Доларът все още е цар в Европа и променя лихвените проценти

Американската валута остава критична за европейската инфлация и растеж

11:30 | 29 май 2023

Автор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Не само американците наблюдават с тревога дали Федералният резерв повишава лихвите или САЩ изпадат в рецесия; това правят и европейците, както и много други страни. Това е така, защото въпреки всички приказки за деглобализация и де-доларизация, доларът все още властва, а финансовите и търговските връзки между САЩ и ключовите партньори са силни както винаги. В случая с Европа те са още по-силни, пише The Wall Street Journal.

Европейската централна банка се опита да начертае различен път от Фед в началото на миналата година, сигнализирайки, че ще поддържа лихвите ниски, докато Фед ги повиши агресивно. Но след като еврото се понижи спрямо долара, служители на ЕЦБ бързо обърнаха курса поради страховете от вносна инфлация от стоки като енергия, които се фактурират в долари.

Предизвикателството сега е обратното. Представители на Фед сигнализираха, че ще спрат повишаването на лихвените проценти на срещата си за политиката през юни, за да видят дали увеличението от 5 процентни пункта от началото на 2022 г. значително забавя икономиката на САЩ. Това може да затрудни европейските им колеги да повишат лихвите няколко дни по-късно, въпреки упорито високата инфлация.

„Доларът наистина играе доминираща роля в глобалната икономика“, каза Морис Обстфелд, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, пред WSJ. „Реториката, идваща от ЕЦБ [миналата година], показва загриженост относно обменния курс.“

Говоренето, че доларът ще загуби статута си на резервна валута, се засили с действията на Саудитска Арабия, Китай и Русия да използват други валути. Това е в отговор на използването на долара като оръжие от страна на САЩ, като например замразяването на валутните резерви на Русия в отговор на нейната инвазия в Украйна. Доларът представляваше по-малко от 60% от официалните валутни резерви през второто тримесечие на миналата година, спад от около 72% преди две десетилетия.

И все пак към днешна дата доларът е загубил малко от глобалното си господство.

Докато САЩ представляват около една четвърт от световното производство и малко над 10% от световната търговия, приблизително половината от световната търговия се фактурира в долари, а американската валута е участвала в близо 90% от глобалните валутни транзакции миналата година, дял, който се е променил малко за 20 години, според доклад от декември на Банката за международни разплащания.

Около половината от всички международни дългови ценни книжа и трансгранични заеми, издадени на офшорни финансови пазари, са деноминирани в долари.

Тези връзки предават по-високите лихвени проценти в САЩ на чуждите икономики по няколко начина. Те извличат капитал от други икономики, повишавайки разходите по заеми и причинявайки обезценяване на валутите спрямо долара. Около една трета от промяната в лихвените проценти на паричния пазар в САЩ в отговор на затягането на Федералния резерв се предават на еквивалентни германски проценти, според проучване на ЕЦБ. С покачването на долара деноминираните в долари стоки като петрола стават по-скъпи в чужда валута. В другата посока по-високите проценти забавят растежа на САЩ и евентуално търсене на чуждестранни продукти.

Всичко това означава, че увеличенията на лихвените проценти на Фед влияят на икономиката на Европа толкова или дори повече, отколкото на САЩ, според проучване на ЕЦБ. Затягането на Федералния резерв между 1991 г. и 2019 г. намали промишленото производство на еврозоната, цените на акциите, бизнес заемите и темпа на инфлация и натежа върху световната търговия извън САЩ. Обратно, действията на ЕЦБ имат минимално въздействие върху американската икономика, показва изследването.

Служители на ЕЦБ наблюдават много внимателно политическите действия на Фед и следят обменния курс евро-долар, въпреки че казват, че той не е цел на политиката. „Когато Фед поеме водачеството, други ще го последват без колебание“, каза Паникос Деметриадес, бивш служител на ЕЦБ, който беше управител на централната банка на Кипър.

Разбира се, ЕЦБ и други централни банки не просто следват Фед. Те правят подобни неща, защото инфлацията навсякъде е твърде висока, водена от общи глобални шокове, от пандемията до войната в Украйна.

„Знаете, че валутата, например, има влияние, всички странични ефекти ще бъдат взети под внимание, но ние не сме зависими от Фед“, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция в началото на май. „Имаме още работа и ние не правим пауза.“

Със своя лихвен процент с приблизително 2 процентни пункта под този на Фед, ЕЦБ има да наваксва, каза Обстфелд.

Но дали ЕЦБ наистина ще продължи да затяга мерките ще зависи от това дали Фед е натиснал САЩ в рецесия. За Европа износът - особено за САЩ - е рядък източник на сила, докато войната в Украйна подкопава покупателната способност на домакинствата.

Търговия със стоки между ЕС и САЩ се увеличи до 86 милиарда долара през март, което е с около 8% повече от година по-рано. Американската търговия със стоки с Китай е намаляла с около една четвърт през същия период до 45 милиарда долара през март, според данни на официалната статистика.

Ако САЩ изпаднат в рецесия през следващите месеци, вносът на страната вероятно ще намалее, премахвайки жизненоважна патерица на растежа за Европа. Все пак доларът вероятно ще отслабне, понижавайки цените на енергията в Европа и внесената инфлация. Като цяло, твърдо приземяване за икономиката на САЩ вероятно ще направи живота по-труден за европейците, но потенциално по-лесен за ЕЦБ.

„Европа като цяло е в доста несигурно състояние... това ще внуши известна предпазливост на ЕЦБ“, дори ако има политически натиск за овладяване на инфлацията, каза Обстфелд.