казва Нейгъл.

Ако той е прав и успее да постигне висока оценка за бизнеса с въглища, планът му ще успее: сборът на частите ще бъде по-голям от настоящото цяло. Но Нейгъл ще трябва да достигне най-малкото дъното на диапазона на оценка, който предложих за въглищата. И това е трудна задача.

Може би 25 милиарда долара не звучат като голяма сума в света на финансите. Но в света на регистрираните въглищни компании това е много. Peabody Energy Corp., в момента най-големият регистриран в САЩ въглищен бизнес, дори не струва 3 милиарда долара, без дълга. Най-големите австралийски и южноафрикански въгледобивни компании са още по-евтини. Човек се нуждае от много институционални пари, за да получи такава висока оценка. От друга страна, вижте тютюна: Altria Group Inc., производителят на цигари Marlboro, струва 70 милиарда долара плюс още 25 милиарда долара дълг.

Така че Glencore има шанс да накара плана да проработи. В края на краищата търсенето на въглища ще достигне исторически връх тази година, според Международната агенция по енергетика, и е вероятно да се увеличи отново през 2024 г. и вероятно през 2025 г. След това не очаквам значителен спад за няколко години, тъй като Китай, Индия и други ще продължат да разчитат на изкопаемите горива. Въпреки исторически високите цени, миньорите не инвестират в ново производство, което бавно притиска пазара и следователно удължава високите цени.

До 2026 г. светът може да консумира около 80% повече въглища, отколкото четвърт век по-рано, когато Glencore се опита да продаде акции от тогавашния си новороден въглищен бизнес в Австралия и Южна Африка. Твърде учтиви сме да признаем, че световната икономика остава, дори в епохата на климатичната криза, толкова „дяволски възбудена“ за въглищата, колкото беше през 2001 г. Но, за съжаление, е така. И това е предимството на Glencore.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Glencore се готви да се раздели с империята си, изградена върху въглища

Glencore купува основната част от въглищния бизнес на Teck Resources

Glencore възнамерява да създаде новия крал на въглищата

Glencore е осъдена да плати 700 милиона долара за глобална схема за подкупи

Glencore връща близо $4,5 млрд. на акционерите си благодарение на въглищата