Байдън каза това, което трябваше пред ООН, но то не е достатъчно

В преносен и буквален смисъл САЩ отново се обърнаха към света в обичайната си роля на домакин, лидер и сила на доброто - или поне на борец срещу нещастието и злото. Изказването на президента Джо Байдън отговори на всички очаквания в Ню Йорк по време на обръщението му към 193-те държави, присъстващи на Общото събрание на ООН. И все пак призивите му далеч няма да са достатъчни, за да сплотят света.

В някои отношения тази 78-а сесия на ООН можеше и трябваше да подчертае ролята на Америка като единственият надежден пазител - или "хегемон" - на всичко, което е останало от либералния международен ред, изграден след Втората световна война. Лидерите на останалите четирима постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН - Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство - не се появиха. Байдън разполагаше със сцената на П-5 сам за себе си.

Светът трябва да се противопостави на бруталното настъпление на един член на ООН - Русия - срещу друг - Украйна, повтори Байдън, както каза от същата трибуна преди година. В края на краищата водената от Кремъл агресивна война нарушава националния суверенитет и териториалната цялост, а с това и основополагащите принципи на Устава на ООН, приет в Сан Франциско през 1945 г. В знак на решимостта си да продължи да подкрепя Киев, тази седмица Байдън ще приеме в Белия дом и украинския президент Володимир Зеленски.

Разделенията започват с геноцидното нахлуване на Москва в Украйна. Това е точно този вид агресивна война, замислена по време на съвместната борба срещу нацистите, която ООН трябваше да предотврати и накаже. Нещо повече, тъй като Кремъл блокира износа на зърно от Украйна, инвазията му е и една от причините за повторното увеличаване на глада в света, което разрушава тази конкретна цел за устойчиво развитие. И все пак голяма част от света все още отказва да се изправи заедно с Байдън и Запада срещу Москва.

Трагедията на общите блага на човечеството продължава и при другите цели за устойчиво развитие. Приети през 2015 г. и планирани да бъдат изпълнени до 2030 г., вместо това, тези цели се отдалечават. (Bloomberg LP е включила ЦУР в своята стратегия за устойчивост, която е описана в доклада Bloomberg Impact Report). Днес в крайна бедност живеят повече, а не по-малко хора, отколкото преди пандемията от Covid-19. При сегашните темпове на напредък мъжете и жените ще бъдат третирани еднакво след 300 години. А глобалното затопляне се ускорява, вместо да се забавя, като тазгодишните метеорологични бедствия са само намек за това, което предстои.

Нещо повече, американското лидерство, за което говори Байдън, изглежда все по-малко убедително за голяма част от света. Вероятно малцина от участниците в Общото събрание не знаят, че Байдън е изправен пред възможен импийчмънт, съдебно преследване на сина му Хънтър и злобни изказвания в американските медии за възрастта му. От вниманието им не е убягнало и това, че САЩ все по-често не могат да сложат в ред фискалната си къща. Голяма част от това е симптом за крайната поляризация на Америка, която само ще се засилва, когато предшественикът на Байдън, Доналд Тръмп, започне да се появява в различни съдилища, за да се защитава срещу 91 наказателни обвинения срещу него, най-вече за опит за кражба на изборите през 2020 г. А след това, през следващата година, тези двама мъже вероятно отново ще се изправят един срещу друг на президентските избори.

Така че не помага фактът, че Америка, предполагаемият шампион на свободните и отворени общества, се бори да запази собствената си демокрация и цивилизованост. Не е успокояващо и това, че Тръмп или кандидат на Тръмп може просто да се върне в Белия дом през 2025 г. В собствените си речи пред Общото събрание Тръмп не пропуска да осмива "глобализма", който според него представлява институцията, и да възхвалява национализма.

Тези разногласия в Америка са една от причините многостранният подход да е в отбранителна позиция и да е във възход "минилатерализмът" под формата на по-малки блокове, които се конкурират помежду си. Но тази слабост на мултилатерализма едва ли е нещо ново и все още може да бъде преодоляна. Още през 1945 г. Джон Фостър Дълес, един от съставителите на Устава на ООН в Сан Франциско (и десет години по-късно държавен секретар на САЩ), пише, че "липсата на политическа власт на ООН е полупостоянен факт", защото участващите държави са я създали по този начин. И все пак, твърди Дълес, светът трябва да продължи да се стреми към сътрудничество, а Америка да използва собствената си сила, за да подпомогне тези усилия.

Байдън е на същото мнение. Но той е и дългогодишен лидер на дългогодишен хегемон, който бди над дългогодишен следвоенен ред. Обръщайки се към Общото събрание, той повтори една фраза за ефект: "Знаем, че нашето бъдеще е свързано с вашето". В контекста това не беше толкова въодушевяващо, колкото беше предвидено.

Още по темата

Светът, разочарован от ООН, търси отговори другаде

Красен Станчев: Има план как Русия да бъде извадена от Съвета за сигурност на ООН

Целите за устойчиво развитие на ООН са мисия невъзможна

Конго е една от най-големите хуманитарни катастрофи според ООН

Лула постила килимчето пред Москва в ООН в опит да преодолее различията в Бразилия