Децата на революцията в Иран подклаждат въстание

Пега Ахангарани прелиства стари семейни снимки, когато попадна на една, която показва група деца, да се катерят около дърво някъде в иранската провинция. На снимката има усмихнати лица, включително нейното, момчета, показващи се пред камерата, и мъж, застанал отпред, пише Bloomberg.

Името му е Голам, близък семеен приятел. В даден момент обаче семейството спира да говори за него, той спира да посещава къщата им и в крайна сметка изчезва. На снимката лицето му е издраскано. По-късно Ахангарани разбира, че Голам е бил екзекутиран в края на 80-те години.

Преоткриването на този изгубен спомен подтиква Ахангарани да направи това, което много други по-млади иранци правят в момента: да търси призраците от бруталното минало на Ислямската република.

Ахангарани прави кратък филм за Голам и въздействието, което изчезването му оказва върху нея като дете, израстващо след свалянето на шаха през 1979 г.

„Ние ровим в архивите на нашите семейства и извличаме по нещо“, казва 38-годишната Ахангарани, която е известна актриса в Иран. „Определено има връзка между това и размириците“, добавя тя.

Много хора, преживели от диктатурите в Латинска Америка до комунизма в Източна Европа, могат да разкажат истории за роднини и приятели, които са изчезнали. Междувременно Ислямската република демонстрира способност да устои на геополитически катаклизми и обществено недоволство, докато авторитарните лидерства се разпаднаха другаде.

Тази издръжливост е подложена на изпитание, тъй като революцията отбелязва още една годишнина този уикенд. Пропастта се разширява между застаряващите духовници, решени да останат начело, и по-младите протестиращи, които искат да свалят целия режим.

Самите ислямистки управници на Иран дойдоха на власт след бурни улични протести, които доведоха до оттеглянето на военните и бягството на монархията. Те обещаха просперираща икономика, отворена за бедните, справедливо разпределение на огромното петролно богатство на Иран и демократична политическа система – макар и на фона на хаоса от политически репресии, вземането на заложници в посолството на САЩ в Техеран и продължителната война със съседен Ирак.

Повече от четири десетилетия по-късно икономиката е в капан между цикли на международни санкции и корумпирано управление, енергийна индустрия, която изостава много, и добив на петрол, който никога не е успявал да достигне нивата, наблюдавани преди 1979 г. Милиони хора разчитат на подаяния на правителството за гориво и храна и нивата на бедност нарастват тази година, показват официални оценки.

Режимът налага забрани на жените, които не са мюсюлманки, да заемат високи постове, докато преследва малцинства като като кюрдите, а хомосексуалността се наказва със смърт. Партии, които не подкрепят Али Хаменей, 83-годишният върховен лидер на страната, не могат да съществуват.

Теокрацията е подкрепена от мощния Корпус на гвардейците на ислямската революция или IRGC. Той се опита да смаже протестите, предизвикани от смъртта през септември на Махса Амини, 22-годишна кюрдско-иранска жена, която беше арестувана от т.нар. морална полиция за предполагаемо нарушаване на строгия ислямски начин на обличане.

Режимът все още разполага с „мощен репресивен апарат и желание да го използва без никакви ограничения“, заяви Али Ваез, директор на проекта Иран към базираната във Вашингтон Международна кризисна група. Но подобно на Съветския съюз в началото на 80-те години, това е подход, който не може да бъде устойчив и неизбежно ще достигне „повратна точка“, казва Ваез. Това може да е смъртта на Хаменей, нова революция, военна конфронтация или - най-вероятно - пълно превземане на държавата от IRGC, добавя той.

Radio Tragedy  

По-голямата част от 88-милионното население на Иран е родено след революцията. Сега тези, които са наследили системата, която ги управлява, проучват доколко тя е повлияла на живота им и колко дълбоко са се отклонили от нея - особено жените, и всички те са подтикнати от последните протести.

Подкасти като Radio Tragedy, Radio Marz и Gazette засега заобикалят цензурата, за да изградят лоялни последователи сред тези в и извън страната.

В Radio Marz, журналистътМарзие Расули анализира както минали събития, така и социални проблеми, като събира разкази от първа ръка. От началото на протестите тя говори с редица жени за покриването на главата с хиджаб и с по-възрастните иранки, които са гласували с „не“ на референдума през 1979 г. за създаване на ислямска република.

В епизод, публикуван през октомври, Расули разговаря с млади жени, които са били арестувани от моралната полиция и „как това преживяване е създало дистанция между тях и техните семейства“. Самата Расули е лежала в затвора за „разпространение на пропаганда срещу системата“.

