Дългата ръка на Кремъл и политиката на урана

Русия държи близо 45% от пазара за преобразуване и обогатяване на уран, което САЩ наричат "неустойчива" стратегическа уязвимост.

11:00 | 5 август 2023

Автор: Хавиер Блас

Снимка: Bloomberg L.P.

Град Арлит, отдалечено селище в южните покрайнини на Сахара е неочакваният център на новата геополитическа борба – битката за контрол върху урана - горивото на ядрената енергетика.

През 50-те години на миналия век френски геолози откриват радиоактивния минерал именно там, в сухите планински вериги на Северен Нигер. Оттогава насам френските държавни компании го добиват от бившата си колония, превръщайки Нигер в седмия по големина производител в света. През 2022 г. на мините около Арлит се падат 25% от целия внос на уран в Европейския съюз.

Сега държавният преврат в бедната западноафриканска държава ги застрашава.

Зависимост за радиоактивни суровини: Светът разчита на шепа страни за доставки на уран

Тази суровина може да не привлича толкова медийно внимание, колкото петрола, газа или въглищата, но тя е от решаващо значение за света, който отчаяно се нуждае от енергия без въглеродни емисии.

Макар да не изглежда, че Русия стои пряко зад преврата, нейната пропагандна машина засили антифренските и американските настроения в целия Сахел - района на юг от Сахара. Не е изненадващо, че от 2020 г. насам регионът е свидетел на множество дворцови революции - включително в Буркина Фасо, Чад, Гвинея, Мали и Судан.

В столицата Ниамей тълпи, подкрепящи преврата, развяват руското знаме и осъждат осъдят френския империализъм. Евгений Пригожин, ръководител на руската паравоенна група "Вагнер", приветства военния преврат. Вагнер вече действа в съседно Мали след като и там имаше метеж. Дългата ръка на Кремъл се намесва в геополитиката на енергетиката по много начини и често те не са най-очевидните.

В случай, че Нигер попадне в руската орбита, светът ще стане още по-зависим от Москва, и нейните клиенти за атомна енергия. Казахстан и Узбекистан, две бивши съветски републики, са сред най-големите производители на уран в света, като на тях се пада около 50% от световното предлагане. Ако прибавим към тях Русия и Нигер, делът им ще нарасне до малко над 60%.

Уранът е само началото на т.нар. ядрен горивен цикъл. Макар че Русия е и шестият по големина производител на уран в света, нейната истинска мощ се крие в друга част от този цикъл: превръщането на суровината в годни за употреба пръти за граждански реактори чрез т.нар. конверсия и обогатяване.

По данни на Световната ядрена асоциация на Русия се падат близо 45% от световния пазар на преобразуване и обогатяване на уран. Това е контрол, който е създал нещо, което американски представители наскоро нарекоха "стратегическа уязвимост", която е "неустойчива". Около една трета от целия обогатен уран, използван през миналата година от американските дружества за комунални услуги, идва от Русия на стойност близо 1 млрд. долара, платени на компания, пряко контролирана от Кремъл. Повече от година след руската инвазия в Украйна Вашингтон не е забранил вноса на руско ядрено гориво.

Ядрена енергия - Русия контролира близо половината от световния капацитет за обогатяване на уран благодарение на огромни заводи в Ангарск, Новоуралск, Зеленогорск и Северск.

През първите 50 години на ядрената ера Америка беше независима, но с края на Студената война тя до голяма степен се отказа от добива на уран и най-вече от сложните процеси на преобразуване и обогатяване. Според Джон Уагнър, ръководител на Националната лаборатория в Айдахо към Министерството на енергетиката на САЩ, днес САЩ са до голяма степен "зависими от международни източници на ядрено гориво, включително държави, които не са в наш интерес".

Начинът, по който Русия доминира в производството на ядрено гориво, е комбинация от геоложки късмет, инженерни иновации и добронамерено дипломатическо споразумение, договорено между Москва и Вашингтон непосредствено след разпадането на Съветския съюз.

Още по темата

Превратът в Нигер е най-голямата заплаха за сигурността на Африка от 30 г.

Успешен преврат в Нигер означава провал на стратегията на Макрон за Африка

Нигерски войници обявиха преврат в западноафриканската държава

На първо място, Русия разполага с уранови находища, което ѝ отрежда естествена роля в отрасъла. След това нейните инженери разработват система за обогатяване на радиоактивния материал, която е значително по-малко енергоемка от метода, предпочитан от френските и американските инженери, което я прави много по-евтина. Само тези фактори щяха да осигурят на Русия голяма роля в добива, преработката и обогатяването. След това, през 1993 г., САЩ и Русия постигнаха споразумение, наричано програмата "от мегатон до мегават", в рамките на която високообогатеният уран от бившите съветски ядрени бойни глави беше трансформиран в нискообогатен уран и изпратен в САЩ за граждански ядрени централи. Казано по-просто, американската индустрия не можеше да се конкурира с руснаците и бавно загина, поради незаинтересоваността както на демократичните, така и на републиканските правителства.

Още преди нахлуването в Украйна американската ядрена индустрия алармира за зависимостта си от чуждестранни източници. Оттогава насам сред ръководителите и държавните служители се говори за криза. Като добавим и проблемите в Нигер, ситуацията заприличва повече на извънредна.

И все пак разрешаването ѝ няма да е лесно и ще изисква интензивно сътрудничество между САЩ и Франция - по ирония на съдбата двете западни сили, които имат най-голям залог в Нигер.

Вашингтон и Париж биха могли да разработят план за увеличаване на производството чрез повторно отваряне на спрените заводи за производство на ядрено гориво и да увеличат дипломатическата и военната подкрепа за страните, произвеждащи уран, като започнат от Нигер. Усилията няма да са евтини. Но след като Владимир Путин показа, че е готов да използва като оръжие изкопаемите горива като нефт и газ, Западът трябва да действа, преди Кремъл да реши да използва като оръжие дори мирното използване на уран по начин, който да направи прехода към безвъглеродна енергия още по-труден.