Кремъл има ресурс да протака войната с надеждата Западът да се умори да подкрепя Киев

Когато нареди нахлуването в Украйна, първоначалният план на руският президент Владимир Путин предвиждаше руските сили да превземат Киев само за три дни.

Година по-късно руската армия не е дори близо до спечелването на войната и загуби част от територията, която Путин се опита да анексира миналия септември, пише FT.

Загубите на Русия на бойното поле са огромни и има съмнения дали Москва въобще има капацитет да организира нова мащабна офанзива. Санкциите навредиха на икономиката на Русия и я отрязаха от веригите на доставки, които са от решаващо значение за поддържането на военната машина на Путин.

Въпреки тежкото състояние на руските сили и блатото, в което е затънала руската икономика, Путин не показа индикации, че възнамерява да адаптира целите си или да търси изход от войната. Той настоява, че победата на Русия е „неизбежна“ и нейните „цели ще бъдат изпълнени“, както са заложени.

За да прецени колко дълго Русия може да поддържа военните си усилия, FT проучи четири ключови области, на които Путин разчита: силите на бойното поле, запасите от боеприпаси, икономическите възможности на Кремъл, мнението на обикновените руснаци за войната.

Изводът: военната машина на Путин е подложена на огромен натиск и ще ѝ е трудно да организира решителните нови офанзиви, които руският президент обещава. Русия обаче има ресурсите да продължи да воюва в Украйна още известно време.

Въпреки че руските фабрики работят денонощно, на три смени, отбранителната индустрия е изправена пред трудности да компенсира удивителните загуби на Русия по време на войната. От началото на инвазията Русия е загубила най-малко 4500 бронирани превозни средства, 63 самолета с неподвижни крила, 70 хеликоптера, 150 безпилотни летателни апарата, 12 военноморски кораба и повече от 600 артилерийски системи, каза министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс през декември.

Загубите показват вероятни трудности при поддържането на нови офанзиви. „Те смятаха, че ще бъде като [анексирането на] Крим през 2014 г., когато на украинските части беше наредено да се оттеглят и никой не можеше да оспори това“, казва Дара Масикът, старши научен сътрудник в Rand Corporation. „Това обаче не се случи. Нямаше готов план Б и Москва го разбра в движение“, допълва тя.

Един евентуален източник на известно облекчение е Китай. Наскоро администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изрази загриженост, че Китай ще започне да доставя оръжия на Русия, което ще намали натиска върху запасите от оръжия и боеприпаси.

Дори при започване на нова офанзива в Източна Украйна и 300 000 резервисти, мобилизирани в армията, загубите на Русия означават, че вероятно на Русия ще ѝ липсва огромното превъзходство, необходимо за пробив, казват анализатори. „Те правят достатъчно, за да поддържат войната и да затруднят Украйна да си върне цялата нейна територия“, казва Роб Лий, старши сътрудник в Изследователския институт за външна политика. „Връщаме се обаче на въпроса дали правят достатъчно, за да осигурят качествено предимство, за да извършват нападателни операции и да постигнат някакъв реален успех“, допълва той.

Миналия месец Путин гордо каза на своя икономически кабинет, че прогнозите за руски икономически колапс са се оказали неоснователни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия спадна само с 2,1 процента, значително по-малко от свиването на САЩ по време на финансовата криза от 2007-2009 г., тъй като рекордните печалби от петрол и газ в размер на 11,6 трлн. рубли (168 млрд. долара) помогнаха на Кремъл да компенсира усилията на Запада да изключи Русия от глобалните пазари и вериги на доставки.

През 2023 г. законът за бюджета предвижда дефицит от 2,9 трлн. рубли, което се равнява на 1,9 процента от БВП. Голяма част от него държавата планира да покрие с парите на Фонда за национално богатство.

Русия вероятно ще се насочи към дълговите пазари, вместо да изразходва напълно фонда. Войната принуди руските политици, които преди бяха обсебени от поддържането на нисък държавен дълг, да увеличат заемите, главно от руските държавни банки. Дългът на страната обаче все още представлява само 16% от БВП и в най-лошия случай може да нарасне до 18% до края на годината. Нивата въобще не са критични, коментира Наталия Лаврова, главен икономист в BCS Global Markets.

През септември миналата година, когато обяви широкомащабна мобилизация, министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че Русия разполага с „мобилизационен ресурс“ от почти 25 млн. души с военен опит. Според анализатори и статистици това число е доста подвеждащо. Определянето на реалния брой хора, които Москва може да мобилизира, както и съществуващите ограничения могат да дадат известна представа за това колко дълго Русия е в състояние да поддържа войната.

Преди началото на войната руската армия е наброявала общо между 740 000 и 780 000 души, според Лузин. Това е много по-малко от официалните данни, които са за численост от 1,15 млн. души. От този брой хора само 168 000 войници са били постоянно боеспособни войски в батальонни тактически групи, докато около 100 000 души са били част от резерви, според Лузин. Останалите са помощен персонал.

След като Русия анексира части от четири украински провинции през септември 2022 г., тълпа от 180 000 души се събра на Червения площад за митинг, воден от Путин и редица националистически поп звезди. В края на митинга обаче хората кротко се качиха на автобуси, за да бъдат закарани у дома - знак, че митингът е бил масовка, сценично организирано събитие, при което Кремъл плаща на хора да симулират спонтанен ентусиазъм.

Липсата на еуфория от едно от най-значимите събития във войната показва, че руското общество е на ръба. Въпреки че вътрешните предизвикателства и несъгласия с Путин и войната се смазват методично, демонстративната липса на подкрепа за режима е тежък проблем за Кремъл предвид приближаващите избори през следващата година. Очаква се Путин да се кандидатира за петия си мандат на поста.

Руският президент твърди, че войната се радва на огромна подкрепа. В социологически проучвания, проведени през септември, държавната социологическа компания Vtsiom твърди, че до 73 процента от руснаците подкрепят войната. „Левада“, единствената независима социологическа компания в Русия, съобщава за подобна подкрепа – 72%.

Анализатори твърдят обаче, че безпрецедентното потушаване на несъгласието от страна на Кремъл, което прогони стотици хиляди от страната, затруднява преценката за истинската степен на обществена подкрепа. Путин подписа закон, според който протестът срещу войната може да бъде наказан с до 15 години затвор за „дискредитиране на въоръжените сили“. Дори самото определяне на конфликта като „война“ може да вкара хора в затвора за дълго.

Целия анализ може да прочетете на Investor.bg

Още по темата

Проф. Станчев: Войната няма да свърши, докато се запазва олигархията в Русия и Украйна

Подкрепата в Русия за войната става все по-твърда, докато Путин засилва репресиите

Путин не вижда път към победа и превърна войната си в ежедневие за руснаците

Защо САЩ и съюзниците им губят глобалната пропагандна война