За Ахангарани преразглеждането на потиснатите спомени е необходимо, за да помогне за прогонването на страха, с който много иранци са израснали. Тя не знае кой е издраскал лицето на Голам на снимката или кой е надраскал със син химикал тялото му. Но тя знае, че нейната интерпретация на това, което си спомня, резонира с хиляди други иранци, които са видели как хора изчезват от живота им. Голам, твърди тя, изчезнал през 1988 г.

Неотстъпчивостта на режима през последните четири десетилетия „непрекъснато подкопава собствената му легитимност“, казва Ваес. Това отразява „изолирания характер на ръководството и липсата на разбиране на едно общество, което, за разлика от Ислямската република, се е развило изключително много“, добавя той.

Бъдещето на реформаторите

Би било грешка обаче да се пренебрегне подкрепата, на която режимът все още се радва от някои части от населението. Хиляди хора ще се съберат на площад Азади в Техеран в събота, сцена на протестите, които свалиха шаха преди четири десетилетия. Длъжностни лица и дълбоко религиозни семейства с жени, облечени в чадор, черно наметало в цял ръст, ще съставят по-голямата част от тълпата, както обикновено. Други ще бъдат привлечени от безплатните храни и напитки.

Тези поддръжници са в рязък контраст с иранци като Ахангарани - добре образовани, пътуващи, израснали с идеята, че промяната означава да се противопоставят на твърдите поддръжници на режима и да се сплотят около реформаторски политически фракции. Кратки периоди на икономически растеж, водени от здрави търговски връзки с Европа или рекордно високи цени на петрола, помогнаха за разширяването на средната класа и притъпиха травмите от миналото.

Лидерството на бившия президент Хасан Рохани беше последната надежда за реформи, но усилията му бяха подкопани от решението на САЩ през 2018 г. да се оттеглят от историческа сделка, предназначена да ограничи ядрените амбиции на Иран. Санкциите бяха удвоени. Рухани също не успя да изпълни обещанията си за подобряване на гражданските свободи или за справяне с корупцията. Организацията на обединените нации заяви, че правата на човека са се влошили по време на осемте години на власт.

Пълният контрол над Иран от страна на поддръжниците на Ислямска република беше подсигурен през юни 2021 г., когато Ебрахим Раиси, дълбоко консервативен духовник, обвинен от различни правозащитни групи, че има ключова роля в масовите екзекуции през 80-те години на миналия век, беше избран за президент при рекордно ниска избирателна активност.

Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън и европейските съюзници се стремят да съживят ядрената сделка, Иран се бави. Всяко споразумение изглежда малко вероятно предвид продължаващите протести и Техеран, който доставя на Русия военно оборудване за войната в Украйна.

В друг ход Хаменей назначи Ахмад-Реза Радан, който беше пионер в усилията за прилагане на религиозните закони, насочени към жените, за ръководител на полицията в Техеран през декември.

Организации за защита на човешките права твърдят, че над от 500 души са били убити и най-малко 20 хиляди са арестувани от септември насам. Четирима мъже са екзекутирани. Властите определят протестите като бунтове, подкрепени от чужда намеса. Сред убитите са тийнейджъри, които обичали да пеят песни на Тейлър Суифт, каратисти и деветгодишно момче, което посветило училищния си научен проект на „Бога на дъгите“. Властите отрекоха да са замесени в който и да е от смъртните случаи.

Няколко водещи фигури в иранското реформаторско движение пуснаха изявления, в които или признават, че са се провалили, или призовават за спешно преразглеждане на конституцията. Сред тях са Мохамад Хатами, президент от 1997 до 2005 г., и Мир Хосейн Мусави, бившият министър-председател, който е под домашен арест от 2009 г. след загубата на оспорваните президентски избори през същата година.

Поколението на Ахангарани е мотивирано от осъзнаването, че цялата система трябва да бъде преобърната, посочва тя. Актрисата, която напусна Техеран миналата година, за да рекламира своя филм, смята, че режимът е „осъден да си отиде“. Всеки ден, с всяко решение, което вземат, те „затягат кръга около себе си“, което прави невъзможно обръщането на курса или промяна на имиджа им, добавя тя.

Още по темата

Газовата криза в Иран засилва вълненията срещу управляващата върхушка на Раиси

Протестите в Иран може да са предвестник на предстояща революция

Иран обмисля облекчаване на някои ограничения за жените, докато протестите продължават

Бруталните репресии в Иран създават възможности за политически ходове на Байдън